Стихове и поезия от съвременни български автори
А ти, Любов, в ъгъла скрито се кръстиш.
Развръзката я знаехме отдавна с тебе.
Ще се наложи да си тръгнеш още днес,
че трябва и със работата си да се заема.
Виж... Магията скри се. Обу се смирено. ...
Очите на смъртта...
Моментно заспал човекът на волана, навлезе в моето платно и се вряза в мен. Този случай промени живота ми, мисленето ми, подхода и усещането ми към малките неща, накара ме да гледам на него от друг ъгъл. В очите на смъртта животът се вижда по друг начин. Но ето ...
Посветено
Седя в купе във влака на поезията.
Там някъде помежду двете класи.
Поклащат се вагоните, люлеят се.
А отстрани се нижат като влакове ...
Властта им...
да те изтискат като портокал
доката не останат само костилките
и жалка лепкава обелка...
те знаят да те гледат поучително ...
Кукла на конци
както никой досега.
Ти за мене беше Любовта!
Дадох ти всичко,
най-вече сърцето си! ...
Моето верую
Имам си верую.
Свято като очите на майка ми.
Чисто като небесна синева.
Непокварено. ...
Тя
в схлупена къщурка на брега на морето.
Криеше лицето си в съня на нощта,
ръцете й докосваха безстрашно свещта.
Пламъкът бледен изгаряше кожата топъл, ...
Последен танц
в топлата прегръдка. Прилепнали един до
друг, дъхът ти с моя в едно усещам.
Сърцето ми тупти за теб, а твоето е лед.
Но опитваш се да ме целунеш, главата ...
Реално нереални...
Разказвали сме си навярно приказки...
Дочух, че имал си криле...
Какви криле? Къде са ти крилете?!
Дочух, че можел си навярно да летиш, ...
Реката на световете
във водовъртежа на забравените дни,
във спомени, обгърнати в мъгли
и света, обгърнат от самота,
река без бряг, без краища дори. ...
Кристална жарава
Кристално нежни очите
кристално блестят,
в кристалната вечер кристалите
тихо звънят. ...
Не ме изоставяй...
през мъглата на тази злоба.
Не те чувам, стих,
от виковете на тази лъжа.
Не те чувствам, стих, ...
През нощта...
Седя си тъжна аз на прага
и чакам те с една надежда,
как сама не искам да си лягам,
тъжно празното легло поглеждам. ...
Зимна радост
че моят нос студ не обича и веднага се разтича.
Времето навън е леко хладно, жалко, че и вкъщи нямам парно,
ще си мръзна яко тая зима, а имам даже сняг да рина...
Ах, кога ще дойде този ден, да видя аз снега стопен, ...
Аз не бих искал... (В памет на Омар Хайям)
Не бих искал в бъдещето си да надничам,
за да разбера какво съдбата предрича.
Нима би била радостна тази утеха
да узная утре кой и защо мен ще обича...
Играчка
Лъжеше ме и ме гледаше в очите всеки божи ден!
За теб бях просто кукла, към която можеш ти да се обърнеш винаги, когато ти се иска.
Тъпчеше ме всеки ден, без даже да ти стиска!
Когато казвах, че не съм ти роб, ти казваше "Ще станеш!" и аз навеждах г ...