Aneta_kz
511 results
Заповядай. Седни.
Запали си цигара.
Само малко постой
и кафе ще направя.
Ще отворя прозореца. ...
  1166  27 
За малко беше тук... как бързо мина.
Дойде при мен. С наведена глава.
А вън е лято. Топло и горещо
и... слънцето в очите онемя!
Приседна там, на мястото до мене. ...
  735  22 
Река да беше, бих те изплакала,
морето да влея във теб!
Слънце да беше, бих те докоснала,
бих те прибрала за ден!
Църква да беше, бих се помолила ...
  875  24 
Напиши по стъклото със пръсти ,,обичам''.
С потни устни запечатай с целувка.
На колЕне сега аз пред теб коленича,
в шепи стиснала последното лято!
Издълбай със длето по небето звездите. ...
  890  24 
Усетих те по голото ми тяло,
танцуващ бриз по цъфналите клони.
Погали ме с очите си, от ляво,
където пазех незарасналите рани!
Усетих допира на мъжкото ти тяло. ...
  1106  29 
Липсваш ми много...
Страшно ми липсваш...
Чувам те в плахите стъпки след мен.
Слънцето вече в косите не свети,
спи уморено след тъжния ден! ...
  1253  23 
Душата ми е розова!
Макар че
отвън обвита е
със сиво-чер воал.
Понякога ...
  1197  30 
Загубихме се някъде пространствено.
Във времето се търсихме до втръсване.
......................
До цъфналата вишна край вратата ни
стояхме спотаени до възкръсване. ...
  701  27 
Топъл летен дъжд ситно заръмя.
Птичка отведъж песен си запя.
Облак над полето трескаво се люшка.
Свито му сърцето
- Де е мойта дружка? ...
  2000  20 
Говори ми сега за любов!
Закъсняхме ли?
А преди беше рано.
Сега белеят косите в разкош,
а слъцата ни сякаш ги няма! ...
  1559  31 
Недей ме пита
кой до мен заспива
и как във нощите се будя сам-сама.
В съня си ще съм твойта самодива,
затворила последната врата. ...
  946  27 
,,Колко си хубава, господи, колко си хубава''
Христо Фотев
Ранявахме се.
Като на война.
Обиждахме се с най-цветущи думи. ...
  1248  30 
Най истинска е тя, когато плаче...
И като майка тъжни песни пее.
Притиснала във скута свойто братче,
приспива го и нежно го люлее!
Без собствен дом живееше отдавна. ...
  1174  39 
Душата ми е манастир безлюден.
Заключен е от четири страни.
Почувстваш ли се някога изгубен,
вземи ключа и там се потърси.
Когато влезеш там, ще чуеш песен. ...
  1364  43 
Много ви обичам! Нали сте ми деца.
Не може да е друго и различно.
Дали си струваше да водя таз борба?
Това е толкоз лично и безлично.
Баща ви беше... доста лош човек. ...
  998  31 
Бях всичко за теб
и се стичах в очите ти.
И вчера, и утре...
и утре, и днес.
Но ето сега ...
  926  37 
Ще хвърля тази рокля.
Ти прости.
Не ми отива черно на снагата.
Ръцете ще докосват висини
(със бялото се чувствам по-богата). ...
  799  22 
Рисувай ме по-истинска от всякога.
В пресътворена нежност ме открий.
С разлистените букви в имената ни
рисувай твоето, а мойто забрави!
Рисувай ме. Рисувай ме без четка. ...
  1927  47 
Подари ми криле. Ще те следвам.
Ето, спят уморени комините.
Че за нас тази нощ е последна.
Само дим се издига в градините.
Подари ми сърце. Ще го пазя. ...
  1036  32 
Със себе си простих се мълчаливо.
Звездица бях на твоето чело.
Туптеше в мен сърцето ми игриво,
но... никога не просих свобода!
  1174  44 
Хайде, Шаро, прибери се.
Вън е вече тъмно.
Господ сам ще навести ни
утре щом се съмне.
Туй, що чуваш са камбани. ...
