Елишка
364 results
Страхът ми отдавна
не се е прибирал
и знам, че това е сериозно.
На четири крака,
почти колабирал, ...
  1143  32 
В годината се случва по веднъж.
Привидно и дъждът му е изискан,
прихванал маниерите на мъж.
Ръцете му са облачни и близки.
Прогизнали са датите във него. ...
  3626  45 
Да се чете на фона на:
Знам къде да отида без тебе.
Там живее сама синевата.
Хоризонтът прилича на хребет
и е хванал в ръце свободата. ...
  1364  38 
Защо ли да очаквам вечерта
с надеждата, че тя ще е победа?
По светло съм войник срещу света.
По тъмно се опитвам да съм с тебе.
Под кожата си имам парашут ...
  1516  30 
Измисляш ме. На теб ти е удобно
дори несъществуващото в мене.
Изглеждала съм по-правдоподобно
с насила придобитото значение.
Така неразглобима съм от нитове, ...
  1500  34 
Вали наоколо. Вали и бързам.
Снегът е лек, дори не се усеща.
Тежи ми споменът, едно обвързване
и чувството, че ще се случи нещо.
Болящ е въздухът. Не ми се диша, ...
  1789  43 
Погледна ли
веднъж отвъд познатото?
Отвъд несъвършената ми форма -
в душата,
опакована от тялото. ...
  1589  38 
Денят ми се подава зад завесите.
Притичва по разсънените покриви.
Загладил е косите си разресани.
Избръснат е. Оглежда се по локвите.
Подхлъзва се. Надолу по улука. ...
  2220  46 
Износих те прибързано.
От чувства.
Родих те недостатъчно естествено.
Любов ли?
Параванът ми е люспа - ...
  1226  30 
Черупките са малки. Твърде тесни.
Едва-едва побират същността ми.
Дори не се затварят. Ще изчезне
и малкото, което днес ме храни.
Почти не се замислях, че до тука ...
  1430  36 
Аз не помня
кога те намерих
и какво
си говорихме толкова,
но от няколко педи доверие, ...
  1181  43 
Не посмях да попитам ще бъдеш ли
дълъг път сред пустинните дюни,
или стимул за бързо завръщане -
някой, който страха да целуне.
Някой, който да вижда далече ...
  930  22 
Цената на живота се е вдигнала.
Спестяваме се. "Всичко е наред".
Какво като храната не е стигнала,
a покривът е двойник на небе?
Измислица на фурните е хлябът ...
  1057  32 
Навярно е късно - объркано време,
скицирано в онзи погрешен проект.
Как лесно се вярва на лудия гений,
заложил в плана си фабричен дефект.
Навярно е тънко прозрачното его, ...
  2158  41 
Изрони се тънкият слой
на разбиране,
едва прикрепен върху
глухите паузи,
а те бяха свързващи нишки ...
  1262  38 
Задушно е. Наситено с илюзии.
И може би е спряло да ми пука
за цялото изкуствено бездумие
и болката, забита като кука.
Приятно е. Дори е апатично. ...
  1171  32 
Много са думите,
раждали драми.
Сбъркали място. И време.
И хора.
Страшни моменти, ...
  1310  29 
Точка е всеки етап изживяване.
Трудно след нея се пише начало.
Изстрел по листа. Мишенно повтаряне.
Някак логично боли - да прощавам.
Цикъл е всяка секундичка дишане. ...
  1537  19 
Безвъзвратен живот.
Трудни дни -
по-чупливи дори от стъкло.
Те не са парапет,
а баир... ...
  1121  31 
Не искам вещи.
Те са бездушевни
и вместо да лекуват,
ме ограбват.
Не знаят как да чувстват, ...
  1097  38 
Не, не искам да пия.
Нямам жажда за теб.
Бях пияна, без грим,
щом се будех значима.
Стигнах тъкмо на старта, ...
  1282  34 
Ако можеше земята да говори,
като майка да заплаче...
Под краката ни.
Щеше цялата от срам да се отвори,
да поеме във утробата вината ни. ...
  1488  28 
Всеки ден е начало на нещо.
Не прилича на път, а на гара.
И мъглата е млечна. Отсреща -
ококорени в мене два фара.
Всяка стъпка на сляпо е плаха. ...
  940  22 
"Защо ли всяка нежност е предателство
към някого? Най-вече към Представата..."
Добромир Тонев
Поддаде нестабилното ти рамо,
от миналото, ...
  1001  31 
  2039  14 
Непристъпна е болката.
С теб оградена.
До бодливата тел
на ръцете ти крачи.
Все нататък, ...
  1015  30 
Посветено... на силните хора
Два кръвни пътя как ще разделят,
и спомени, и тежест, и неволя?
Очите им от страх ще пресълзят,
когато тръгнат, спрели да се молят. ...
  1171  19 
Тясно е в килийната ми кожа.
Две очи напомнят на прозорци.
Слънцето не стига.
Като доза
идва светлината му. ...
  972  38 
Разтегнах една времева серпентина,
докато не стана на път. Безспирално
градих я във теб и успях да премина
в дълбокия смисъл. Но беше фатално.
Защото си мислех, че знача, неволно ...
  1260  25 
"Колко любов може да понесе сърцето, преди умът да му я забрани?"
Подозирам, че времето стига,
да откраднем каквото ни трябва.
Не по план... или даже по книга.
Нещо ценно, по-ценно от хляба – ...
  5213  51 
автори: Елишка & gerrda
В петък съм луда. Дали ми личи?
Колко банално е - петъци, луди.
Нещо в главата ми силно дрънчи.
Май съм с компания. Има и други. ...
  1377  27 
Обърнати образи. Две разнолики
парчета живот се оглеждат във нас.
Със делиници вече сме толкова сити,
че дъх не остана, ни помен от страст.
Един срещу друг, но еднакво мълчим ...
  1507  38 
Опитах да соля живота
в себе си,
в инертното да търся
съществуване,
да чупя бариерите ...
  924  24 
Пò себе си от днес
не съм била.
Небесносиньото
отгоре ме душеше.
От много бездни ...
  1035  27 
Написано по повод два случая - в Рилския и Троянския манастири, в които не са допуснати хора с увреждания (в инвалидни колички), да влязат и да си запалят по една свещичка.
Изгониха ги!
Бяха като кучета,
помолили за дажбата си хляб.
С годините ...
  1093  42 
  2013  16 
"... Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие." - Добромир Тонев
Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа. ...
  2586  32 
Във нощите
изглеждам полужива,
закичена със
брошка лунен сърп.
Приличам на ...
  1083  32 
Земята е стая, вградена в простори.
Със изглед към Рая. Отвъд небосвода.
В етаж от галактика. Без асансьори.
И с нощната стража - Луна. Срещу входа.
Земята е малка, препълнена с хора. ...
  1312  27 
По тъмно небето е плюшено.
Вселенски ушито. Без кантове.
Безсъници тичат в очите му
от хорски молитви - удавници,
до дъно пропаднали в дупките ...
  916  25 
Random works
: ??:??