krchernev

188 results

Витраж 🇧🇬

Ще си тръгна, догори ли огънят,
за да погаля кожата премръзнала на утрото
със пръстите, изтръпнали
от голотата на гърдите ти…
По стъклото на твоята душа ...
690 5

Мъжете, които обичат... 🇧🇬

Мъжете, които обичат,
стоят в тъмните ъгли на всички събития.
Мъжете, които обичат, мълчат.
За тях думите са своего рода събличане
и нежно изгряват, прошепнати в тъмното, ...
899 2 9

По стълбите 🇧🇬

Като жена, оценила и знаеща своята стойност,
по един заучено–очарователен начин
се усмихваш на всеки и знаеш - ще те запомнят,
а някои дори ще започнат градеж
на пясъчни замъци. ...
707 2

Пленер от прозореца 🇧🇬

Като огромен, сит добруджанец
морето примлясва, примлясва в съня си.
Луната - непразна - закачливо разпръсква
на косите си рижата плява,
готова за ласки, но вече разсъмва се... ...
658 1

Препоръчано писмо 🇧🇬

Прибира вятърът нашарените ветрила.
За кратко се усмихва и скрива се
дълбоко в пещерите.
Прокарва лък по мачтите крайбрежната тъга.
Настъпва тишина и скука… ...
846 1

Да... 🇧🇬

Като циганче се е свила душата ми –
с едничката мисъл -
да открадне от топлото,
да го запомни за зимата...
Да намотае във джоба си ...
1.2K 5

Предчувствие за тишина 🇧🇬

В разплетените плитки на следобеда
поръчвам си коктейл „Тъга”…
Но той вървял с безмълвни устни,
далечни като хоризонта…
Познавах шепота им някога… ...
788 4

Философия 🇧🇬

Мъжът трябва да има винаги работа.
Той трябва да мисли за нея дори като спи.
Да знае всичко, да може всичко – ако потрябва -
да хване истински, жив крокодил...
Мъжът трябва да носи често, често подаръци - ...
728 8

Професионален курортист 🇧🇬

Живеех на далечен, поетичен бряг
проспивах дните си или пък гмурках се за риба.
До оня ден,във който свръхтайно жури ме избра
и прати ме на мисия секретна на Малдивите…
Пътувах дълго: със самолет, със кораб и кола. ...
661

Люспа от сафрид върху вигвама на следобеда 🇧🇬

Белее душата ми - пресъхнала от мечти…
Богат съм със нея, а и фар построих на плажа.
От него - покани изпращам по пасажите лъскав сафрид,
свиквам племето. Племето на приятелите…
Че разпиляха се пиуксите като шепа орлови пера. ...
580 1

Сюрреализъм 🇧🇬

Награбил тишината Севернякът
опитва се да я целуне и пречупи,
но тя изплъзва се от хладните обятия
и се промъква под прага на юни…
С пороен дъжд насилникът доказва, ...
911 3

Опасно е за истински мъже във Варна 🇧🇬

Опасно е за истински мъже във Варна,
сред хаоса от слънце,голота,
Марии, Яни, Беатричета,
сред лабиринта на кафетата със хладни пазви,
подмамващи със цитронада,джин - ...
753 6

Момиче със саксофон 🇧🇬

За изгрева и пясъчните замъци сега тъгувам...
Очи затварям - да не наднича слънцето в мечтите ми.
Отчаян вик отправям в нищото, но кой,
но кой ме чува?
В часовника на вечността годините отронват песъчинки... ...
820 1

Извинение 🇧🇬

Сега разбирам -
аз съм твоят пясъчен замък,
който дълго, дълго си изграждала мислено...
Мъжът, за когото ерозията е непозната
и когото за кратко, ...
850 1 2

Препятствие 🇧🇬

Замълчи!
Ако искаш - целувай ме,
за да ти е по-лесно,
но не отронвай и дума!...
Колко ти е хубаво, ...
808 1

За вълците и тишината 🇧🇬

Виещият вълк на съвестта ми
в късната си есен – ближе рани и мълчи...
Мудните овце на ежедневните илюзии
отдавна вече не приличат
на благородни,приказни сърни... ...
691 1 3

Пред оградата на свободата 🇧🇬

Като в приказка - дълго бях скитал -
клан-недоклан и дран-недодран…
Писма ти пишех от дъжд на вятър,
провождах ти поздрави.
На умрял лисугер се правех ...
708 3

Носталгия в синьо 🇧🇬

Когато тишината в пясъчните замъци
отстъпи плахо мястото си
на неочаквана и дръзка изневяра…
Стените се напукват и основите поддават –
обезверени от ласките приспивни на вълните, ...
741 6

Пейзаж 🇧🇬

Седях безмълвен върху камъка на възрастта
и с наслада гледах как потъват
гондолите на моите желания...
Във залива на мъдростта остават да стърчат
призрачните мачти с натъжени знамена ...
569

