Стихове и поезия от съвременни български автори
Не бих оставил любовта сама...
Макар и тялом аз да съм в тъма
в душата моя все ще свети тя.
Знам, бъдещето си ще посветя
на най- жадуваната си мечта. ...
Има нещо
животът по-по-лесно ли изглежда?!
И вместо люляк – шушлякови нощи,
паничка време, вятърна надежда.
Как има нещо мило и прикотква ...
Когато синовете пораснат
Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
"Маме, не чакай днес твойто хлапе!" ...
Аз не съм поет
и не ще мога
красиво да те слъжа.
Месецът си взе
и двата рога. ...
Эта случайная реальность – жизнь 🌐
Где от тебя зависит только тень,
И лишь её в обмен на миражи
Ты навсегда теряешь каждый день.
А в миражах пылает жар судьбы ...
Подмладени мечти
не напипваме дъното, силата ни отмаля.
Неусетно отслабили мускули, губим отборно,
задълбахме из пясъчни наноси пред вечността.
Ще ни блъскат вълните, лишени от капчица милост, ...
Вяра
в душата си отново да я върна...
Изгубих правото си да избирам,
не знам защо късметът се обърна...
В живота свикнах да не се оплаквам ...
Липсваш ми
изгубена светла звезда.
Ти толкова много ми липсваш
далечна, прекрасна мечта.
Сърцето ми страда за тебе, ...
Кой
само за да те прегърне?
Кой сълзите ще изтрива
и ще прави теб щастлива?
Кой толкова ще те жадува, ...
Как да се справим с омразата 1
да се разкъсват майките от плач,
оплаквайки - загиналите грозно -
чедата им от чуждия палач.
Като скали, изкъртени в прибоя, ...
Всичко си ми
не вярвай,че изгрева ще те ослепи.
Когато се криеш в мечтите
не вярвай,че злото не спи.
Когато разтваряш ръце ...
В кризата
Инфлацията почна да пълзи.
И сметката ми, взе да не излиза.
Заплувах сред несвойствени води:
Паскъпването, взе да ме притиска. ...
Кръговрат
и във техния полет красив
аз усещам дъха на земята,
който блика от всички страни.
От дъжда, който носи прохлада, ...
И, те така
И в моя двор ще пекне слънце.
Господ бави, ала не забравя
и на всеки всичко ще си върне!
Аз пред съвестта съм чиста, ...
Спомени с Луна
Ти помниш ли онази
изпълнена с фантазии –
безумна нощ, в която
лудуваха телата?... ...
Рана
като изранена земя, подкърви сведено ми ти коляно.
И в сърцето ми жален вихър, като луд и бесен,
надува свойта отровна песен.
Защо Яно, ти тъй мене грозно презираш, ...
Навярно ти
навярно ти сънуваш ме в нощта
и затова сънят ми бяга,
докоснал тази нощна красота.
Ще бъда нежна и красива ...
Не са ми нужни палуби и мачти
Корабите са за хората
в океани и морета
да пътуват неуморно.
Ако буря се надигне ...