Стихове и поезия от съвременни български автори
В кой клас ми завързаха връзката?
В кой клас ми я отнеха?
В кой клас ме нарекоха “малък изменник”?
В кой клас ме изключиха?
В кой клас бях аз – а,бе ,ве? ...
АПОКАЛИПСИС
Начумерена луната
със настръхнала коса
изгрява. Под дърветата
в храсталака скитат вълци, ...
Тръгна си....
Забрави. Просто и лесно, сякаш не ме познаваш.
Ей така. Остави сърцето ми да умре.
Решила съм. За мен само спомен оставаш...
Върви. Не се обръщай, ...
За малко късче от твоето сърце
бих пребродила гори и планини,
бих преплувала океани и реки...
и всичко бих дала за
любота ти почерняла... ...
Сълзи
Не ме мъчете всяка вечер и
не казвайте - ,,Плачи!’’...
Аз знам, не мога него да
си върна... самотата ...
Боли
Как иска да креши ,,Обичам те’’,
а нищо не казвам...
седя безмълвна, сама, плача
а само пепел остана... ...
***
за Сбогом на Алекс!!!
Тъмно е... тихо е... празно е...
Всичко отлетя за миг.
Страх ме е и пак крещя, ...
Аз съм птица
Свободна.
Мой е безкрая.
Мах с криле -
и достигам ...
Вълк
протяжен вълчи вой,
но не уплаха от смъртта -
желание диво носеше той.
Високо се вдигнаха тайни слова ...
Тъжно е
Тъжно е да си изпреварен,
да си смачкан и покварен
и отново да си изместен
от поредния идиот известен. ...
КРАЯ
>> споменът остава .
>> Сълзите спряха ,
>> чувствата умряха .
>> Мислите летят , ...
Един непознат
един непознат в автобуса.
И се малко заплеснах
при все самота и покруса.
Той имаше ...
*Не Сега*
а ти да гледаш от страни......
Нямам вече сили снимките ти аз да гледам,
и затова всичките ги аз за миг изтрих........
Нямам вече сили твоето лице да гледам, ...
Аз тихо, те жадно
Денят им бе уморителен.
Тихо гледам душата ти,-
бяла, непоправима.
Кротко спи градът, ...
Любовна муза
В моята любовна муза
има много болка и сълзи,
има и голяма доза
любов с прехвърчащи искри. ...
Дилема
Сломена кротичко седя,
загледана в нощното сияние,
изправена пред избора – да съм сама
или да сложа край на тежкото ридание. ...
Невъзможно е...
Невъзможно е да се усмихвам,
невъзможно е да съм човек.
Всеки ден от болката истивам:
за мене вече няма лек. ...
Извор на живот...
Те всички са измъчени и клети
покосени от жестоките неволи,
те правят безумни полети
в мрачните и объркани мисли. ...
Не искам да съм сама
По улиците мълчаливо бродя,
преклонено свела съм глава.
Преплела пръсти, аз се моля
да не бъда вечно все сама. ...
Прости ми мамо...
Прости ми мамо,
за всяка моя грешка,
за всичко, с което съм те наранила.
Прости ми мамо, ...
Дракони
безлунно, обсипано със звезден прах,
дракони, обречени на вечно странство
в нощта кръжащи с вечен страх.
Дракони със дъх на древност ...
Живот
живот ли е, кажи?
Живот без вкус солен на паднала сълза...
С такъв живот не ме лъжи.
Търся живот, който ме вплита ...
ДРОГА
на Oliver Heinrich, 23 год.
починал от “свръх-доза”
на 28.04.2001
Две искрящи очи! ...
В тишината на синьото всичко
Сини лампи под блока.
Гледам празен монитор
в тишината на синьото всичко.
Свит от погледи слушам дима. ...