Стихове и поезия от съвременни български автори
Не сме ли странни хората?
На празници - празнуваме,
макар да ни боли - веселим се,
смеем се, танцуваме,
та дано ни повярват околните! ...
* * *
В твоя плен без милост го отне
от мен и щастливите ми дни.
То завинаги остава в плен
на сините очи!!!
Вятър
с меки
повечето с твърди
и задължително една без корици
едно чисто ренде ...
За смисъла на човешкия живот
но всъщност те не ни принадлежат,
а само водят ни до ада или рая,
където вече не ще ни задържат.
Изчезват постепенно вещи ценни ...
Смъртта причинена от любов
Но от твоето НЕ бях повален и тръгнах си със сълзи тогава,
но заболя ме от тази твоя проява.
И така ден подир ден, гледах те безмълвен, смутен.
Ужасно ме болеше и продължава да боли. ...
Странникът...
По "Il Forestiero"на (А.Celentano)
В жарка пустиня, под парещо слънце,
странник спря в оазис зелен.
В оазиса кладенец - глинени грънци, ...
умираща душа
навън е мрак,
по тялото ми вали студеният сняг,
а аз лежа на морския бряг.
Сама с мечтите, ...
Ти си приказен сън
Приласкаваш ме, в твоите дланиот лицето ми огън извира,а в прегръдки, отдавна мечтани,аз притихвам желана, щастлива.
Ти си приказен сън, на разсъмване,всяка сутрин желан и сънуван,а н ...
Искам :)))
Искам живота ми да е в зелено
като уханната трева,
като първият напъпил цвят на пролетта,
като зелените очи на любовта... ...
Казах ти, че можем да летим...
очаквайки притихнали деня…
А аз усещам пулса на нощта..
и дъха на брулещия вятър…
В прегръдката на мрака, уморена ...
Решителна в доброто е реката
Решителна в доброто е реката,
щом в нея вливаш светлина.
Сълзите за куража са отплата,
ти плуваш в плачеща река...
Заразена с любов
Със любов се заразих
и няма връщане обратно
към това, което вече бях -
променила съм се безвъзвратно. ...
Доколко могат да са сини очите ти
Доколко могат да са сини...
Безметежно синя синева - морето -
в тъга, и болка - непоносим копнеж,
остават в пъстротата на очите ми... ...
Вариант
но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми болят от недовиждане,
вгледани във твоята следа.
Притворих ги, измъчих ги в сумрака, ...
Носталгично
всеки миг ние притежаваме,
но с всеки миг изминал до своя край
неусетно се доближаваме!
Миг, след миг... ...
Защото...
пак тичам, безмълвно към прежна мечта,
повярвала - ще се срещнем най-накрая,
с теб, бездумна поема, без имена...
Защото... откъслек живот ли си, мрак ли, ...