Стихове и поезия от съвременни български автори
Филми
Джон Траволта, а до него - Брус!
Някъде в Чикагските подмоли
дъвчат реплики с противен вкус.
Покрай тях подскачат (КО) тарани ...
Войникът ти
и когато допушваш цигара,
спри за миг
и за миг помисли
за дъжда, ...
Аз бродя в мрака
съвсем сама,
аз бродя в мрака
вече без душа.
Продадох я на дявола, ...
Ако някога от теб си отида...
Ако си отида така изведнъж
и света "безвъзвратно" напусна,
ще се върна като пролетен дъжд,
ще покапя по твоите устни... ...
Надежда
черен облак премина и всичко в мене потопи и наводни,
но това пречисти всичко лошо в мен и ме накара да съзря света,
накара ме да осъзная някои неща и ме направи по-добър!!!!
След дъжда се появи дъга и ми даде надежда тя, че всичко ...
Ще сънувам, докато умра!
ще напусна самотата,
ще изгрея в тъмнината,
ще надигна поглед
в небесата - да усетя, ...
Подпитват невъзпитаните чувства
като конете буйни без седла...
В часа за тишина те често викат,
мълчат си като пукел след това.
"Изпуснаха ни" първите години ...
В мрак обгърнат
вече слънце в душата не огрява.
Небето мрачно е над мен,
от самотата аз се чуствам изморен.
Безмислено по улиците аз вървя, ...
Защо
защо когато съм до теб, аз пламвам и изгарям,
защо когато ми даде надежда, после я отне и ме напусна ти,
защо, се питам, аз те обичах толкова силно, макар и ти не така.
Тези въпроси се питам аз ден след ден и не намирам отговор за мен. ...
Летен дъжд
като цвят от размирисана липа.
И жълтея сред листата.
И жълтея...
Като слънце сред зелените листа. ...
Самота
отброява минутите на самота.
Та тя е толкоз дълго тук, в мен.
Пронизваме и си отива, изчезва заедно с нощта.
Глухи писъци раздират пак душата. ...
Така уморено е днес
слънцето грее сякаш насила,
ефирът тежи...
във безоблачност,
а небето е синьо ...
Последен танц...
Полъх на отминало време...
Улица. Смразяваща тишина.
Слели се в едно - танцуват мъж и една жена...
Сгради. Улично платно. ...