Стихове и поезия от съвременни български автори
Несподелена любов
но не може да го утеши,
защото то е виновно.
Празнота и сълзи безброй -
това е всичко. ...
Мечтите красиви
Мечтите красиви, къде ни отвеждат,
в чудни долини и китни цветя...
мечтите желани, как се усмихват...
с топлата обич от чисти сърца... ...
Закъсняла истина
Деня си ще разказвам по минути.
И знам, че ти насън ще се усмихваш
на малките ми дневни лудости...
И няма да поискам да се върна. ...
София и Москва
нямам пулс,
не дишам,
не говоря с никого
тези дни са малки ...
Божествен диалог
Поисках обич - дадох погнуса!
Поисках живот - но дарих само смърт!
Поисках любов - дадох разруха!
С две ръце разруших света суров! ...
Истината в твоите очи
Прегърни ме, моля те,
предпази ме от този дъжд от лъжи...
Приюти ме, моля те,
не позволявай душата ми да полети... ...
Открита рана
Разбито ли е или просто е ранено?
Убито ли е или бавно тлее
животьт в моето сьрце?
Открита рана в него зрее. ...
Целуни ме, преди да съмне...
преди да съмне истината,
че ти не си само мой...
Ще те целуна
преди да залезе вината ми, ...
Пристрастение и наказание
Пребивам се. Сама се изнасилвам.
Зачевам се от Дявол. И се раждам.
Осъждам се без право на помилване.
Пласирам се с некачествени примеси... ...
Като вяра
Бездънна си остана тишината,
подпряна на самотното ми рамо.
Предсмъртните целувки изкрещяха,
по устните ти бледи, мамо... Мамо! ...
Изповед
сълзи заледени процеждат се в мен,
кървави капки чертаят мечти
от сънища празни в твойте очи
и ласки ефирни преминават през теб, ...
Рождението... срещата... а сега накъде?
Дали ще доживея любовта?
Не искам да ме пожали смъртта,
дано ме прибере, защо ли да живея?
В този свят за тебе, Смърт, копнея. ...
Тръгни си
Когато пожелаеш да си заминеш,
иди си, без да се обръщаш -
дори слова не казвай!...
Тръгни си безцеремонно!...
Мога ли?...
че наистина си тук –
до мен,
щом погледът ти на другаде
е устремен? ...
На татко
онзи Свети Валентин,
мрачен и студен ден...
... траурен ден.
Отидох аз до тебе, ...