Стихове и поезия от съвременни български автори
Koлебание
когато нямам своя пътека?
Не мога да откривам светове,
аз просто нося човешкото в човека.
Трудно ми е да свалям звезди, ...
Когато си отива любовта
изнизват се, зърна на броеница,
душата изтерзана, наранена
стене като уловена птица.
Отплуват бавно ден след ден ...
Призрачен град
ПОКРИТИ ТАЙНИ,
ПРИПОМНЕНИ СПОМЕНИ,
ЗНОЙНИ, НЕЗНАЙНИ.
ЗАТВАРЯМ ОЧИТЕ СИ, ...
"Докосни"
и прошепни онези чакани и сладки думи.
Усети ритъма на полуживото сърце
и виж следите тежки от куршуми.
Докосни със поглед влажните очи ...
Най-чистият сняг
ще си отидем неразбрали,
защо най-чист е снегът,
там, където деца са играли...
Еротичен сън
Сънувам те на спалнята от бяло,
завита само със парфюма фин,
докосвам с пръсти тръпнещото тяло
и любим се сред нежен балдахин. ...
Живот
без посока или ориентир.
И виждам, че той за всеки различно жесток е,
за хора от различните класи и стил.
Виждам, че той не прощава. ...
несигурност
и е нелепа като смърт,
поколеба се и не капна
сълзата, тръгнала на път.
Поколеба се и се върна, ...
Мисъл
която пътя държи в своите ръце,
която определя дните и смисъла
на едно мечтаещо и пламенно сърце.
Една мисъл - и всичко се променя, ...
... А аз се моля ти да си пиян...
а аз са молех, аз съм там.
В съня ми пресуших очите ти,
наяве - гледам те пиян.
И твойта лудост пак ме приземява ...
Разговор в Забравения град
ТЯ: Здравей, добре дошъл!
ТОЙ: Момент, само да ви се представя.
ТЯ: Да, би могъл.
ТОЙ: Аз идвам от далече, идвам може би от юг. ...