244 146 резултата
"Здравей!" - усмихвам се насила;
а огънят в сърцето ми още силно гори...
Не мога да вървя по жаравата още жива -
от чувствата стаени плътта ще изгори...
А исках да забравя теб и любовта ти - ...
  535 
Как да стана, да дойда, да се върна?
Можех, но пожелах да те видя.
В спокойствие ще се превърна,
блокове със страст ще срина.
И предполагам, че трябва да те намеря. ...
  626 
Ти тръгваш, не ме чакаш вече,
тесногръда крайпътна любов,
под стряха с надежда човечна,
търся път по-различен и нов.
Върви, за теб няма да плача, ...
  1118  30 
Моят малък сладуран,
на думичките стана цар!
Нов речник пише във момента,
а и как само се опитва да говори...
Питаш ли го как се казва, ...
  1210  28 
От Витоша мъгла се стеле
и попива тежко във града.
Бели мисли - снежни и студени,
политат в белотата на снега.
Някъде е топло и уютно, ...
  1282  33 
Понякога душата ми е есен,
отронваща листа със плач.
Понякога е мразовита зима,
омайваща с вечерен здрач.
Понякога е пролет бяла, ...
  513  25 
Тръгваш надалеч, взимаш любовта...
Аз оставам тук, оставам и мълча...
Денят без тебе пуст е, щом няма кой да ме прегърне
и вечер пак с мен да тръгне...
Броя звездите, сякаш край си имат те... и сълзи, като ситен дъжд се стичат по моето лице... ...
  938 
Нашата последна среща,
поглеждам те в очите със надежда,
с поглед нежно казвам ти, че те обичам,
но със устни само "сбогом" аз изричам.
Ето, тръгваш - времето изтече, ...
  502 
На тебе, обич моя...
Когато те създавах във мечтите си,
небето бе разтворило душа.
Далечна светлина, отвъд ранимото,
ме носеше, потънала в нега. ...
  1388  11 
Като огърлица нанизани са дните
и ден след ден те се търкалят.
Откриват се отново в бъдното,
и искат тъгата си да откопчаят!
Търсят, не намират закопчалката, ...
  672  21 
Помниш ли
нощите на поляната?
Там, където лежахме с часове
и се опитвахме да преброим звездите.
Историите ни за тяхната съдба. ...
  880 
>> сумрак
>> тишина
>> невидима струна
>> до крайност
>> опъната ...
  778  10 
Превърнах днес съня в реалност от целувки,
изцяло те обикнах във пространството на часовете,
зная, че загубих всичките си страхове да питам
и да се съмнявам дали те има, или си измислен...
  591 
В мрака заслепена се лутах,
минало далечно пак ме следеше,
неясно защо главата трептеше,
зашеметена ли беше?
Опиянена от горския аромат ...
  485 
Дочаках бръчките и сивото в косите...
любопитно.
И капка страх не виждам по немладата си кожа.
Ръцете ми израснаха в криле.
За да политна. ...
  827 
Сред сняг и студ
едно момиче върви,
и отново в умът
се появявяш ти.
Сред виелици страшни, ...
  481 
Любовта е вълшебство, споделено от двама.
Мигове от целувки, запечатани върху устните ми.
Ще запазя този миг за теб... любими мой.
Ще запечатам образа ти в моето сърце.
Твоят поглед ме пронизва всеки път, ...
  988 
Спомени нахлуват във нощта,
спомени за една жена.
Простил й всичките лъжи,
но тя пак живота ти разби.
Приседнал в ъгъла сега, ...
  643 
В очите на един умиращ ден,
след блясъка на гаснещия залез,
душата ми подтичва, и не ме боли,
научих се да бъда... без да плача.
Приучих се да бъда търпелива, ...
  546  21 
Природата заспива бавно,
не, може би умира този път,
защото, някак си душата й пулсира,
ранена е от скръб и мъст.
Дърветата самотни са във здрача, ...
  648 
Навярно ще издраскам много листи,
и много думи ще зачеркна в суетата си.
