Имаш ме в нашите дъхави нощи,
топла, нежна и дива като горска сърна,
в алчността на целувките, търсещи още,
във копнежа безкраен на мъж по жена.
Имам те в нашите трепети чудни, ...
Аз търсих те сред цялата вселена,
сред звезден прах и млечни океани,
а ти живееш в мене съкровена,
пробудена и шеметно желана.
Аз търсих те сред дъхави поляни, ...
Все се връщам натам, все се връщам, където
сплитах с тебе ръце - пеперуди в нощта,
ти навярно си сам, запечатал в сърцето
от страстта и копнежа на мойта душа.
От дъждовните устни и топли усмивки, ...
Изтъкана от вятър и пролетно слънце,
напоена със въздух кристален и чист,
заредена със свежест, усещам се зрънце,
полетяло в простора небесно лъчист.
Изтъкана от нежност и мигове чудни, ...
Рисувай ме, художнико, с целувки,
извивките, бедрата, раменете,
с изгарящ дъх рисувай във очите,
безброй светулки палаво да светят.
Рисувай ме загадъчна и нежна, ...
А утрото е някак по-различно,
когато сутрин будя се до тебе,
пропита от страстта първична,
усетила, че пак съм ти потребна.
И слънцето е някак по-различно, ...
Още помня дъха ти, горящ до полуда,
дланите топли, целувките сладки,
премаляла от трепет и сладка възбуда,
с теб преплела снага във минутите кратки.
Още помня следите по мен от страстта ти, ...
Когато вятърът в косите ми потрепва,
а залезът с изящество се спуска
и устните ми името ти шепнат,
и мислите ми все към теб препускат.
Когато слънцето е някъде на тръгване ...
Искам някъде горе с теб да се рея,
над скалите при птиците волни,
от високото стръмно душата да пее
и да дишам с гръдта си доволно.
Поведи ме нагоре, там, към скалите, ...
Докосването ти е взрив от истини,
избухнали във моята вселена,
стопявам се във теб пречистена,
желана, нежна, преродена.
Докосването ти е дъжд вълшебен, ...
Когато ми липсваш, е тихо в сърцето,
не виждам небето, очите на вятъра
и пак се завръщам отново, където
със тебе сме цяло във танца на вихъра.
Когато ми липсваш, долавям от шепота, ...
До вчера, сине, беше дете,
с млечни зъби и светли косици,
днес пораснал с глава си над мен,
възмъжал и безспорно умник си.
До вчера, сине, с теб се люлях, ...
Когато умира деня безвъзвратно
и залезът бавно земята залива,
когато небето е тъй необятно
и пориви нежни във мене преливат...
Когато в поляните виждам магия, ...
Не разпознавам себе си в мъглата,
не виждам нищо и в тъма вървя,
от студ умирам и към светлината
протягам аз премръзнала ръка.
В студа аз търся пак искрица огън, ...
Все те търсех, очаквах, жадувах,
все си мислех, че чудо ще стане,
все те молех и все те бленувах,
но не се върна ти при мен, мамо.
Все пронизваше вътре във мене ...
Как искам в тебе тихо да се сгуша
и в ласката любовна на дъжда
да помълчим със теб, заслушани
във мократа прегръдка на нощта.
Как искам да е дъжд и да не спира, ...
Пътувам със теб през полета, гори,
в простора безкраен дъждът ни вали,
усещам магично как теб те открих,
със вятъра, вплел във косите ни стих.
Пътувам със теб, а ти си до мен, ...
И нека бъда твойто изкушение,
да тръпна в страст и дива нежност
и да усещаш топлината в мене,
и изгрева в очите ми безбрежни.
И нека да ме чакаш жадно ...
