Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
Остатъци, парчета, кръпки.
Пъзел от култури се подрежда,
в световен ек, световни тръпки.
А телата?! ...
Светът не готви им награда
нито пък в съзвучие със рими,
защото все избухват там, където
стойностите са непоклатими.
Ясно е, не спадат към пейзажа, ...
Върви, защото те обичам!
Тежко е отново да съм неразбрана,
тежко е да съм сама...
Но ти така пожела...
така и не ме разбра... ...
Да се помолим
когато жегата спича лицата ни,
когато сухият вятър
като с брадва насича телата ни.
Да поискаме влага, ...
Не искам да живея...
не ми се живее вече.
Трупам болка,там където най-много ме боли,
от където мина само преча.
... ...
Искам да знам...
когато затвориш очи,какво виждаш?
Иска ми се да съм там,
когато пак до нея се спираш и от всички се криеш...
Иска ми се да съм наясно ...
Имам всичко,а нямам нищо...
а все гладна си лягам...
Заспивам в нощтта,
но за кой ли път сама оставам?
... ...
Чувството, даряващо крила
загледана в звездите тя,
момиче малко с ангелска душа
в очакване на любовта -
чувството, даряващо крила. ...
Зад маската...
научих се да мразя.
Много хора нараних,
а сега доверието им не мога да опазя.
Аз се превърнах в звяр, ...