Barona38
348 results
Баща ми пуши като стар комин,
та чак лютят зениците на Бога.
И да взривя с въздишка мрака син,
едва ли туй изобщо ще го трогне.
Той кътка с дребни семки папагал, ...
  957  27 
... да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Д. Дебелянов
Преди да срежат дългите ù плитки,
тя сбра смеха си в шепа и изчезна. ...
  1323  26 
Сами сме – значи залезът съм аз.
Примигвам с бивши мигли на момиче.
„Иди си, залез” – извисява глас –
Проклет да си!” А всъщност ме обича.
Камелия Кондова ...
  1010  24 
  918  10 
Жена ми разлиства, прелиства понякога скришно
в живота ми кратък по някоя рехава страница...
Тя доста прилича на рано напъпила вишна,
на зимния вятър посоките дето ще хване.
Какво ще научи? Че някъде пак съм надничал ...
  760 
Говоря ти, ала едва ли
и с половин ухо ме слушаш:
дъждът напразно сякаш гали
повехналата теменужка.
Душа облегнала на лакът, ...
  757  11 
Все с този артистичен, пъргав жест
припалваш не цигара, а фитил
и ме придърпваш сякаш със въже,
а краят му, току-виж, се скъсил.
Да се изгубя лесно бих могъл ...
  1019  21 
Не ме упреквай гневно, че не съм
човекът, в който някога се влюби.
Брезата се изправя подир гръм,
но дълго помни мълниите груби.
Да бе във друг се влюбила, поне ...
  1265  17 
Не знам дали ще възвестят потоп,
ала след теб небето се разцепи.
А аз така и не разбрах защо
не спастрих слънце в алчните си шепи.
Ламтях напразно като всеки мъж ...
  1656  35 
На Кр. Раленков - Мускетаря
Не, не зяпайте в мойта шпионка
със кого бистря взор и замръквам.
Луд за връзване съм, сам си гоня
бесовете, не ходя на църква. ...
  980  22 
Не вярвайте, че аз съм се изгубил,
дори камбанен звън да възвести,
че с раница на гръб и шапка груба
съм хлътнал зад невидими врати.
Какво отнасям – скърби и неволи, ...
  1089  24 
на жена ми Нури
По право на света принадлежа,
но той от вчера вече не е моят.
Загърбил най-красивата лъжа,
пришивам тънка сянка зад завоя. ...
  898  17 
Все още бродят сенки на жени
в живота ми - превзети и капризни.
Не може някой да ги обвини,
че не преплакват белите ми ризи.
Насън или наяве, в плен тръпчив, ...
  933  25 
Същина
Градът е трескав. Тътнат още трусове
и сякаш че земята с плуг орат.
А ние, да не вярваш, помежду си,
сме дваж по-близки и от брат със брат. ...
  934  19 
Ще сложиш ти кръстче над моето име
в графата с любими поети.
Ще свие опашчица вълчата зима
и слънце ръждиво ще светне.
Възможно е лесно да хванеш утеха - ...
  1737  30 
Морето ли? Все още ми дължи
едно момиче в жлътналите дюни.
Сред тях засях тръпчивите лъжи,
че то ще дойде и ще ме целуне.
Но вятър всички пориви отвя ...
  911  24 
Аз все залъгвах думите, но знам,
че някой ден и те ще ме напуснат.
През прага ми ще скочат - свят голям.
И викна ли по тях - ще е напусто.
Ще се пръждосам и ще зъзна пак ...
  1328  33 
Навреме нека да се разделим.
С най-честните си кожи, още потни.
Камeлия Кондова
Не очаквай да грохна, да стана проклето безмозъчно старче,
дето пие оцет, вместо вино, и дъвче с протези. ...
  1269  28 
Навярно по високите етажи
живеят дваж по-смелите от мен,
но някой ден и аз ще се окажа
поне доведен брат на Супермен.
Аз бих отишъл в школа за пилоти. ...
  1296  27 
Понеже ягодово сладко зрее из кръвта ти,
в сладкарница ръкави ще запретнеш.
Излишно е да споменавам колко пъти
ще смеся дъх с редовните клиенти.
В тавичките ще бухва в полунощ тестото, ...
