Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

Нулагодишен

Първи въпрос: На колко години си?
По това преценяват капацитета ти.
Какво можеш, какво не можеш, какъв характер си изградил.
А какво ще кажат, ако си на нула и току-що си се родил?
Да си нулагодишен хич не е лесно. ...
655

С моливче от летен възторг

Небето бе изпъстрило зеници
с моливчето на светлия възторг.
И с грация крила на бели птици
рисуваха на слънцето чертог.
Сам вятърът от облаци направи ...
2.1K 14 68

Съкровена изповед

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...
618 1

На прага...

Часът за тръгване е близо.
И аз подвластен съм на времето.
Макар за Оня свят да нямам виза,
без ред дори ще ме приемат...
Изобщо никак се не чудя. ...
770 2 2

Градът

В тиха нощ пробудиха се мойте мисли.
Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.
И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.
Различни образи и думи, превръщаха в живот града,
потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета. ...
610

The Lighthouse XXI.IX.2019 🇬🇧

I see a lighthouse right ahead.
The shine get stronger every step I took;
I saw my body - lying on the bed,
So fragile and so possible to broke.
The words are forceless to portray ...
1.4K

Животът без теб

Какво е животът без теб,
написан набързо роман,
където в глухата степ
вървя без посока и план.
Какво е животът без теб, ...
625 2 3

Послепис на вечните изкуства

Дали погледнах на света
през взора на забравените чувства -
пред мен се мярна любовта,
по-хубава от всичките изкуства!
По-жива от картина на Моне, ...
844 1 4

Не ме обарвай!

"Не ме обарвай" - послание властно
прекърши душата и всичко е ясно...
Че има любов безнадеждно повярвал,
докоснах те с обич, не съм те обарвал!
604 1 1

Последно корабче, съдбовно

Да можех да отплувам тихо,
към хоризонта и отвъд.
Ще взема само два-три стиха
и чаша вино – за из път.
Последно корабче, съдбовно, ...
882 6 12

Мишчице страхлива

Мишчице страхлива
със опашка сива,
що не идеш във гората,
да не те болят краката?
Тука,във полето, ...
600 1 2

Симетрия

Казват, че шахът е игра на симетрия.
Ами любовта, нима в нея няма симетрия?
Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.
Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.
Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа. ...
645 1

Земята на щастливите хора

Земята на щастливите хора,
къде е, не мога да спя,
на мама и татко във двора,
я имах и после изтля.
На изток и запад пребродих, ...
646

Отпечатък

Срещнах те в обозримо време,
а сякаш съм те знаела животи -
през вселенски невидими закони
от всевъзможностти на колелото.
Може ли времето да спира ...
656 2

В джобчето на мойта душа

Синьо небе и букетче полски цветя
откъснах от пейзажа на природна картина
Сложих дълбоко в джобче на мойта душа
заедно с лятото от една прекрасна година
И ето настъпи дълго желаният час ...
1.1K 6

Лятно-светулчено

Ах, как ми е лятно, светулчено
от безвремие дъхът ми замира
лавандулено, ароматно и щурчаво
нощите в спомени слива
А над мен звезди замечтани ...
1.1K 5

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 32

Мери и дядо са пак на морето,
винаги с куфар готов, общо взето,
те са. А аз съм в купето на влака.
Баба ми Койна отдавна ме чака,
станала в тъмно, момчето да срещне. ...
739 2 7

Преди много, много години

И Бог създаде човека,
мъж и жена създаде
всеки със свойта си идентичност,
външна разлика и характер!
След много, много години, ...
1K 1 7

Обич

И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
752 1

Писмо

Среднощ ти пиша, раждат се от здрач
най-силните от всичките ми думи.
Навярно си обръгнал вече - с плач
да търся път към тебе е безумно.
Среднощ ти пиша, явно ме четеш, ...
1.3K 1 4

Война всегда начинается где-то 🌐

Война всегда начинается где-то,
Но ищет только тебя
Запахом гари, и звуком, и цветом,
Прикосновеньем огня...
Ты… в одиночестве, или с теми, ...
3.3K 3

Графът

В тайнствения полумрак
на малка тясна уличка,
върху ламаринен похлупак
на кофата прастара за боклук,
на пост застанал бе рижият котарак. ...
419

И въпреки всичко…

След всемирния зной,
след праха в здрачината,
след лъжовния вой,
който кърти душата,
след безумния порив на сърцето да спре ...
850 3

Майка

В лятната жега, в летния пек
гугутчица сива измътва яйца.
Над хорската глъч и над въздуха лек
гнездото притопля, очаква деца.
От рехави съчки е нейният дом ...
639 1 4

* * *

Във миналото спомените спят,
понякога пристигат, с тях будувам.
Гостуват ми и през деня -
припомнят мигове преди сбогуване.
Там няма възраст и лица, ...
773

Моето лято

Лято мое, дъхаво и свежо,
с морски бриз, до мене долетя,
слънчев лъч по бялата ми кожа,
нарисува странни, огнени цветя
Сутрин от росата отпиваш нежно, ...
2.4K 3 24

Към нищото

Към нищото
Изморени жили, почиващи в тревата,
от някогашен бяг, стимулиран от страх...
Без напрежение, като избухнала граната,
в мир разлагат се паника, муцуна, крак... ...
934 2

Kато в стар, измислен филм

Строших метлата, на коляно
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...
559 3 6

Пеперудено щастие

Там, където се спира за отдих ветрецът
и заспива тревата във топло легло,
свива хиляди бели листенца равнецът
под вечерното, смугло и звездно зебло.
Там, където сеното почива след откос ...
1K 6 14

Косата - назад!

Засричах си живота отначало,
огледах всяка буквица и ред.
С наивитет, отдадена изцяло,
преполових финалния куплет.
Уж бодри малки букви се строиха, ...
614 3 13

Смълчаният град

Градът мълчи. Отчаяно мълчи
и вечер се оплаква на луната,
че няма по площада му очи,
които да осмислят светлината.
Народът се заключил у дома ...
493 2 3

В рамка на „танка“ ведно с „ропалистика“

за радост или
жалост всички глезли са
от мъжка обич
всеотдайна и любов
безкрайна произлезли ...
420

Sidereal Tide XI.II.2019 🇬🇧

Segment from the stream of despair
I see in the dungeons of mind;
For horrors outside I dont care,
No matter the answer I find.
A kiss from a spectre at midnight, ...
1.2K

Под акордите на няколко китари...

Уморени са очите ми да гледат,
В дробовете въздухът ми пари...
Спомени препускат все по-бледи
Под акордите на няколко китари...
Две целувки, допир и усмивка, ...
876 1

Футболни вълнения

Един държи се за главата,
друг превива си краката.
Куцат, плачат, охкат,
ей сега ще грохнат.
До последно не е ясно ...
678 1

Петият хоризонт

Винаги започва така, като сън, като реалност.
Но как се разбира кога започва едното и къде свършва другото?
Нима хоризонтът има начало и край ?
Реално ли е...реална ли си?
По-добре да не знам! ...
584