Стихове и поезия от съвременни български автори
Летни повеи
Все си мислех...
Все си мислех, че е лесно,
с труд да стига апогея
и че всичко е известно, ...
Отшелник
напразно молиш да не бе -
мечтите те пилеят в пропасти
над вечно сивкаво море.
Какво ще стане щом изчезнеш, ...
Дъждовно размишление
и с капките си лятото прониза,
а после се прицели точно в мен,
но нося слънце, не изпаднах в криза.
Вали за малък здравословен хлад, ...
Морски трепет
Някога, назад в спомени от мойто детство
с тях играх,
гмурках се надолу към браздите,
нямах страх. ...
Пустиня
и пясък влиза във очите, ослепява.
Пустинен цвят душата ми е днес.
Не ѝ се чака, вярва и прощава.
Пустинно се закотви тишина ...
Онези хора
скрити от очите и мислите на тълпата,
таят се вярата и копнежът за постигане на делата.
Животът, изпълняващ ролята на
изпитващия в играта, ...
Книга 6 глава 2 и 3
Сгъстено и Разстеглено Време...
Колективната Мисъл е Убиващ Стандарт!
Извън Нея стъпили сме на стреме...
Общата Мисъл неспособна е,да създава, ...
За
Да крещя,за краткостта и вечността.
За всяко начало и раждане.
За всяка загуба и падение .
За душата и духа . ...
Момичето с непокорните коси
което всички в класа обиждат,
в сърцето свое пазеше мечти,
без истинската красота да виждат!
И ето, че порасна, помъдря, ...
Умираш
Не виждаш вопли,плач и скръб.
Не чуваш как ковчегът се огъва
под напора на зейналата глъб.
След нас май нищо не остава, ...
Поглед към утрето
никой не пише за снежни човеци.
Природният газ е много пари.
Нови управници, но пак са тюфлеци.
Избори чукат, народът мълчи. ...
Самотен бодил
ме притиска в хербарий
гърдите ми
сухи тръни
потреперват от полъха ...
Очите ти
и красота и доброта,
като звездите засияват,
премахват болка и тъга.
Очите ти са извор нежен, ...
Щом преживея си смъртта
Трохите си оставих – за сега.
Какво ще бъде утре? Ясно. Пролет.
И ни следа от прежната тъга!
https://www.youtube.com/watch?v=UZ9ac7vb8-E 😃
Варна
вечно на брега стои" *.
Милион години вече
вятъра косите ѝ ветрей.
Слънцето с жарките лъчи, ...
Ана
Толкова е дълбоко там че бездната е Рай.
Няма определение какво е там. Адът ще е Рай.
.... Пропадам....
Няма дъно, амо имаше, щеше да е Спасение... ...
Спасение
почти стопил е божиите клетки.
Оттеглям се във образа си сив,
за да платя и тази твоя сметка.
Видение ли – не, просто живот, ...
Светли мисли в мрачен ден
От мене – знам – че не зависи.
Не ми е длъжен този свят.
Дали е зъл, или е хрисим –
не прави бедния богат. ...
Най-щастлив съм...
Най-щастлив съм, когато скърбя –
има нещо красиво в Тъгата!...
Най-уверен съм, щом по ръба
с мъка местя нататък краката – ...
За коня
Не бях далеч да се опия.
А яздя конче аджамия,
пиян ли съм, ще се затрия!
Аз го водя към гора зелена ...
Дух
От покълване до поникване.
От растение до разкошно творение.
Такива са етапите, разпоредени от върховните умове -
тялото да расте, вследствие на преоразмеряването на органите. ...
Последният е най-важен
Колко са снежинките в една вихрушка?
Колко време мъртвите спят?
Справедливостта тържествува ли с пушка?
Плуват ли рибки в тоалетна чиния? ...
На Баба и Дядо
разпръснати из равнината,
със спомените на деца,
под верандата позната.
Износения тротоар, ...