Стихове и поезия от съвременни български автори
Патриархат
Само с дума ме потулваш в тъмнина.
Уморих се от лъжливите си пристани...
Да слепея, че топя се в самота!
Младостта или съдбата, или себе си ...
САМО ТАМ
но с различно качество брашното.
Роним се като презрели кестени
и не оценяваме живота.
В луда гонка с времето, забравяме ...
За кой ли път?
За кой път плача?
За кой път съм тъжна?
За кой път... свита на кълбо в ъгъла,
обвита в тъмния воал на нощта, ...
Неизбежно (Слова срещу Смъртта)
и искаш да ме вземеш, и това добре разбирам,
но какво ще стане, ако кажа не?
Дали да тръгна, или да остана - това сама избирам.
Неизбежно е - за теб ще дойде време. ...
Летни вятъре
гони подранилите мъгли...
Иска ми се да го скрия в шепа,
от прозореца преди да отлети!
Както ще си тръгнат и ятата, ...
Едно невинно дете
когато в него всеки себе си забравя...
Едно дете невинно и потайно
не по детски пита "Как ще се оправя?"
Когато се въртим във кръг забързани, ...