Стихове и поезия от съвременни български автори
Спонтанно
Вещица готова си да бъдеш.
В прегръдка здрава със безкрайноста,
си склонна и мига си да пропъдиш.
В болящите очи на тишината ...
Налей ми, кръчмарю!...
Люта ракия налей ми, кръчмарю,
налей ми да пия сега!...
Че рана от мисъл в мен се отваря,
че жалък съм роб на жена!... ...
Кръчмата на Джони
Бандити, проститутки, наркомани,
Кей-Март
за нещастници пияни,
за обществен шкарт. ...
Отворени очи...
Прогледнах, Приятелю - щом си отиде!
Прогледнах, Мамо - щом ни напусна!
Спрях да помня стари обиди,
погребах молитвите в моите устни... ...
Капан за безкрили птици
на мраморните ангели пред криптите -
пленени в камъка си авиатори
на стъпка точно от Апокалипсиса.
Тежи в петите пътят към отвъдното, ...
Отговор
Не храня себе си нарочно
във пътищата на света
и използвам краткосрочно
влечащото към суета! ...
Метаморфозата на Търсещия
Кожато по тялото ми бе раздрана от клоните на ужаса...
И жадни вълци ме преследваха...
И викаха за имена си на Силата.
Не бе лъжа, не бе и истина... ...
Приятел да имаш
Знам, че на всички това е ясно!
Без приятел до себе си е ужасно!
Сам да си е лошо!
Всички сме на ясно с това! ...
Далече от очите, не и от сърцето
дишам, а нищо не чувствам,
сълзите с грим прикривам,
но болката пак аз вкусвам.
Часовникът бързо прескача, ...
Сирене
Сирене!
Сапунът е важен,
парфюмът - не.
Откриваме... ...
Пет летни хайку
Слънце, слънчоглед
погледи изпращат си,
пълни с топлина...
* * * ...
За да те има
Оглеждам се - все търся да намеря по-невинни от твоите очи.
Бъдеще, настояще, минало - за теб значат едно - любов.
И сърцето ти така е свикнало - да дава, никога да не мълчи.
Чакаш, все тъй притихнала, може би очакваш зов. ...
Става :)
дълго мислих - какво да му даря?
Нещо, дето много да е поздравен,
тъй с цяло сърце да му честитя.
Рекох, да му взема една мадама, ...
* * *
наплиска ли очите си с роса,
отвори ли на слънцето
да влезе във очите ти?
Приготви ли деня си за целувка? ...
50 (2)
видях момиче в образ мой любим,
тръгнах търсейки дири нейни,
преминаха нощи тъй копнежни,
тук и там, къде отиде тя, ...
Наследство
дори сме мокри, от утехи,
в сумарното усещане за цялост
надеждите измамни ни отнеха,
завръщаме се повече от истински, ...
Намек
Аз разбрах как дишат в тебе
чувствата на власт, на похот
и разнежен в тази жега,
искаше ме - Дон Кихоте!... ...
Безглаголно ... лято
Вълни и пясък.
Слънчеви усмивки.
Плясък.
На вълни. ...
Късно
преследваш назад
по пътища изгубени,
незабравими дни отминали
да върнеш с надежда тайна ...