Стихове и поезия от съвременни български автори
Няма
Не знам дори как бих те назовал?
Може би Момичето... това, с което дишам,
което никога дори не съм видял.
Но знам че си там, все някъде там, ...
* * *
Стените на моята стая
са сиви.
Безвремие...
Успокоен заспал си ...
Хижа край гората
със стройните ели
и пътечката позната
сред росните треви.
Канят ме припряно ...
Огънят в сърцето ми гори
ти означаваше много за мен,
но болката голяма аз търпях
и не разбра, че ти за мене
беше всичко. ...
Сред звездите
аз ще сложа своя брошка.
С очи бездънни и така изпити,
се опитвам с нещо да помогна.
Сред звездите - възкачена на луната, ...
Жива съм, защото те обичам
Събуждам се, усещам, че съм жива,
чувствам как сега мислиш за мен
и отново съм неистово щастлива,
и грее слънце в моя ден... ...
Раковина
между плясъкът тих на вълните,
мигом спря ме една раковина,
вплела в себе си морски тайни невиждани.
В мойте длани затрептя като спомен ...
Битовизъм
започвам да редя салати.
Една дилема в моята глава...
със зеле или със домати?
"Кайсийката", умряла е от студ ...
Молитва
лешояди-въпроси летят.
Ще се вдигне ли утре мъглата?
Как да стигна отвъдния бряг?
В очите на мрака се взирам ...
Поет си прави римена чорба
Рано напуснах свойта постеля.
"Днеска на писане ще се отдам,
малко поезия ще си създам!"
Знам в планината чудна река - ...
Късат дните си...
Някой като по сценарий
ни нарежда как да заживеем,
дните после във хербарий
сбира ги - за тях копнеем!... ...
Пеперудено
се търкулваха дните.
С пеперудено-влажни криле
от полепнала лани мъгла.
Във очите ми пеперудено ...
Хортензия
Депресия!
По-добре Амнезия!
Да забравя побоя
след запоя ...
Пристан
както някога на майки и деца
и като твоя рожба да се сгуша
в шепнещите ти обятие, ръце?
Да бъдеш моето пристанище - ...
Сред поляна от цветя
сред поляна от цветя,
мислите ти да събличам,
бавно, нежно да шептя...
Искам залеза да видим ...
Къде свършват мечтите
Стоях самотен под звездите,
загледан във далечна синева,
размишлявах аз за мечтите,
за тяхната вечна самота. ...
Шега
Всичко беше шега,
дори когато мислехме, че сме сериозни.
Беше малък карнавал
с приказки и чудеса, ...
* * *
може би ненужна някак чувства се сега!
По грифа сякаш светят и три луни.
Подути пръстите по прагчетата ходят.
И мелодии тихи раждат се в душата на китарата понякога...
Една звезда угасна...
Мрак се спусна на небето,
студ скова сърцето.
Защо животът така ни изигра?
Защо онази черна, тъмна сянка ...