  865  15 
В среднощни отблясъци пътят се губи.
Върти се край него светът оголял.
Покривам с воал пеперудите луди,
кръжащи край мен в този дом оцелял.
Вечерница диво нощта обладава. ...
  646  19 
Пазя последното лято в очите,
като пролетна, цветна дъга.
Беше август. Двадесет и пети.
Пустинно се научих да мълча.
............. ...
  1244  35 
Аз пак ти пиша от онез писма, в които се кълна, че те обичам! Отново сгъвам белите листа и ги прибирам, без да препрочитам!
По кой да ги изпратя и къде? Ти нямаш ни адрес, ни номер. Че до небето, там, където си, не мога да ти пусна даже спомен!
Цветята ги запазих, за хербарий. Венец красив от тях ще ...
  757  27 
.........
Тежи от плод небето самодивско.
Покълват още неизказани слова.
Месечината вечерно се усмихва,
а всяко утро ражда ми зора!
  832  28 
Родих те.
Отново.
По-хубав от всякога.
Във слънчево синьо
и трудна метафора. ...
  862  28 
Заслушах се във твоето ,,обичам те''!
Студено беше, като тази нощ.
А някога ми казваше ,,заричам се
да ти даря най-пламенна любов!''
Какво от туй, че още си при ,,своите'', ...
  841  23 
Aneta_kz & Елишка
Знаеш ли, дъще,
какво ще ти струва
тази любов на шестнайсет години?
С вятъра още ти се лудува. ...
  4112  36 
Мрак е навън,
тихо е
в църквата,
светят иконите,
плачат ...
  836  24 
Ти си там. Аз от тука те гледам. Само тънко стъкло ни дели. Ще протегна ръка. Ще те следвам. Не разбра ли? В очите гори!
Брой до десет. Така ми е хубаво. За последно те виждам. Нали. Аз съм тук. Ти си там... Глупаво. Този луд интернет ни дели.
Като снимка си жива в албума. Всеки ден те разлиствам. У ...
  1038  36 
Не се търси преди да се родиш
(за търсенето трябва ти начало).
Високи върхове да изкачиш
ти трябват не криле, а стълба!
............ ...
  742  27 
Какво ще кажеш,
да бъдем различни?
Всичко покрай нас да заблести.
Лунен прах в косите ми пенливи
да грее както някога, преди! ...
  1188  25 
  739  24 
  702  27 
Похарчих те на кьораво. Залагах.
Печелех, губех... все ми беше тая.
Комар с живота и смъртта играех
че беше сам... не исках и да зная!
Разменях те на дребно. И не просих. ...
  796  32 
От'де ли взех таз червена коса
и бялото лице на лунИчки?
Приличам на дебелата Луна
с напъпилите по нея звездички.
От'де ли взех тази тънка снага? ...
  787  23 
Само сбогом ще кажа, преди да си тръгна.
Аз не съм многословна в разделите.
Ти не молиш, не искаш, дори не проклинаш
(както казваше - светът е за смелите).
Само вик ще изтръгнат гърдите ми, ...
  858  26 
Аз не искам звездите да сваляши не искам да ти светят очите.Просто искам снега да обичаш,а аз ще бъда снежинките в нощите!
Ще посипвам пътеката в бяло,по която уморено се връщаш.Ще те нося на крилото си вяло,но те моля...на мен да разчиташ!
Аз трапеза ще бъда богата.От пенливото вино опитай.С дъх на ...
  804  25 
Тежка е Луната. Свечерява се.По тъмното копнежите умират.Назаем ли те имах или раждашеот сенките ми дните по-красиви?
По пръстите блещукаха светулкии стъпвах по нападали звезди.Просвирваха на тънките цигулкищурчетата по късните добИ.
Откраднах ли си? Не, назаем взех сиедна прашинка нежност за из път ...
  1077  26 
В наше село винаги е пусто.
Но цветна е градината на баба.
В детството играехме до късно
и криехме в дуварите лицата!
В наше село винаги е пусто. ...
  1288  21 
Random works
: ??:??