Далечните ридания на вяртъра -
от там те чувам да проплакваш,
цигулките към мене бягаха...
Пробождаха с омраза тишината.
И тези арии, операта е наблизо, ...
Акорди стари на пиано бяло,
към мен със стъпки нечий вървят,
сърцето на мига остава цяло,
годините дочака да го съберат.
А пред очите трупа се омраза, ...
Изгревът блести във нечий очи
и влюбените погледи се реят бавно,
целуват се ръцете със вълни,
открадващи любов, отнасяна обратно.
Това море е като всички други, ...
В очите ти често се вглеждам замислен,
те никога нищо не казват... мълчат,
под тях много често виждам усмивка,
и сълзи родени във тихия мрак.
Мъртви са, чисти, невинност сама, ...
Когато тръгна си от този свят,
по него аз ще пръсна любовта си,
да ти напомням колко бях богат,
че имах те до себе си, в съня си!
Сутрин късчета роса ще те целуват ...
На тръгване птиците свеждат глави,
ръцете остават сами до замръзване,
угасват във огъня всички искри,
в сърцата умират красивите сънища.
На тръгване в бяло самотата танцува, ...
Мъгла от пясъка пробожда дните,
на малки късчета от спомени вали,
във кал превръща се целувката в сълзите,
спокойно вятърът отеква и боли.
По устните пътеки малки се чертаят, ...
Със страст гореща бавно приближаваш,
латино сякаш от походката звучи...
И стреляш с поглед... лесно съблазняваш,
разпалваща във хиляди сърца искри.
Жестове със фини леки нотки, ...
Ще те потърся в пламналото лято,
в жарта от слънчеви лъчи,
ще те загледам в хилядното ято
на птиците с политнали мечти.
Ще те потърся в пролетния дъжд, ...
Една сълза, от болката родена,
показала се първа, пълна със тъга,
и истината за лъжите в себе си поела,
минавайки, остава мъничка следа.
По краткият си път из нежна буза, ...
Когато луната наплита пътеки
в душите самотни край морския бряг
и капки солени целуват нозете
на грешници, будни във нощния мрак.
Под звездния купол кръстосват се сенки ...
Изгубваше се красотата на цветята,
застанеше ли ти до тях свенливо.
Погледнеше ли плахо към луната,
ти ставаше и първата звезда красива.
Изгубваха се цветовете на дъгата, ...
Отиде си от мен усмивката,
няма те... на кой ли да я дам.
Остава да живее само спомена,
от него никой не е по-голям.
С лъжа и болка трудно се живее ...
Тъжно е да страдаш сам в нощта,
мъчно е да търсиш топлината,
жалко е да имаш си мечта,
а да те разбира само вятъра...
Обидно е на някой да се молиш, ...
Чисти капки от любов събирах,
всяка, носеща една история,
любови много раждаха се и умираха,
на капки радости и капки болка...
Река голяма трябва да преплуваш, ...
Ужасен сън във пот обля ме
и сепнах се, отваряйки очи,
лъчите слънчеви разстрелваха нахално
снимките с угаснали мечти.
С убиващ звън църковната камбана ...
Макар красива, шарена и нежна,
сезон, изпълнен със тъга е есента,
във тишината хиляди очи се взират
и търсят там изгубената топлина...
На слънцето и лятото горещо, ...
Луната ме предаде през нощта,
изгубих в мрака и следите,
звездите светят в слепота сами,
но огънят е тя, а те искрите...
Дори в тунела изхода е в края, ...
Назад!... Назад!... Крещяха всички,
тълпата път направи,
във бяло мина тиха колесницата,
отправяща се към запалената клада.
Свалиха, влачейки, една порочница, ...
Не можеш да си влюбена в смъртта...
умираш всеки ден самотна,
шансът имаше го, но го пропиля,
невинна или може би жестока.
Срещна някого, не го разбра, ...
(Стихът е съвместно написан) (Nando feat Ledena)
- Вървя замислен по пътеката,
която спомена за теб ми носи,
която върна лятото и зимата,
със топлите палта, с краката боси. ...
Избягала от клетката на разума,
душата ми прекрачи времената,
в едно се сливат днес и някога,
плесница подари и на съдбата.
В очите тя на Бог застана, ...
Навътре, надълбоко в моята душа,
житейски дъждове създали са море,
във него плуват смомени, тъга,
и радости, и болки... в самота.
И всеки удар, правил е вълни, ...
Когато завали и плаче пак небето,
излез със капките да потанцуваш,
флиртувай с тях, събирай ги във шепи
и карай ги да радват се, че съществуват.
Недей да бъдеш тъжно скрита, ...