Но днес душата си реших да поразлистя,
наместо тях, и да я питам докога ще плаче?
Ако иска, нека ме напусне, ...
  607  19 
Не съм ви виждала очите,
не съм ви стиснала ръка...
Но влях се в чудния ви ритъм
и слях - със вашата дъга...
Събра ни заедно съдбата ...
  808  28 
Силно искам аз да те прегърна,
да усетя твойта топлина,
и времето назад да върна,
при мене пак да дойде любовта.
Силно искам аз да те прегърна, ...
  2301  24 
Той е лед, той е огън,
той е август и февруари.
Той е нова, сладка тръпка
из спомените стари.
Той е груб, той е нежен, ...
  560 
Щастието и тъгата
В стремежа си безплодно да успеем,
жертваме мечтите недохранени.
И времето побъркващо пилеем,
бягайки щастливи, от тъга опарени. ...
  788 
Има огън, във който изгаряме,
дни, във които мълчим,
болки, които понасяме,
удари, които търпим.
Има нощи, в които не лягаме, ...
  3183  17 
Събудих се сред сънената зима,
обърнах се на лявата страна,
денят ми се записва с твойто име,
но в мекото легло съм пак сама.
Протегнати ръце, да те докоснат, ...
  1170  11 
Стоя сама на извехтялото диванче
и бърша своите сълзи,
пак направих грешка - и то голяма -
влюбих се, а не ме обичаше ти.
Прегърнала съм пак салфетка мокра, ...
  1023 
Тръгна си...! Боли, сълзи...
Недей се спира, продължи...
Тишина, сълзи,
аз няма да извикам "остани...!"
Мрак и четири стени! ...
  518 
Лебедова песен
Чайки валсират галантно с прибоя.
Плавно се сливат небе и море.
Песен на лебед заглъхва в покоя.
Слънцето пее, преди да умре.
  1186  16 
Мисли бързо... не, не мисли!
Всичко на сърцето остави!
Ако имаш нещо - раздавай!
Ако нямаш нищо - пак се раздавай!
Продължавай нагоре, напред! ...
  864 
Прочети ме... с влюбени очи...
Завързва вятърът косите ми със есенна мъгла
и облаци гръмовни бавно в погледа пълзят...
Треперят дланите... студено е... от самота!
Да могат мислите с крилете южни да летят... ...
  2075  45 
Кафяво плюшено мече
лежи на леглото ми,
беззащитно, раздърпано от моите детски ръце!
Внасящо в главата ми хиляди спомени…
Отвън то има много рани, ...
  548 
„Невъзможна любов най-силно боли...”
Ще дойдеш... във възкръснал сън,
с горещи тръпнещи ръце -
дали студено ще е вън...
и посивяло от мъглите... ...
  602  12 
Колко още ще ме караш да страдам.
Не ти ли беше достатъчно, че уби и
последната ми надежда за любов.
Може би не... Може би искаш да
ме изпепелиш цялата. Да погазиш и ...
  919 
Душата ми - изгубена и
чужда -
камбана дири - в нея да
притихне.
Душата ми - до костите ...
  915 
Светът пред мене е палитра
с небрежно смесени бои,
а мисълта ми се опитва
с тях нещичко да сътвори.
Но всеки опит мой различен - ...
  760  19 
Исках да ти изпея любовна песен.
Но стигнах само до “Обичам те”
Мелодията някак си изчезна
в експлозия милионно звездна.
Тишина. ...
  843  15 
Във очите на мъжа до мен съм тази,
дето може да повика светлината.
Лек съм срещу студ, в дома пролазил.
Аз съм тази, дето Бог му е изпратил.
Аз съм храмът, побиращ сълзите. ...
  743  17 
Тъжни усмивки и изморени погледи.
Още един тежък работен ден от живота им.
Какво друго може да се каже за онези хора,
трима-четирима, насядали по седалките,
държащи билети в сухите си ръце... ...
  437 
Предложения
: ??:??