Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
и дълго съзерцавах Луната.
Завиждах й малко - та тя
всяка вечер при теб е, а аз?!
През него виждах пътя. ...
В агония
България съвсем ще изгори.
Превръща се във дом за идиоти,
от алчността за повече пари.
Печалбите историята трие. ...
Ако знам
днес ще свърша хиляди неща.
Не ще отлагам и забавям
от всичко бързо ще избягам.
Ще съумея да направя трудният си избор, ...
*** (С ропот между устните...)
С ропот между устните
и с паяжина в мозъка,
безчувствени към чувствата
прави ни склерозата. ...
В очите й
Под сенчестите длани на Балкана!
В очите й - остатъци от огън!
В очите й - бездъния от влага!
И черни като дъното на ада! ...
Признание
и времето е мрачно пак.
От мислите за тебе аз се мъча,
в душата ми настана мрак.
Приятели сме с тебе, знам, ...
Без мечти и спомени
напук, че трябва всичко да се помни.
Добре било да бъдем пресметливи,
да се запазим от стрели отровни.
Пропъждаме и вас, мечти красиви. ...
Но теб те няма!
Липсваш ми -
като дъжда в пустиня!
Открадна сърцето ми -
както вълна открадва мида. ...
Виновна ли съм, че те обичам
виновен ли си, че не ме обичаш?!
Любовта си разпилях и на тебе всичко давах аз.
А сега как да те забравя, от тази болка как да се избавя,
сълзите си как да премахна, от сърцето си как да те махна?! ...
Самота
забравен смях, тъжи дъжда.
Красива нощ, прогонвана от сутринта,
слънчев лъч пробужда пак деня.
Една сълза, родена в нощта, ...
Есен
те са безброй,
играят децата,
птичките отлитат в рой.
Отиват си птичките ...
Отишла си е любовта
След толкова убийствени самотни вечери без теб,
аз успях да се съвзема и да вдигна глава.
През всичките тези мрачни дни все се питах -
обичал ли си ме истински ти... ...
Откровение
Подлудяваш ме, когато ми шептиш.
Подлудяваш ме, когато ме погледнеш прямо.
Подлудяваш ме, когато в танц ме завъртиш.
Настръхвам от допира на твойто тяло. ...
Цветно
балон до балон - в разноцветни багри!
Докосват се магийно в здрача,
озаряват светлинката
като намек назаем, ...
Зоопаркът
Какви времена доживяхме ей, хора?
Да си възпяваме позора.
Георги Минчев
Живяха нявга горските животни ...