Стрък в пустиня 🇧🇬

Пусто и празно,
като петък следобед…
Навсякъде разум
и нищо разголено.
На духа му се пее - ...
1.2K

Глътка любов - за утре... 🇧🇬

Познах силуета
на своята дълго мечтана любов...
Там - далеч от брега -
береше усмихната ябълки
от кристалната вечер на рая... ...
825 5

Утаяване 🇧🇬

След слънчевите съботи на свободата -
илюзия оказа се надеждата за утрешния ден.
Приседнала във ъгъла, повдига рамене тъгата ми:
*
Към края сме! Тук всичко свършва! ...
670 1

Лято 🇧🇬

Полегнал зад бара на следобеда,
все още полубуден - залезът
протяга се и се прозява с ранните пияници…
Класически бохем: започва с маргарита,
японско утро с джин е после по програма… ...
792 3

За шапката 🇧🇬

Не! Не пипай шапката!
Чуваш ли! Не я докосвай!
В нея скрил съм заека на страха,
скрил съм още
всички пропуснати ласки, ...
1.2K 1

Сънувам спомени 🇧🇬

Толкова много жени
преминаха през огнището на деня ми...
Мечата кожа пред него - съвсем,
ама съвсем изпосталя...
Проскуба се пищната козина ...
766 3

Две жени 🇧🇬

Сънувам есен необятна
и две жени със ангелски тела
как ме приласкават
във вселената на своите желания.
Едната се усмихва светло, ...
1.2K

Има място за любов под клепача на следобеда 🇧🇬

Със шепа обещания за вечност
прилъгах спомена за теб
в безлюдното гнездо на самотата си...
Прегърнал тишината -
дочувах мислите ти ...
802 2

Празна чаша върху масата на хоризонта 🇧🇬

Предвкусвайки тръпчивата наслада
от шампанското на лятото,
върху рогозката на плажа
блажено се протяга месец май.
Прокарва пръсти през косите ...
921 4

Натюрморт с чаша вино 🇧🇬

Пред погледа на пламъка
безмълвен силует рисува
недовършени картини
от несбъднало се минало...
Изпивам формите му недокоснати ...
736 3

Шлагерно 🇧🇬

Остарях безнадеждно, моя синя любов!
Постепенно душата ми стана на камък…
Но - за пред хората, а в същност - варовик, даже бигор
готов да погълне поредната чаша със ядове…
Остарях безнадеждно, моя бяла любов! ...
856 1 3

Вето върху археологията 🇧🇬

Черно-бяло е моето минало...
Черно-бяло и слънчево.
Като фотоалбум - стар,
но ти не проклинай
жените във него!... ...
634 3

Алюзии 🇧🇬

Ще сляза до залива - при аргонавтите.
Сред тях все още има недоизградени пияници.
Аз ги уча на български, поръчвам гарафите,
те – оставят въжетата и присядат – гладни и жадни.
Одисей - с две момичета - потъна нанякъде. ...
690 1

Летовник по професия 🇧🇬

Разхождам се - пиян до веждите от тишина.
Препъвам се във самотата си – полегнала пред прага.
Готов съм да завия и да удрям като ураган,
а тя – гризе обувките ми с остатъци от пясък.
Преминава куче някакво и развява звезден шал, ...
953 1

Флирт 🇧🇬

Като грозд натежал,
премрежил със сладост зеницата
на късния есенен залез,
за пореден път те каня в лоното
на своите сини обятия. ...
1.8K 1

Пазачът на фара 🇧🇬

Пазачът на фара, не!
Почакайте, става дума за нов!
А не оня познайник на Валери Петров.
Та, пазачът на фара запалил цигара,
от мисли прояден, намръщен и гладен. ...
2.1K 5

Скица на поредната безсъница 🇧🇬

От балкона на надеждата
с крясък грозен отлетя
кукумявката квартална,
заселила се тук наскоро...
Във клюна си понесла е ...
917 3

Чукане по стъклото 🇧🇬

Обърни се и виж:
ненаситният гларус е на прозореца.
Почуква, намига ти, почуква пак…
Иска нещо да каже.
Представяш ли си да проговори? ...
1.2K 1

Гроздобер в окото на неделята 🇧🇬

Приседнал на прага на есента
рисувам с лулата си
индиански послания…
Над омарата от делнични ласки
надига глас ...
635

Кехлибарено зърно за чашата на гроздобера 🇧🇬

Тази вечер комарите падат -
като градушка върху току-що поникнали посеви.
Напих се! Не мога да карам! Да си ходим пеша!
Опиянени от нашата кръв -
те се впиват в плътта ни като въпроси… ...
1.1K 2

Мелодия за раковина 🇧🇬

Върху сивото платно на хоризонта
с най-нежните си моливи
рисува залезът надежда -
с твоите черти...
В безсмисления монолог на уморените вълни ...
691 2