Колко мечти скрила е във тъмнината
Колко погледи останали са-гледащи звездите
Колко въздишки попили са във самотата
Колко сърца туптели са,бродещи във сенките
Колко думи,останали във шепот ...
Всеки ден
Всеки ден те виждам - в даскало, дори навън,
всеки ден ми се усмихваш с почти невинната приятелска усмивка,
всеки ден ме заговаряш с дежурното ,,здравей" и отминаваш,
всеки ден мечтая да те имам, да те прегърна и целуна, ...
В спомените нямам сили да погледна
и повече от всичко не искам да се сещам,
как с теб бях толкова щастлива,
а сега от проклетата болка се свивам
и не виждам изход ... ...
Друг ме докосва и затворила очи,
моля се да скрия хиляди сълзи.
Хваща ръката ми и говори във рими,
но да го погледна нямам сили.
Прегръща ме и дори ме целува, ...
Какво те кара при мен да се връщаш
и пак устните ми с плам да изпиваш?
Не виждаш ли в какво ме превръщаш,
не виждаш ли как ме убиваш?
Недей, не ме гледай с тези очи. ...
Май не те обичам вече, усещаш ли?
Не искам пътя с теб да извървя,
не с теб са свързани големите мечти
и не към твоите гледат моите очи.
Не те желая и не те ревнувам, ...
Напълно атрофирал мозък,
разяден от цироза черен дроб;
безумно погледът ти броди,
главата ти е празна като твоя джоб.
Със страшна скорост в блатото затъваш, ...
Поглъщай ме жадно като сладка отрова
всеки признак на воля стъпчи.
Отпрати ревността и тази бясна умора
Обладавай ме диво очи във очи.
Измъчвай ме докато започна да моля, ...
Колко пъти молех се да те намразя,
защото тези чувства ме горят.
Колко пъти достойнството си смазвах,
готова с теб да продължа.
Думите излишни са,но те обичам, ...
Стоя под ярко-червеното небе
И гледам един умиращ гарван като мене
В очите му е изписана неописуема болка и страх
Защото вече всичко е изгубил и мечтите му са станали на прах
Гледа към залезът и чака смъртта да му отнеме душата ...
Времето ни е безценно,
а ние лесно за нищо го пилеем.
Всеки час,всяка минута ни е ценна,
а ние не знам как пълноценно да живеем...
И нижат се годините през пясъчен часовник, ...
НАУЧИ ЛИ СЕ ПРОЛЕТТА ДА ЧАКАШ
И ПТИЦИТЕ С ПОГЛЕД ДА СЛЕДИШ
И МОЖЕШ ЛИ СЪС СИЛА ДА ЗАМАХНЕШ,
НО ДА ПОГАЛИШ, НЕ ДА НАРАНИШ?
НАУЧИ ЛИ СЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ СВОИ ...
Самотата в образи и в сънища умира.
Ражда се отново сутринта.
Нощта е пълна със мълчания,
денят изпълнен е със крясъци.
Гробарят пролет мрази да копае. ...
Попаднали в ада на своите чувства,
започваме пак да твориме изкуство,
живеем на думи и търсиме смисъл,
и питаме често - кой така е орисал
този наш живот-не поетичен, ...
на баща ми...
Последно сбогом не успяхме да си кажем,
време за "прости" не остана дори,
остана само мъката по тебе
и некролога ти по голите стени... ...
Дори и да умирам пак ще те обичам
и ще протягам за прегръдка двете си ръце,
ще съм в гроба аз ти няма да ме виждаш,
но ще копнееш безумно за мойто сърце.
Ще бъда твоят ангел хранител, ...