Стихове и поезия от съвременни български автори
Бездомие
всяка струна е удар камбанен.
В света на мъртвите -
капка кръв е предвестник за клади.
Разсечени мигове - ...
Самота
някога кървеше, но вече не кърви.
Някога я мразех и проклинах,
но вече много я обикнах.
Някога ме беше страх, ...
Някой по-добър
гледам от страни
и виждам как
моето "Аз" греши.
Поправям грешките, ...
Да слушаш тишината...
>>
>> поглеждам в мрака - никого не чакам...
>>
>> Единствено отблясък от луната ...
Невъзможна любов
НА ЛЕДЕНАТА ПРИНЦЕСА
АЗ ЗНАМ ЗА ТВОИТЕ ЖЕЛАНИЯ
И ТИ ЗА МОЙТЕ СЕ ДОСЕЩАШ.
СЪДБАТА НИ Е ИЗПИТАНИЕ, ...
Тя - любовта
Виновна ли съм, че не мога да изпитам любовта.
Казват ми: "Малка си!".
Та нали за любовта няма граници?!
Казват ми: "Живота живей си!". ...
Стой далеч от мен!!!
питието "Отрова" поръчвам през сълзи,
от чашата с болка отпивам
и с мъка припомням си всички лъжи.
Лъжите, с които убиваше ...
* * *
потъна моят свят във мрак.
Чернеят тъмни небесата
и да избягам няма как -
торнадо - черно и зловещо - ...
Истината
Уличен побой, стрелба, агресия.
Добър ли си - потъвай във земята!
А състраданието - откога сме го обесили.
Престъпници сега са и децата. ...
По дългите петолиния на уморените сънища
някой написал песен една.
Тя нямала край, ни начало, а думите,
се носели в въздуха, на бели крила.
Изцапани с мед се леели звънките тонове, ...
Недогонени стъпки
Отоци получих на всяка страна.
Зашивах сърцето със хиляди кръпки.
Но уви. Не бе достатъчна и тази цена!
Не съумях да те открия в здрача! ...
Обичам 3-ма ви
толко трудно е да го изричам.
Ангел мой прекрасен,
без Теб всеки миг е ужасен
Прасенце мое, сладко, ...
Старостта преминава
бавно край мен.
Баба и дядо
за ръка са се хванали.
Товарът житейски ...
В джоба на Живота
(на моето детство са отражение),
спят красиви, забравени спомени
под звездите, на вълните понесени!
Заличило следата отдавна, ...
Търсиш... себе си?!?
Бягаш от тези лица еднообразни, от студените им лъскави очи...
Търсиш кървави петна от спомените умъртвени...
Вървиш по пътеки, които сам си изградил...
Попадаш в улеи, плъзгаш се по склонове на стръмни равнини... ...
Разкажи ми приказката за самотните цветя...
Онези, които сам-сами растели там, на края на света...
Помня, че тъй красиви те били,
че влюбени във тях останали златните слънчеви лъчи....
И всичко де що минело край тях ...