Стихове и поезия от съвременни български автори
Огледалото на греха
Огледах се... И себе си познах...
Наоколо, сред хорската Омраза.
На Алчността от млякото бозах!
Но ме разяде като метастаза... ...
Навярно...
на куп неща откривам, че спирам се небрежно.
Не се ядосвам много за щяло и нещяло,
спокойно се оглеждам във свойто огледало.
Дали съм безразлична и вече не обичам? ...
Сълзите...
на болка, гняв и страх в очите.
Донесла е със себе си затишие,
спокойствие и малко безразличие.
Но винаги така е след сълзите - ...
Зов за Любов
в прегръдките ти да заспя?
Знаеш ли, как искам
устните ти да докосна?
Знаеш ли, как искам ...
Огън си ти
Крилато дете носи вестта
за края на кървавата война.
Хармонично звучене прелетя
и украси есенните клони в цветя. ...
Наречи ме в отрицание
дари ми нежност и крила,
докосвой ме единствено с дъха си,
сътвори ме в ума си!
Дай ми воля, силна като камък, ...
Сезонно намаление
(вече без превземки).
Знаеш, че така те искам
(сочна и без семки).
И недей да разсъждаваш ...
Няма ни... Няма ги... ръцете, очите ти...
и виждам страха си…
И слънцето…
… чуждо е.
Оплита ме грубо ...
Един Ден
Един ден срещнах любовта.
Един ден разбрах колко е ценна тя.
Един ден разбрах за свободата.
Един ден, един ден... ...
Скъпо щастие
да го почувствам все не смея.
Заплащам със душата си,
опропастена и поевтиняла.
"Намръщена" е, не призвание, ...
Наивно за Любовта
небето бих обсипала с звезди,
преплувала бих смело окена,
за да ти кажа: О, Любов, прости!
Прости нам, людете невежи, ...
Нека ме боли сега...
Чувства, копнежи, мечти...
говорят ли ти нещо, кажи?
Имах всичко към теб и вярвам,
че и ти към мен. ...
За Мама
що шептиме всеки миг,
която в радост и разлъка
все тя трепти на нашия език?
От люлката до нашта старост ...
Пияна те загубих, нямо Слънце.
Дори сама Венера не разбра.
Рапунцел бях и вплетох във косите
пияни вишни - теб да окова.
Но не със писък, нито пък с въздишка, ...