Стихове и поезия от съвременни български автори
Мъже!!!
колко жестоки и долни.
Не знаят ли, че от това боли.
За тях е неузнаима тази болка,
женското сърце единствено боли, ...
Самотата ражда болка...
студът сковал е малкото сърце
и ето самотата тъй омразна,
оставя белег върху моето лице.
И тъмнината в душата ми нахлува, ...
Народни будители
във нас подгрява
"възрожденското" усещане,
че сме държава!
Тъжен зов
"Погали ме " - казва косата.
"Не си отивай" - казват сълзите.
"Обичам те" - крещи до болка душата.
Всичко в мен те зове, но ти не чуваш и тихичко си отиваш. ...
Сказание за чистата сълза Песен - Х
Страшната битка затихваше бавно
в бледо лилавия утринен хлад.
Чезнеха черни рояци безславно,
щом на небето се върна денят. ...
Оставане
Само в спомен... само в прах...
Бездна без начало и без край.
Нощен вятър шумолящ
и заплитащ се в листа. ...
Връстници мои
от пиедестала във своите души,
смъкнете възрастните същества!
Светът -
такъв какъвто е - нелеп, ...
Трандафора ми намигна ;)
със французката кола,
трандафора ми намигна -
бяс ма фана – ше умра!
Пръс`чето ми са показа ...
Вина
на П.
С черноока жена
чаша черно кафе
някой ден ще изпия нарочно. ...
Предел в годините достигнах
Предел в годините достигам,
а все по път трънлив вървя.
До кога ще трябва да се боря,
дори без шанс да победя. ...
Кухненска басня
От приборите, дето по стелажа
окапват се от чистата вода,
един капак се правеше на важен:
"За мене няма тенджера достойна - ...
Либра
от злините – също.
Но и в туй не съм единствен,
та е сладък къшеят
като седнем по приятелски ...
Ако не умеем...
идва от безкрая на тъмното,
отразява се в нас
и част от нея се връща в отвъдното.
Животът е тъмнина, ...
Грешки, любов и още нещо
аз, ти, горим в адска пещ...
Адът, създаден от твоите лъжи,
този, за който ключа носиш ти.
Обиди, кавги, пищящи от болка очи, ...
Буря в душата
Затихва градчето тъжно и бяло,
времето някак, сякаш е спряло...
Децата прекрасни, птици отлетели,
по друми широки свои поели... ...
От край на стих... без край
Среща с Дявола...
Аз имах среща с дявола, ти знаеш ли?
Оказах се от него по-най-зла...
и той поиска да ме улови.
Каза, че негова съм аз била... ...
Животът дебне в мрака...
"Вълкът дебне момчето, с нокти от черно желязо, с козина като черната нощ, с очи, пламтящи в червено като скъпоценни камъни от ада. Огромният вълк души, наслаждава се на мириса на предстоящото пиршество. Не го обзема страх, а изострено обоняние, студеният въздух в дробовете му, накланящи се от ...
Заедно...
робуваме като на господар.
Най-светъл миг във любовта личи,
защото всеки миг със тебе ми е дар.
Обичам те! Крещя отново. ...