Стихове и поезия от съвременни български автори
Тайна
- Какво е? - ме питаш
ти небрежно...
- Нищо, само прах
и нещо безнадежно... ...
Дай ми...
Дай ми форма - оцвети ме...
Каквато искаш ще съм аз...
Поискай ти и ще съм аз...
Дай ми смисъл - изпълни ме... ...
Падаща звезда
над малкото притихнало градче.
В прегръдката си топла ти ме гушкаш
и малка ставам в твоите ръце.
Усещам как сърцето ми препуска ...
Среднощни мисли за чая...
"Понякога трябва да се научим да пием и от празни чаши."
Закусвайки,
разсипах чая...
Въпрос ...
На бившия... с любов
Мониторът дори се пооблещи.)
- Ами, здравей! - отвръщам, но си мисля:
"Какво му става и какви ги плещи?!"
Туй - бившият... Ама, от много време ...
Завързани чувства
Завързах чувствата.
На възел.
Да мълчат!
От себе си се скрих! ...
Трепане
сив до зъбите, с нокти свъсени –
звяр, на дявола пред бърлогата,
трепя стихове непрекъснато;”
Иван Динков ...
Съвършени мой
все още ли нямаш равен?...
Ирония... стана като тези,
на които се присмиваше.
Твоите думи, изпълнени с гордост, ...
Аз ще бъда няма...
Палач... тълпа...
Аплауди и призиви...
Удар... Боли!
Камшик... и - следа! ...
Срещу мен
аз пропадах в себе си и се чувствах ням,
и целият живот свърши, и сега съм на съд безсрочен,
и дори със греховете си в ада, пак съм сам.
Когато времето ме разгроми и съвестта пристигна, ...
Едно прекрасно обещание
проблясват слънчеви лъчи.
И утрото по тях прокарва
пръсти трескави и тихи.
Звучат акорди с птичи песни. ...