Стихове и поезия от съвременни български автори
Некростихче за чакащи
Издебва те, докато чакаш
железен кораб-рейс
да те откара на Харонски бряг,
вледен до тракане - четеш... ...
Чалга...
(Слушането на чалга те превръща в ш**ан идиот)
Свят на високи технологии,
на фалш и безразличие,
на интриги, клюки и пародии, ...
Ни мъ пузна! (или моята диета)
Я дъ вземиш дъ съ стегниш -
само искъ съ инат.
Мойът ‘гато мъ парясъ,
бех над сто и шест кила. ...
С наведени глави...
Ден, който плющи по друмите...
С крясък на птица безжизнена, пърха денят...
Дъжд живителен, предвестник на душата...
Задаващ въпроси на посоката... ...
Очите ти
нежни и топли са те,
обичам ги толкова много,
от цялото си сърце!
Очите ти сини като морето, ...
На деветнайсти втори ежегодно...
( из тефтерчето на Апостола)
Народе...
Аз бесилото прегърнах,
защото исках ти да си свободен. ...
Ярост
Нима не ни писна?
С какво ме дари?
Със свобода или лъжа?
Не мисля, че се залъгвам, ...
Символично
Слънцето изцелява очите,
помръкнали от сивота,
Небето издига мечтите,
заглъхнали под самота! ...
Българско сърце...
една любов в гърдите им кърви,
една душа продължава все да тича,
един човек към свойта смърт върви...
Гордостта в очите заблестява ...
Готова съм да плавам безнадеждно…
Готова съм да плавам безнадеждно…
Да търся слънцето тъй нежно…
Готова съм през ледени води да мина,
но теб, любов, да знам, че ще открия… ...
със (без) улици
а живея без
имената на тези
които съм обикнал
но никога не сме ...
Живей, Апостоле!
Проклета да е тази бяла степ!
Цял народ във примката се свива,
в един цървул, в ръждясал плет.
Проклети да са кресналите врани, ...
Когато ти си тръгнеш...
много ще боли,
със сълзи ще бъдат пълни моите очи,
и една след друга пътечка ще правят на лицето ми.
Когато ти си тръгнеш, ...
Грях
Ти и аз... в тази лунна тишина,
устните, мълвящи: "Моля те, ела!"...
и след туй внезапна тишина!
Следва грешка, а след нея и съмнение. ...