Стихове и поезия от съвременни български автори
Не се попитахме...
какво ни взе страданието.
Изстрадахме го тихо
и зависимо.
Като че ли със него ...
След почти година
а сърцето както преди се разтуптя.
Толкова дълго време мина,
а ти пак за миг преобърна света.
Усмихвам се при спомена за смях, ...
Пуследствиятъ тешки
у силоту нема да пристъпям.
Сичко живо там съ весили,
шъ земъ пак дъ съ набръчкам.
Лифтингът шъ съ напукъ, ...
Искам да бъда пак дете...
да забравя за болката и сълзите…
Да гушна старото мече,
да повярвам, че сбъдват се мечтите…
И искам на невинните лъжи пак да вярвам, ...
На детето в мен
се извисят с божествени крила
и стаените ти чувства стапят се в дрънкулки,
окачени на безрадостната ти елха...
Kогато нихилизмът в суетата сива, ...
Безвремие
в божествената светлина на залеза.
И в миг душата ми полита над света
и осъзнавам красотата на мига
и да ме няма, всичко пак ще е така - ...
Забравям те
точно на мига
забравям твоите очи
забравям твойте черти
така е най-добре ...
Мислите ми
И наричам всичко с твойто име,всяка вещ и всеки мой предмети по-детски може би, наивноси представям, че си тук, до мен.
Но ми липсваш в будните ми нощи,липсваш ми в напрегнатите днии прег ...
Есенен Спомен
Навява спомени за отминалите дни.
Разказва приказки за безкрайни мигове.
В спомена потъвам, затворил очи.
И ето връща се пак нашето лято, ...
Признание...
И силният му вятър косите да разроши.
Дъждът да плисне,
трева зелена да покара,
цветята пролетни тъгата с мириса си да разсеят. ...
Разходка по брега
В краката ми са свели сенки своите линии.
И страшната прокуда на нощта
ме дебне със своите бездни сини.
И вият се самотни стъпки по брега. ...
В очакване на едно цвете
различни по вида си куп цветя, но не успях, че есента отмина.
Какво пък, във саксии у дома ще си ги сложа! Казах и реших!
И още ненаписала това, подготвих се и си ги засадих.
Сега ме радват, почват да цъфтят - зюмбюл, лале и нарцис самов ...
Молитва на изгрев
Уличните лампи още светят,
а небето вече червенее.
Денят отново се пробужда
със светлина да ни огрее. ...
Борбата в нас...
безчет клокочат язви и отрови...
И всички вкупом, със старите терзания
разпъват чувствата с Голготи нови...
От семената кървави на хорската омраза ...
Знам
във стаята, изпълнена със синкав мрак.
Не искаше да го събужда...
та сънят му нима е покорен от женския й свян?
Приседна плаха, досами вратата, ...
[внимателно]
и внимателно с думите
които като сандали
обуваш и после с
тях се разхождаш ...
Да си простя...
и спомена за своето лице...
Когато гордостта ми е огромна,
зачерквам свойте пътища с ръце.
И стъпките изглеждат непонятни - ...