Стихове и поезия от съвременни български автори
А толкова ми бяха нужни птиците...
Захвърлиха и слънцето на сянка.
Не можех да ги премълча. Пълзяха
по устните ми като пепелянка.
И свих гнездо сред жълтата отрова. ...
Звезда
прегърната от студените завивки.
Взирам се във небесата,
а там красиво свети една звезда,
тъй сама във тъмнината.
Прости ми, отче...
Прости ми, отче, съгреших,
а на греха си номера не зная,
бунтувам се, не спя - реших
пред себе си и Бог ще се покая. ...
Вещица...
Нe бе любов, а бе вулкан,
и в лавата горяха техните сърца.
Гледах ги,усмихвах се в тъга,
блус за двама и една сълза... ...
В търсене на себе си
в сребърните океани,
в лъчите на златните слънца,
в очите на хората лукави
и в усмивките на каменните им сърца... ...
Скрити Чашки
когато много ти се пие
и да льокнеш от дядовата бъчва,
а жена ти да я крие.
С текила ускори черната умора, ...
Раната на поета
Във малката душа, ранена,
скимти пенливата ми рана
и моли - сива, разрушена -
душата си в ръце да хвана. ...
Боли ли те?...
Боли ли те, човече?
А тя във тебе още силно диша...
Тя... болката,
която съживява ...
За хората
Те са саможиви същества!
Егоизмът сърцето им обвива,
сякаш са единствени в света!
Но аз обичам ги ...
* * *
не разбра колко много ме заболя.
Да живея в собственото си нещастие,
да прикривам сълзите си
с усмивката на Дявола. ...
Последици
дано да ти потрябва стих! Дано!”
Ивайло Балабанов
Разчупвам хляба ти и топла пара
струи като библейска благина. ...
***Жестока болка***
Просто двама непознати.
Защото болката във мен не отшумя,
заради онази - "любовта" ти!
Разкъсвах се сама и страдах, ...