19 946 резултата
"Д.Н.К."
Със сляп замах прогонваш чувствата си,
изрязваш миналото - както мазохист плътта -
и сам превръщаш се във враг на себе си,
и мислиш си, че от играта ще излезеш чист, ...
  463 
Другото ми Аз
Бленувах и вървях, докосвайки звездите.
Пътека хлъзгава и пълна с кал,
пътувайки, нагазвах в руините
на цялата човешка низост. Но не ми е жал! ...
  692 
Небето започва да се прояснява,
слънцето излиза иззад облаци и тъмнина.
Отново имам повод истински да се усмихна,
но не си ти причина за това!
Отново радост е изпълнила моята душа ...
  1005 
Безценен дар е тоя миг.
Във него аз се раждах и умирах.
Дръвче садих и сбирах плодовете
и вдъхвах аромат на цвете.
Във тоя миг убивах и лекувах, ...
  465 
Поредната задушница ни вика.
Тук живите със мъртви разговарят.
Горящи свещи сълзите си стичат.
Взаимно греховете си прощават.
Безкрайна върволица черна мъка ...
  803  10 
"Зловещата милувка на Смъртта"
Притихнал плач сред океан от черна злоба,
изпепеляваща омраза -
проклятие надвиснало над цялата Земя,
невиждана проказа ...
  389 
Първи ден беше ти
и Втори ден беше ти,
Трети ден беше общ
и животът почна да ври.
  849 
Ти срещал ли си някога приятелски очи,
които са готови да заплачат,
за теб, за твоите болки и мечти,
да поговори с теб, макар и той отсреща да мълчи?
Обичал ли те е приятел някога без страх, ...
  427 
Девет наръча болка
Сляпа болка вилнее в мъглата:
девет наръча в длани държа.
Бродя сам – ненадмогнал скръбта –
и изпивам на екс тишината. ...
  836  13 
Нима когато лястовиците отлитат на юг наесен,
не оставят и мъничко тъга...
А може би точно тя им дава сила, смелост,
да се завърнат пак напролет
със заякнали криле... ...
  394 
"Мъртвата зона"
Тук времето е спряло
и въздухът - отровен,
тук тъмно е, студено,
а ужасът - гробовен. ...
  444 
Изрекох тиха изповед пред корена,
от който беше вярата поникнала,
в сърцето си положих я – реликва...
отключен стон от раклата на спомена!
От лудостта на мъдрия отпих! ...
  454 
Телесността ми ме поглъща,
избликва с всеки дъх.
Като израстък на самата себе си
пробива себе си.
Отелесява всяка крачка. ...
  388 
Цигарен дим издига се нагоре,
над асфалта, над колите стари,
над потъналите във мъгла дворове,
над панелните блокове, нагоре...
Безшумно пляскат гълъбите там, ...
  606 
Ноктюрно
Сбогувам се със тебе,
лято.
Тази вечер ми тежи…
Водката ...
  582 
Хората са яко лицемерни и вбесени,
потънали в мрачни сиви дни.
Забавления за душичката си те намират,
но сивотата никога не спи.
Само в мрежи, изтъкани от лъжи ...
  391 
Назъбена реалност
до пулсиращото ми сърце.
Неин диагонал –
гладка възможност:
за поредна любов или предпоследна забрава. ...
  493 
Премазани от хиляди съмнения,
в тревогите за утрешния хляб,
след наниз от подеми и падения,
живеем някак тихо в този свят.
Не ни посочват като измерение ...
  747  11 
В живота прекрасен има специална песен -
за всеки специален човек-уникат,
и намериш ли своята песен,
после по-малко боли...
И вървиш подир нишката-песен, ...
  412 
В главата ми се трупат те…
… въпросите, и не ми дават мира.
Дори за един едничък път
да ме оставят те.
Толкова пъти в денонощието ...
  468 
Съвършенството не съществува.
Това е просто идея на луд психопат,
страничен ефект на човешка природа,
мечта за по-добър свят.
Това е като наивността на малко дете, ...
  788 
Аз бягам
Самотни стъпки дращят тишината.
Аз бягам тихо. Тиха е нощта.
И стискам зъби, боря немощта.
Часовникът безмилостно тиктака... ...
  1038  22 
Ако щастието и мъката са сестри,
ако с едното заплащаш за другото -
то бедняк е този, който истински не е обичал
и в огъня за нея той не е горял!
Ние сме тези почетени от Бог - ...
  412 
Какво ме вдъхнови?!
Днес моят съпруг е рожденик!
С този стих му желая много красиви мигове!
  996  11 
Ноктюрно
Сбогувам се със тебе,
лято.
Тази вечер ми тежи…
Водката ...
  497 
¡Es la vida, muchacho!*
Да сме здрави, да бъдем любими
и неспирно успехи да имаме-
във мечтаната Райска градина
туй е, казваш, билета за влизане. ...
  787  13 
Острието ли е, което ме тласка напред?
Ръбът далеч ли е?
Земята под мен е хлъзгава като лед.
Думи изричам, но до теб не достигат
и дъхът ми спира, ...
  582 
Във тясната си клетка, в плен,
вълкът край мрежата ѝ тича.
Ако не тича всеки ден,
той на прасе ще заприлича!
Това те искат - примирен ...
  809  15 
Доверяваме се безпочвено,
принудени от любовта,
заслепени и сложили розовите очила.
Не преценяваме адекватно каква е реалността
и после в пъти страдаме заради това. ...
  635 
На заряд
Забравили сме…
Себе си забравихме
да облечем
във думи, ...
  682 
Злобата извива от душата ми студена,
впити зъби, кървящи рани.
Злобата чака да изригне
и месото в мърша да превърне.
Злобата изяжда ме отвътре, ...
  488 
Кратко лято. Дълга зима.
Рой несбъднати неща...
И какво, че бури има,
щом живея Любовта
и разцъфналите рими ...
  1059  34 
вдъхновено от: tanyavd (Татяна Борисова) Пламъкът на моя вътрешен стремеж
Когато спечелиш - си истински слаб,
изгубиш ли - силата влачиш:
разчупваш във мислите къшей корав
и падащо-ставащо крачиш... ...
  1097  23 
Кокиченце бяло и мило,
как главичка си свило.
Колко много те харесвам
и с много трепет те очаквам.
Ти, кокиченце малко и красиво, ...
  682 
"Сенките на нашите непростени грехове"
Над разпилените във гроба общ нозе
капаните поставя ловецът на сълзи,
с наслада къса крехките криле
на давещи се в блатото души - ...
  484 
Децата даже не видели,
спомнят си една любов,
а ние слепи сме я преживели
и жалим се в молитви с благослов...
Не молете се, не ще пожали - ...
  952  10 
На Васил Левски
Февруари дойде. Пак ще плачем за Левски.
Ще припомним отново смъртта му.
Със венци и с цветя, като в древна гротеска,
ще покрием кървящата рана. ...
  3208  28 
Мечтите са безплатни,
навярно, може би,
единствено когато
останат си мечти.
Поискаш ли, обаче, ...
  674 
Мое грешно безвремие,
с неизтрира вина…
Със прерязано стреме,
с наранени крила…
Отегчено от истини, ...
  755 
(Предизвикано от "Кота нула" на Дарина Дечева)
Милост за совите
Бяла, лунна пътека - милост за совите,
дето все не улучват деня си и нощем живеят.
Тъжни хора без сън, но с полет в основите, ...
  1139  16 
Предложения
: ??:??