Стихове и поезия от съвременни български автори
Безмълвно сбогом ми кажи
безмълвно изчезнах от твоята стая,
няма наши желания, наши мечти,
няма нищо. Нищо наше не остана.
Изпари се всичко за една вечер, ...
Твоята усмивка
Какво да правя?
след като пиша тъжни неща.
Аз съм весел, даже приятен,
но така ми идва като дойде нощта.
Казвате ми да се пооженя - ...
Когато...
на твоята разлистена тъга,
разбрах, че къс е самородно злато.
И знам, че няма, няма то цена.
Когато се заслушах в тишината ...
След буря
като център на отворена фуния,
като два вида силна обич:
обич от нежност,
обич от копнеж, ...
Вяра
а гласовете ни изригваха в протестни крясъци,
че тясна се оказа житейската ни дрешка,
че младостта ни бе попарена от чужди грешки,
че често скланяхме глави пред груби варвари, ...
Крайна точка
връх и дълбина.
Крайна точка,
тиха пустота.
Беше чакана, ...
Нощта на мечтите
Дълго чаках и дълго мечтах,
а очите ми в блясък сияен,
щом те зърнеха, озаряваха целия свят!
И нощта ни прикриваше, ...
Последно наздраве!
Когато умреш, не ще скърбя!
Приятелю, когато починеш, няма да съжалявам!
Не ще заплача, сведа глава!
А с усмивка за сбогом аз ще ти помахам! ...
* * *
Улица права.
Стъпките - бавни.
Желания искрени.
Реалността - сурова. ...
Сама
Сама и беззащитна останах аз без теб.
Сама и беззащитна на таз земя.
И светът красив се изгуби в моите очи.
Сякаш из пустинните миражи и слънцето залезе още преди да е изгряло. ...
Може би...
Не знам какво все още ни спира.
Този проклет знак за обреченост
се ражда във мен и нещо умира.
И като че ли всичко между нас е приключило. ...
Когато стъпките на лятото се заскрежат
И вълните на морето се престорят
Че е време пак да тръгнеме на път
Когато нищо никога не се събужда
Под черните чадъри и дъжда ...
Дълго
нежно гали бедрата...
дъъълго... ръката ти се плъзга по тях...
дъъълъг е пътят на коприната
до делтата на реката... ...
Любов
Къде е светлината да ни сгрее сърцата?
Проблеснаха ми очите, може би от сълзите,
може би от надеждата, която ме изцежда.
Може би реалността е една лъжа ...