Стихове и поезия от съвременни български автори
контрасти
и носи вестта, че есента наближава...
Слънцето отново уморено пече,
а паяк на сянка тихо тъче...
Умира денят и всичко потъва във мрак, ...
Огледалната стая
Неясен образ на нещо подобно на човек.
Ти ме накара да живея в този извратен свят.
Мразя болката, но няма как да я спра.
Сега отново стоя в огледалната стая ...
Когато щастието е заспало зимен сън
а щастието вече щастие не е,
дали ще мога някога да си ги върна,
дали да се опитвам аз въобще?
Дали изобщо има смисъл ...
Немият
не ще отрони нито дума
и може би не ще го и съзрете,
но той е тук,
добре го запомнете! ...
Бягството на Росинант
През нощта естествено. По тъмно.
В празния и прашен стар сайвант
Дон Кихот стоеше като гръмнат.
Бе предаден. Нямаше вина. ...
Нима човекът заслужава?
Спомените летни, те са тук.
Помня как те изоставих,
след което не остана дума, нито звук.
Аз зная, че сърцето ти гореше. ...
Любовна импресия
в очите на смълчаната вода.
Луната беше тяхна златна стряха,
а тишината - тяхната съдба.
Водата се превърна в огърлица ...
Поспри, любов
не си отивай, щастие,
обичам те - обичай ме.
Спри - не казвай не,
с устни красиви целувай ме. ...
Не си отивай...Тате!
Съдът реши!
Оставаш при Мама...
И така, повярвай, най-добре е!
Защото обичта и е голяма ...
Миг или вечност...
Искам този миг да продължи вечно.
Но какво е вечност?
Измамно понятие.
Никой не знае... ...
Помисли
Като фурия навлезе в моя интериор.
Разбрах го, ала беше твърде късно,
сама си бях избрала новия гримьор.
Умалено до грахово зърно болеше, ...
С мъка за теб
Какво, по дяволите, се случи?
Вчера беше до мен...
а сега те няма.
Това не може да се случва. ...
Дордето сме готови за "Обичам Те!"
"Тук и Сега", "завинаги" е бедно
откъм нюанси, за да го опише -
това, което случва се в Съдбите ни,
когато разберем, че Сме Обичани - ...
На четири очи
приятелска ръка ще и подам,
сърцето си човешко ще отворя,
за да избликне скътаният плам.
Ще и разкажа цялата си драма, ...