  1053  20 
Ти все казваше, че съм досущ холивудска звезда
с тези дълги коси, бакенбарди и сластни трапчинки,
аз отвръщах с усмивка, с насмешка, че май за беда
съм останал дубльор на Ди Каприо в общите снимки.
Все ни люшкаше с него изменчива, сложна съдба, ...
  830  11 
... ще ограбя с оръжие градската банка...
Ивайло Диманов
Някой ден ще се вслушам в сърцето ти, моя любима,
ще ограбя най-алчната банка и с тези пари
ще прекрачим отвъд тази толкова тягостна зима, ...
  916  17 
... не се влюбвай във мен...
Л. Левчев
Не се влюбвай във мен, измисли най-ужасния повод,
че съм по-безсърдечен, дори от Касчея безсмъртни,
че в душата ми никога няма да стъкнат огньове ...
  2267  30 
на жена ми
Все по устните твои чета,
от върха на сърцето си пиша:
бих признал, бих ти казал неща,
според някой – напълно излишни. ...
  1006  17 
на жена ми Нурсес
Уж влезна живота ми в своето русло
и вече възвърнах отчасти съня си,
а в мислите мои момиче се впусна
и с мигли разсеяно нежност поръси. ...
  1384  26 
Как успя този странен наглед албинос
да издигнеш край къщата вчера?
Има сламена шапка и морков за нос
и в очите - два въглена черни.
В него спи палав глетчер. И смело дори ...
  767  18 
На детството в далечната страна
липи цъфтят и чиста детска врява.
Но туй са вече други времена,
в които никой няма да вярва.
И уж се връщам всеки ден назад, ...
  1084  31 
И защо ми е, Господи, дадена даром жена -
не успях с нея даже брашно и прашинка да смеля.
Само чувствам как мислите гаснат една по една:
да си спретна гнездо, да натрупам имане и челяд.
И защо ли, когато й вдъхна безсмъртна душа, ...
  1119  18 
  874  22 
на жена ми
И защо ми е този животец - пропукана делва,
от която потича горчилка и есенна скръб,
а край нея съвсем неспокойно и горко се белва
твойто тяло, все още към мене обърнато с гръб. ...
  1205  37 
Не дочаках ни риза, ни мед от коприва,
а пък зимата две-три недели
като стара любовница бръчки прикрива
и разресва косите си бели.
Нито с милост дойдох. Нито чакам такава. ...
  1008  34 
... далечното е всъщност ореолът...
И ме рисувай в своя сън по памет,
както реката камъните груби:
понякога далечното примамва,
а близостта ранява и погубва. ...
  1103  24 
Каквото и да взема, все е в мене...
Крада съвсем умело, със замах
от нежното привично ромолене
на твоя глас и бликналия смях...
... крада от мълчаливото пиянство ...
  1669  14 
Престана вече с другите деца
синът ми да играе криеница.
Далечни станиолени слънца
слепиха дълго моите зеници.
За туй не съм видял, че стана мъж... ...
  1105  32 
Онзи мъж, който някак внезапно дойде
и разроши косите ти с устни,
пич, та дрънка, е, ясно, а аз - демоде.
Дъвче пури. Усмихва се вкусно.
И по пикници, виж го ти, вещо кладе ...
  1520  30 
на жена ми
Навярно вече всичко бих раздал
да знам, че си добре, да зная кой съм...
Снегът, въздъхнал, се превръща в кал,
денят трепти, по-тънък и от косъм. ...
  1347  18 
на жена ми
Любима моя, зимата е вънка
и вятър спи в лисичи стъпки сини,
но ще се стресне, сянката му тънка
през иглени уши дори ще мине... ...
  834  19 
на жена ми Нури
Въздишайки, жената на поета
пригалва въздуха като с перце.
А в преспиците стъпките ù светят,
преди да отразя из тях лице. ...
  1141  25 
Забрави, забрави, забрави...
моя шепот, напукани устни.
В моя път само диви треви
жажди пият и корени пускат.
А е Коледа. Млада елха ...
  939  29 
Бодат последните лъчи
свещички в тази земна пита,
а аз притворил съм очи...
Да дойдеш ли при мен? Не питай...
Не ме развлича, ни гнети ...
  799  19 
Random works
: ??:??