41 831 резултата
Важните неща?! -
доверие и топлота...
Протегната ръка
в миг на самота...
Силно рамо, ...
  509 
Ако можех времето
назад да върна,
дали пътя тъмен отново
щях да избера.
Чувства, милост, всичко ...
  708 
Докосни ме, мечта,
като първия полет на птица,
като песен забравена,
като ехо далечно
в нощта... ...
  719  11 
Знаеш, че понякога греша,
че не обичам правилата.
Че часовника не си следя,
че понякога заспивам със зората.
Знаеш, че обичам всичко синьо ...
  549 
Ще те открия ли сред хилядите сенки,
видение на моите мечти?!
Ти - мой сподавен стон,
ти -моя болка,
ще спре ли слънце ...
  467 
Нощ
Безсмислени мисли под пълна луна,
безпътни въздишки по обич една.
Милиарди ситни звездици - вред красота.
Луната обгърната в мрака, а тя в самота… ...
  654 
Приказка нашепваш ми сега,
приказка със стари имена,
приказка за нова красота...
Пред мене се извива път
и отново ме зове светът, ...
  454 
Само рамо ми стига, да мога
всички сълзи да изплача.
До гръдта си - трепереща струна,
да гушна приятел във здрача.
Даже и глас ще ми стигне ...
  722  12 
До изгрева ще се отвърнеш три пъти от мен
и първите петли ще ме изплачат,
защото трийсет сребърни луни
е струвала цената на палача.
До сутринта аз вече ще съм дан, ...
  639  13 
Те, стихчетата, са на път.
Когато дойдат, ще ги кажа.
По-дълго нека повървят,
Да се отъркат ó пейзажа.
Аз повечето си ги знам, ...
  624  14 
Сънища
Ще прошепне от нейде щурчето
онзи забравен сонет за деца,
дето скитали слети в полето,
и събрали двете сърца. ...
  735  19 
Разпилей ме
Днес беше краят!
Реших! Ще се махна!
От тебе,
от себе си, ...
  660 
Във мене бавно взира се сънят
и мозъкът крещи: „Машини, спирай!!!”
И тъй, напук на лудостта,
животът в мене бавничко замира.
Поемам дъх, отпускам се полека. ...
  1003  25 
Я вземи, Наде, я вземи
Я вземи, Наде, я вземи
за либето си ти спомни,
за либето си ти спомни,
за твойта севда голема. ...
  1150  18 
Събуди ме...! Алекс, чуваш ли,
какво се случи исках аз да разбера,
на друго място сме, не виждаш ли?!
Уплашена, не спирах да крещя.
Всичко изглежда ми различно - ...
  692 
кога и как
разбирам
че си е тръгнал
не по стъпките
зад външната ...
  660 
Хората пишат ли, пишат,
ала вярват ли в това?!
Според мен зад тази умна поетеса
се крие страдаща и тъжна жена.
Върху листа бял сълзи се стичат, ...
  535 
Мисли мои - реки разпилени
по безкрайната вяра - шир,
с водопади пенливи - съмнения
и поточета от лъжи...
Чувства мои - уплашени птици ...
  896  19 
За кратко поживях със теб
по-точно, радвах ти очите
като букет от есенни цветя,
окичвах теб. И дните ти.
Не пуснах корени, не цъфна цвят, ...
  717  12 
Шест дена си кърпех душата. Разшивах,
когато ми спираше въздухът вечер.
И вместо без теб да умра, аз заспивах
поредния сън, в краткотрайност облечен.
Нощта беше два пъти сякаш по-дълга. ...
  2131  59 
Рамки и решетки,
обосновавани с чувства.
И ти ми говориш за етика?
Че и морал,
и любов ...
  1190  25 
Защо, кажи, не ме вгради в чешма,
в стена на къща още неготова?
Познавайки ме май те достраша
от мойта карма да не се събори.
Защо не ме положи на олтар? ...
  730  18 
Когато снежни орхидеи се оглеждат
във огледалото живачно-мраморно.
Когато тънките листа маслинови навеждат
снагата си над езеро просторно.
И когато бяла светлина ангелски разтваря ...
  687 
Отивам си. Не искам да се плаче.
Така е писано. Един от двама
когато тръгва си, тогава значи –
не е щастлив. Защо да мами?
Прости ли ми? На думи вероятно. ...
  2299  36 
Не зная как попаднала съм в замък,
във замък, но не такъв от камък,
а от облаци или пък гъст розов дим,
които служат и за завеси и килим.
Не ги докоснах, но не беше нужно, ...
  413 
Мечти
Търсиш ти сега
своята мечта.
Но в този сложен свят,
даже и да я намериш ти, ...
  593 
Аз съм толкова обикновена,
живея в тоз бездънен, пъстър свят,
с жажда за знания, с осакатена чувствителност
и всичко край мене бавно се стопява...
Оставам в стаята, очите се затварят, ...
  623 
Навън грее слънце, в душата ми - също.
Пулсира във мен обич светла и знам:
щом има любов и доверие вкъщи,
дори надалече човек не е сам...
Усещане имам за нашата връзка, ...
  604 
Настъпил си гнездото на орел.
Сега, на слизане,
при Нея ли се връщаш,
катерачо?
И раните, от вълците изблизани, ...
  606 
Буря
Черни късове небе скриха слънцето
начумерени, яростни, зли.
Разкъса светкавица небосвода
и после той се взриви. ...
  636 
Мечтите - нестинарки боси
по въглени от спомени танцуват.
Прегръщат се без отговор въпроси
и светли мисли се целуват.
Щурчетата - надежди нежно свирят ...
  756  18 
***
на Ася :)
искам да съм
падаща звезда
когато:
вторниците ...
  787 
Една година вече,
от спомен явно страда се.
Със себе си отвлече
картинка - не забравя се.
Защо нахлува странно ...
  371 
В булевардната прозрачна тишина
мъглата ме поглъща на парченца,
когато няма път обратно към дома,
по стъпките ще ме познаеш и че шепна.
По улиците, боядисани във сиво, ...
  953  25 
По нищо не приличам на принцеса,
от днес съм като спомен в ъгъл,
пиано без акорд, без струни,
жена, която винаги си лъгал.
От днес съм длан, която не рисува, ...
  593 
Сред пухкавите облаци израснах
под парещите слънчеви лъчи,
дъждовни капчици събирах
и жадно с поглед ги следях.
Препусках лете неусетно из полята ...
  642 
Подбирайте прецизно своя ник!
Не само със рождената ни дата –
и с ника ни е свързана съдбата!
“Характерът на хората прилича
на думите, с които ги наричат! ...
  531  14 
Приятели - незабравими
На наште преживявания аз вече казвам край,
училището наше отново каза Bye.
В него ний половината си живот
сме изживели, а спомените наши ...
  696 
Нервно прехапала устните си,
забивах токчета в сърцата на плочките
и броях минутите, изтичащи през релсите.
Перонът сега е моето петно надежда
и цялата ми вселена до него се свежда. ...
  1092 
В сивите градини на самотата
сиви плодове бера,
в устието на сивата река
пера си сивата душа.
Сив е светът, в който аз линея, ...
  581 
Предложения
: ??:??