Стихове и поезия от съвременни български автори
Баща погребва син...
Кокалите бели са до... камък,
в юмруци стиснати до скъсване,
в зениците му... няма пламък,
очите му - червени са до пръсване. ...
Отвъдният живот е непонятен
Не ще посегна, че не съм побойник.
Лиши ме, ако искаш и от хляба,
но не посягай на човек-покойник...
Духът му ще се гърчи в силна болка, ...
Та... те ти булка, Спасовден!
да си направим парти - цялата тайфа.
И бързо, бързо място уточнихме -
отиваме на ресторант, това е!
Бяхме множко, весела компания - ...
Падащи звезди през пролетта...
говорих й дълго… за живота… за смъртта…
А тя сякаш чуваше ме… сякаш кимваше с глава…
Усещах, че и тя има сърце и душа…
Споделях й всички мъки и тревоги, ...
Сбъркан свят
на този
нереално сбъркан свят,
но нямам силата
да върна хаоса ...
Втори шанс 2
(за Милена Е.)
Дупката е черна,
Светлината дразни,
дупката мизерна, ...
Просто е човек
Той не ходи и не търси нищо.
Човекът иска просто да е вечен.
Той не търси, иска всичко.
Той да чака е обречен. ...
Самота
с блясъка в снега си те привлича,
в студени сънища ще те обвие,
ако се опиташ и за миг да я отричаш.
Да бягаш вече няма смисъл, ...
До красотата
Една мисъл ме чегърка като грахово зърно
и иска все назад, все назад да ме върне...
Подрязвам спомените - да не избуяват...
А пясъкът в часовника намалява... ...
Попитай... мен
за отминали дни,
за странните хора,
дето нявга били...
Отминали думи ...
Мое безсмъртие
а след това те кара да полетиш надолу, защото аз усещам.
Чуваш ли как тишината те вика към бездната
и те кара да скочиш към безкрая, защото аз чувам.
Виждаш ли как звездите се подреждат и ти показват ...