Стихове и поезия от съвременни български автори
Стара майка
белите коси.
Пресъхнал лакът
в масата опрян.
Наум бастунчето ...
Земята под нозете ми припламна.
За да погубя хладнината ранна.
Дочаках слънце с плач на монахиня.
Земята под нозете ми припламна.
Сълза извезах. Под небе развях я. ...
За Диди
Липсваш му с всяко вдишване.
В нощта самотна с жален вик
той мечтае за едно последно сливане.
Но няма как - все някога е ден последен ...
Май
Нежност- капчици роса.
Сълзи... на жена.
Душата ми е празна чаша
пропукана от срещи и раздели...
Аз пак съм жадна,
искам да отпия,
но кой да ми налее? ...
Ноктюрно II
Най-синя е нощта от теменуги,
когато вдишваш с устните си песен,
когато си пиян или безумен
и пътят към зората ти е тесен. ...
Две сълзи
както през скалите път прокарва си река.
Две сълзи на жалост и на мъка тежка,
бавно давещи една почти угаснала надежда.
Капят от сърцето две сълзи, ...
Разлях се в пустинята на сълзите
Ей там… в пустинята на сълзите…
Разлях се…
И болеше от мъките. Болеше от мечтите.
Изгубих се… ...
Мисли в зелено
твойто изписано лице всред всичките листа
като картина от мечти изваяно
и реещите ти се сънени очи
срещат мойто плахо отчаяние... ...
Насълзиха ми се сълзите
напукани от горест и от чакане...
Пред погледа ми въздухът трепери
и думите застиват... неизречени.
От много болки ражда се акустика. ...
Най-хубавата жена
(На най-хубавата жена!... С още повече обич...)
Хубостта е преходна
и толкова нетрайна,
пяна е след лодката, ...
налей ми малко вяра
с питието, че утре няма да съм тук,
осакатена в небитието,
наливай на общото прието - напук!
Ще пия, ако трябва, до разсъмване, ...
Изкушение от Божи времена
Кога от Ева изкушен е бил Адам?
О, не!
Аз приказка за "ябълката" ще разкажа!
Във миналите Божи времена, ...