Стихове и поезия от съвременни български автори
А влюбените лесно си прощават
надмощието свое да запазят.
А грешните се лутат из краката им,
които до безмилостност ги газят.
Глупаците се учат от живота, ...
А толкова съм луда...
Не чакам да обяздиш моята душа...
И стъпките под грохота на коня
отекват глухо... тръгвам си пеша...
Ако ме поискаш - пак ще те догоня!... ...
Изваях те с дъха си...
Целуна ме.
Жаравено ме пи -
на глътки.
Горчах ли ти? ...
Кърджали
над града ми вечно млад.
Лъчезарно свети
слънчевата благодат.
Ярки са звездите ...
Дотегна ми
щом неписаните никой не признава.
Дотегна ми да ми размахват пръст в очите
и да ми казват колко съм виновна.
Дотегна ми от сляпо съществуване. ...
На Г. Г. 4
и с нея ми отвори светъл път.
Отново се обръщам към света
и виждам в него слънчев лъч.
Хиляди усмивки си ми взел, ...
Вълшебно докосване
а утре радост може мило да трепти,
че всеки светъл лъч ще ни облича
и сбъдва с вяра слънчеви мечти...
Ще видиш във всеки зрънчице добричко, ...
Сън
"Заспивай малко нервно бебе."
Събуждам се на сутринта и се чудя...
Сън ли беше или просто фантазия?
Някак си пак дишам, когато заспя. ...
Разкази на ветерани... :))))
земята кипеше - горяха листата
всички редути бяха превзети,
успяхме да си върнем гората...
Мина денят и настъпи нощта, ...
Част от Цялото
стих,
душа във него
аз да сложа,
на своята ...
Вече нямаш значение
толкова глупаво изглеждащ пред теб.
Ти ме излъга както винаги си правила,
но няма кой да ме излъже сега,
да ми каже, че не съм наранен. ...
Посветено
Ще пребъда в нощи лазурни,
горяща в болка от спомени,
ще съм призована от шепоти,
в мигове на откровения оголени! ...
Някаква любов
но не е повод за тъгуване.
Дъх на летен вятър е
и време на безумия.
Превърнати във брегове безбрежност, ...