Стихове и поезия от съвременни български автори
Дъждовни капки
Дъждовни капки неотмитипрепускат в надпревара,измиват спомени изтритии дати в календара.
След тях във бляскави редичкилъчите се оглеждат,играят в капките-очичкии става чисто, светло.
18+ Художник
мамицата му, шибан свят!
Вкусовете ти се заоблят
и отпред, и отзад.
Все по-трудно намираш модели, ...
Остани земята под мен…
Не се пропуквай, моля те…
По теб да ходя искам още,
да бродя пак навред.
Остани земя под мен... ...
Кога прости?
Претръпна ли към всичко преживяно?
Ослепя ли?
Не виждаш ли,
всички поставени мини и капани? ...
Моята стая
Черно-бели, повече черни.
Миналото - провиснало и
обесено на онази усмивка.
Бели листове вместо чаршафи. ...
Аристократка
безмерна,
вече титла -
"постмодерна"!
Пред смъртта
и връщам се назад
при свойте близки.
И сякаш нещо оживява в мен,
отново ставам малка и безгрижна. ...
Небето ме погледна във очите...
Време за самовглъбяване
а на площада сега се преценя.
Ще я разкъса ли тази тълпа
или ще дава просто мнения?
Моята сила не знае морал. ...
Калният път
Безцелно се лутам във мрака.
Сама съм. Някога изгубих всичко ценно за мен
и сега нямам нищо. Самата аз съм нищо.
Остана ми само омразата. ...
Не съжалявам за времето
Не съжалявам за времето
в което премина животът ми,
стъпил на вихъра в стремето,
живях го така... безропотно. ...
Посвещение
Сбогом, Алекс...
Докосвам те аз за последно,
по твоето бледо-студено лице...
и само във черните вежди ...
Многоточия
Не искам!
Претенции изявявам!
Кой ме пита всъщност?
Не мога, не... ...
това мълчание
и хилядите ни
места където
сме били
това мълчание ...
Творческият подход...
На следващата сутрин във службата бях първа.
Реших да съм корава и да подходя твърдо.
Избягвах коридорите. На бюрото стоях.
Заседнала зад компа, най-кротко си мълчах. ...
* * *
така както аз за теб сега.
Плача и се моля това
да не е края.
Плача и се моля това ...