Елишка
364 results
Страхът ми отдавна
не се е прибирал
и знам, че това е сериозно.
На четири крака,
почти колабирал, ...
  1097  32 
В годината се случва по веднъж.
Привидно и дъждът му е изискан,
прихванал маниерите на мъж.
Ръцете му са облачни и близки.
Прогизнали са датите във него. ...
  3164  45 
Да се чете на фона на:
Знам къде да отида без тебе.
Там живее сама синевата.
Хоризонтът прилича на хребет
и е хванал в ръце свободата. ...
  1314  38 
Защо ли да очаквам вечерта
с надеждата, че тя ще е победа?
По светло съм войник срещу света.
По тъмно се опитвам да съм с тебе.
Под кожата си имам парашут ...
  1450  30 
Измисляш ме. На теб ти е удобно
дори несъществуващото в мене.
Изглеждала съм по-правдоподобно
с насила придобитото значение.
Така неразглобима съм от нитове, ...
  1452  34 
Вали наоколо. Вали и бързам.
Снегът е лек, дори не се усеща.
Тежи ми споменът, едно обвързване
и чувството, че ще се случи нещо.
Болящ е въздухът. Не ми се диша, ...
  1711  43 
Погледна ли
веднъж отвъд познатото?
Отвъд несъвършената ми форма -
в душата,
опакована от тялото. ...
  1528  38 
Денят ми се подава зад завесите.
Притичва по разсънените покриви.
Загладил е косите си разресани.
Избръснат е. Оглежда се по локвите.
Подхлъзва се. Надолу по улука. ...
  2168  46 
Износих те прибързано.
От чувства.
Родих те недостатъчно естествено.
Любов ли?
Параванът ми е люспа - ...
  1156  30 
Черупките са малки. Твърде тесни.
Едва-едва побират същността ми.
Дори не се затварят. Ще изчезне
и малкото, което днес ме храни.
Почти не се замислях, че до тука ...
  1218  36 
Аз не помня
кога те намерих
и какво
си говорихме толкова,
но от няколко педи доверие, ...
  1139  43 
Не посмях да попитам ще бъдеш ли
дълъг път сред пустинните дюни,
или стимул за бързо завръщане -
някой, който страха да целуне.
Някой, който да вижда далече ...
  887  22 
Цената на живота се е вдигнала.
Спестяваме се. "Всичко е наред".
Какво като храната не е стигнала,
a покривът е двойник на небе?
Измислица на фурните е хлябът ...
  1015  32 
Навярно е късно - объркано време,
скицирано в онзи погрешен проект.
Как лесно се вярва на лудия гений,
заложил в плана си фабричен дефект.
Навярно е тънко прозрачното его, ...
  1841  41 
Изрони се тънкият слой
на разбиране,
едва прикрепен върху
глухите паузи,
а те бяха свързващи нишки ...
  1201  38 
Задушно е. Наситено с илюзии.
И може би е спряло да ми пука
за цялото изкуствено бездумие
и болката, забита като кука.
Приятно е. Дори е апатично. ...
  1120  32 
Много са думите,
раждали драми.
Сбъркали място. И време.
И хора.
Страшни моменти, ...
  1240  29 
Точка е всеки етап изживяване.
Трудно след нея се пише начало.
Изстрел по листа. Мишенно повтаряне.
Някак логично боли - да прощавам.
Цикъл е всяка секундичка дишане. ...
  1468  19 
Безвъзвратен живот.
Трудни дни -
по-чупливи дори от стъкло.
Те не са парапет,
а баир... ...
  1058  31 
Не искам вещи.
Те са бездушевни
и вместо да лекуват,
ме ограбват.
Не знаят как да чувстват, ...
  1049  38 
Не, не искам да пия.
Нямам жажда за теб.
Бях пияна, без грим,
щом се будех значима.
Стигнах тъкмо на старта, ...
  1226  34 
Ако можеше земята да говори,
като майка да заплаче...
Под краката ни.
Щеше цялата от срам да се отвори,
да поеме във утробата вината ни. ...
  1417  28 
Всеки ден е начало на нещо.
Не прилича на път, а на гара.
И мъглата е млечна. Отсреща -
ококорени в мене два фара.
Всяка стъпка на сляпо е плаха. ...
  891  22 
"Защо ли всяка нежност е предателство
към някого? Най-вече към Представата..."
Добромир Тонев
Поддаде нестабилното ти рамо,
от миналото, ...
  950  31 
  1930  14 
Непристъпна е болката.
С теб оградена.
До бодливата тел
на ръцете ти крачи.
Все нататък, ...
  965  30 
Посветено... на силните хора
Два кръвни пътя как ще разделят,
и спомени, и тежест, и неволя?
Очите им от страх ще пресълзят,
когато тръгнат, спрели да се молят. ...
  1091  19 
Тясно е в килийната ми кожа.
Две очи напомнят на прозорци.
Слънцето не стига.
Като доза
идва светлината му. ...
  923  38 
Разтегнах една времева серпентина,
докато не стана на път. Безспирално
градих я във теб и успях да премина
в дълбокия смисъл. Но беше фатално.
Защото си мислех, че знача, неволно ...
  1181  25 
"Колко любов може да понесе сърцето, преди умът да му я забрани?"
Подозирам, че времето стига,
да откраднем каквото ни трябва.
Не по план... или даже по книга.
Нещо ценно, по-ценно от хляба – ...
  4990  50 
автори: Елишка & gerrda
В петък съм луда. Дали ми личи?
Колко банално е - петъци, луди.
Нещо в главата ми силно дрънчи.
Май съм с компания. Има и други. ...
  1335  27 
Обърнати образи. Две разнолики
парчета живот се оглеждат във нас.
Със делиници вече сме толкова сити,
че дъх не остана, ни помен от страст.
Един срещу друг, но еднакво мълчим ...
  1448  38 
Опитах да соля живота
в себе си,
в инертното да търся
съществуване,
да чупя бариерите ...
  884  24 
Пò себе си от днес
не съм била.
Небесносиньото
отгоре ме душеше.
От много бездни ...
  1000  27 
Написано по повод два случая - в Рилския и Троянския манастири, в които не са допуснати хора с увреждания (в инвалидни колички), да влязат и да си запалят по една свещичка.
Изгониха ги!
Бяха като кучета,
помолили за дажбата си хляб.
С годините ...
  1047  42 
  1886  16 
"... Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие." - Добромир Тонев
Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа. ...
  2281  32 
Във нощите
изглеждам полужива,
закичена със
брошка лунен сърп.
Приличам на ...
  1038  32 
Земята е стая, вградена в простори.
Със изглед към Рая. Отвъд небосвода.
В етаж от галактика. Без асансьори.
И с нощната стража - Луна. Срещу входа.
Земята е малка, препълнена с хора. ...
  1253  27 
По тъмно небето е плюшено.
Вселенски ушито. Без кантове.
Безсъници тичат в очите му
от хорски молитви - удавници,
до дъно пропаднали в дупките ...
  860  25 
Random works
: ??:??