Стихове и поезия от съвременни български автори
Телефон
Намалява се, на моменти дори се усилва!
Звън познат, да пее все ми се причува!
Това усещане все не спира!
Хванала със двете си ръце, ...
Успех сред слепи
аз вървя бавно по неравния си път.
Потъвах в блато, за малко бях и в гроба,
но не успях да открия спокойния кът.
Усмихвах се на всички, за да спрат да ме хулят, ...
1117
понякога не е достатъчно само да обичаш.
Животът е жесток към слабите,
понякога не е достатъчно само да съществуваш.
Животът, дори и толкова красив, ...
Коледа
И бледи лапички, пробляскващи в тъмните недра.
А там, туптящо сам-самичко сърчицето скитащо да търси радостта,
вкопчено във бледки скитащи усмивки зад пошлите им злобни мисли,
искащо то простичко и мъничко, искащо да вярва в чудеса. ...
Още много ли остава
че няма край тя.
Не виждам хора - само силуети,
не чувствам болка - вкочани се моята душа.
Стъпвам, без да оставам следи, ...
Пръстен за вярност
за да мога в чудесата пак да вярвам!
Дай ми го, за да спре да боли
и любов и сладка болка да ти давам!
Нека пръстенът да има камък, ...
*** (дай ми свобода да прелетя...)
над света и грижите си земни!
Да намеря мир и светлина,
красота за дните си да взема...
Да изпълня всички сетива ...
Едно чувство...
целувки страстни, дъх горещ
и ласки опасни.
Ражда се нова любов
след залеза нов, ...
Така че, напиши друго стихотворение
неиползвани за мен?
Обикновен ден, с посока неясна и тъмна.
Търпението, което сега се завърна,
вече се издига в мен ...
* * *
в очите на другите.
Търсих приятели,
срещах само предатели.
Вярвах в другите, ...
Тръгвам пак да те търся
Знам, че те няма - търсих те.
Сто пъти ходих до извора пеш.
Живата вода беше свършила...
В храма запалих последната свещ. ...
На един моряк
когато, майко, при тебе блуден се завръщах,
глава опрял виновно в твоите гърди,
че и татко го е сполетяла участ същата.
Моряк заминал, по корабите скитал. ...
По друма
с белите си цветове,
нещо в мен тежи като олово,
напада ме, ранява ме, краде.
Притихнала вървя по друма ...
Тънкострунно те изплаках...
Тънкострунно те изплаках с белосребрени сълзи
и на вятъра в безумство звезден стих шептях!
Нарисувах път, посипан с неразлистени мечти...
Колко пъти се препънах! Да премина... не успях! ...
Ех, живота
и възрастен.
Жена съм
и момиче малко и невинно,
същевременно. ...
Няма комунизъм!
На Георги Марков
Трябваше да доживееш срива,
защото той бе твоята мечта.
Един кошмар безславно си отива, ...
Подарък!
заспалата, замръзнала земя.
Шейна с децата плува
и се къпе във снега!
Усмивки хиляди красиви, ...
За поета и душата
е все едно да късаш с яд китарни струни,
които ще проплакват към небето
и ще ехтят в куплетните му думи...
От резонанса вятър ще повее, ...
Политическо житие
А уж чрез демокрация.
За развитието на една страна
народът плаща. С кръвен данък.
Къде е напред? Вляво? Вдясно? ...
Отивай си
Отивай си, нали затова дойде,
за да си тръгнеш просто някой ден.
След всеки край остава малко гняв,
затворена врата, без смисъл думи. ...