Стихове и поезия от съвременни български автори
На дъщерите ми (Мария и София)
моите малки момичета.
Двете ми най-големи победи.
Материята на мислите ми.
Два космоса, ...
Търси са свикърва. Спешно. (`Ич биля не й смешно!)
Пък толкуз надаренъ съм ф устата...
Тува, да няма с кой да ма разтърват,
с кавгъ да събирем и двата свята...
Така, спукойну, хич не й интиресну. ...
Tи разбра, но аз НЕ!!!
ти проумя защо всичко свърши така.
Ти оцеля след обидата,
ти ме остави и уби любовта.
Ти ме остави сама, а болката напира в мен, ...
Какво се случва на героите?
Всеки, който поиска да ме прочете,
ще остане потресен от всичко в моя ум.
Да, понякога музиката превръщам в шум
и не зная как да я спра... ...
18+ Греховности
О, меченцето ми!
О, титане мощен!
Помниш ли, любими мой,
как с треперещи ръце ...
Лунен стих
На ръба на Луната се плъзгам
и не виждам звездите трептящи,
чакай само да ми омръзне
и при тебе самичка ще сляза!... ...
Хайку
се разхождат щъркели.
Бягайте жабки!
Чучулигата
ми донесе изгрева. ...
Студено...
Студено...
Полуумрелите ни чувства,
наблъскани
в съдрания костюм ...
* * *
За какво ли? Въпрос ранен.(хронологично)
Жалко, бавен съм, а искам
и още повече от това. От кое?
Отново денят свършва и малко ...
Защо? (Когато си далече)
защо всеки път, когато надеждата умира,
защо тогава искам да те видя аз???
Защо сълзите стичат се виновно
по моите очи? ...
Трохичката
ти, пуста-опустяла –
горчива е трохичката,
що и на мен си дала”
Георги Константинов ...
Нека тихо се слея с дъжда
през твоите очи света.
Научи ме да разпознавам в тебе
всеки жест и топлинка.
Научи ме да плача - ...