Стихове и поезия от съвременни български автори
Очи потайни
с хладна нежност покоряват
дори замръзналата топлина.
В бяла нощ излизат и
с невиждащ поглед ...
Какво съм?
Птица? Листенце? Трева?
И защо не откривам място за мен на света?
Птица не съм -
аз отдавна нямам крила! ...
Амстердам
да убие времето,
да го
счупи,
нарани, ...
Пустинята със вятъра се любеше
гореше във очите им небето.
Бяха чакани като вода в пустинята,
да приютят при себе си сърцето.
Устните сами рисуваха по въздуха, ...
Изказано
в които любовта ме пленява.
Как да напусна прегръдката,
която топлината ми дава.
Как да спра сърцето си ...
Мъже!!!
колко жестоки и долни.
Не знаят ли, че от това боли.
За тях е неузнаима тази болка,
женското сърце единствено боли, ...
Самотата ражда болка...
студът сковал е малкото сърце
и ето самотата тъй омразна,
оставя белег върху моето лице.
И тъмнината в душата ми нахлува, ...
Народни будители
във нас подгрява
"възрожденското" усещане,
че сме държава!
Тъжен зов
"Погали ме " - казва косата.
"Не си отивай" - казват сълзите.
"Обичам те" - крещи до болка душата.
Всичко в мен те зове, но ти не чуваш и тихичко си отиваш. ...
Сказание за чистата сълза Песен - Х
Страшната битка затихваше бавно
в бледо лилавия утринен хлад.
Чезнеха черни рояци безславно,
щом на небето се върна денят. ...
Оставане
Само в спомен... само в прах...
Бездна без начало и без край.
Нощен вятър шумолящ
и заплитащ се в листа. ...
Връстници мои
от пиедестала във своите души,
смъкнете възрастните същества!
Светът -
такъв какъвто е - нелеп, ...
Трандафора ми намигна ;)
със французката кола,
трандафора ми намигна -
бяс ма фана – ше умра!
Пръс`чето ми са показа ...
Вина
на П.
С черноока жена
чаша черно кафе
някой ден ще изпия нарочно. ...
Предел в годините достигнах
Предел в годините достигам,
а все по път трънлив вървя.
До кога ще трябва да се боря,
дори без шанс да победя. ...
Кухненска басня
От приборите, дето по стелажа
окапват се от чистата вода,
един капак се правеше на важен:
"За мене няма тенджера достойна - ...
Либра
от злините – също.
Но и в туй не съм единствен,
та е сладък къшеят
като седнем по приятелски ...
Ако не умеем...
идва от безкрая на тъмното,
отразява се в нас
и част от нея се връща в отвъдното.
Животът е тъмнина, ...