Стихове и поезия от съвременни български автори
Артефакти от един кошмар
Сънувам, че се събуждам
точно там, където съм заспала.
И не е персийски килим,
а мръсно небе под краката ми. ...
Без (с)мисъл
Огън и вода - банална комбинация,
прозираща във свойта простота,
пречупена през призмата лъжа
на една безмислена алиенация. ...
Приказка за живота
Някога, много отдавна,
заключена в кула една,
живяла принцеса незряща
с горяща във мъка душа. ...
Молитва
Аз моля те, недей да позволяваш
в морето на забрава да потъна.
В прегръдки чужди ти не ме захвърляй,
не ме забравяй, аз не заслужавам.
Без думи
пиша само за себе си.
Не. Не си мисли, че съм зает,
за да свикна ми трябват месеци.
Искаш стихче да Ти подаря, ...
Хайку
Обикнах те истински,
но ти не разбра.
Зимата
Блясък под сивия ден.
Само че колко е мокър,
само че колко студен.
Бяла поляна измести ...
Между
за миг се втурвам да мечтая.
Между грима и одеялото
очите ми се колебаят.
Между свободата и бариерата ...
Среща
Несвързани думи и реч
ще държа, всички да улисам
и да не питат, кое е правилно и кое не!
Не мога отговорите да ви даря. ...
Защо... те няма?!!
Защо, когато оглежда се луна в морето,
сякаш виждам твоите очи,
защо, когато дъжд помилва ми лицето,
усещам, че ме целуваш ти? ...
Предопределена среща
Сънувам тази нощ Старостта.
С посребряла коса, с очила...
И... размити черти...
Тя е моя приятелка... бъдеща... ...
Над радостите...
животът - ароматен, чуден!
Под живата луна ме пускат
и журналисти отразяват...
А покривите сякаш мразят, ...
Да ми свети, докато те чакам...
Със канела и чай във дъха си.
Пак отпивам на глътки раздялата,
а сълзите ми в гърлото парят.
Не говоря с очи. Нито с реплики. ...
Освен тебе, никого си нямам
Даже себе си не имам за имане.
Едно сърце аз волно ти дарявам,
само него след всичко ми остана.
Освен тебе, аз никого си нямам. ...