paloma66
171 results
Аз... случайно минавам от тука.
И не търся пари. Нито слава.
Аз вървя. И събирам поука.
По пътеки, които раняват.
Остави ме! Така си живея. ...
  1316 
На фона на лъскави сгради,
суета, и небивал разкош -
бродят пак - и бездомни, и гладни,
братчетата на Гаврош.
Както някога, много отдавна, ...
  4040 
Остана ми от вчерашното вино,
което днес в устата ми горчи...
Какво да помниш, като нямам име?
Дори не зная имам ли очи...
Седни сега! Къде си се забързал... ...
  927  12 
Във студените длани на дните
аз на зимно врабче заприличах...
И снежинки, стопени в очите,
в летни сънища нощем се стичат.
Забрави ме! Не мога да пея ...
  597 
Търся те...
Сред счупените мечти,
разпилени по пода на детството...
Търся те в изгубените си дни,
като камъни тежки ...
  840 
Той беше чисто черен. И прекрасен.
Разбираше почти като... човек!
И тази нощ животът му угасна...
Наричахме го просто... Блек.
Навярно го почерпиха с отрова... ...
  1231 
По съмнало, по съмнало, когато
блестят на Изгрева сълзите...
Когато ги събирам по тревата,
и ги подреждам във очите...
По съмнало, по съмнало, когато ...
  618 
Удавих се във синьото на дните,
преди да се науча да ги плувам...
Сега събирам черното в очите.
И като стих към Вечността пътувам.
Когато точно в полунощ се будя - ...
  779  10 
А моят кон, осиротял,
на кой от вас да го предложа?
Светът мълчи. Освирепял.
И оскотял. До невъзможност.
А моят кон, осиротял, ...
  586 
Такава съм! Почти неуловима.
Направена от кал, и звезден прах...
От лято огън съм. Сълза от зима.
Но винаги ще имам вкус на грях!
Такава съм! Недей да ме променяш... ...
  2054  11 
Градът е стихнал предновогодишно...
Събрала е семейството елхата.
Да не драматизираме излишно!
На две - три крачки само е вратата...
Недей да търсиш подходящи думи! ...
  656 
Поезията много ли ви свети?
Тогава тъмни очила сложете...
Светът убива своите Поети,
за да им кичи гробовете с цвете...
Светът убива своите Поети, ...
  780  10 
В зелените очи на вечерта.
В студените сълзи на самотата...
Във порива за обич на кръвта.
В горчивата прегръдка на тъгата...
В неоновия блясък на света. ...
  813 
Кога е любов? И кога е тъга.
Кога е въздишка на песен...
Ръце, без които не мога да спя,
прегърнаха моята есен.
Кога е любов? И кога е сълза, ...
  1353  13 
Попиха сълзите в очите на дните. Не плача.
Разплитам косите си вечер, когато вали.
А после намятам прегръдката мека на здрача.
И още катеря билата на свойте мечти.
Рисувам небе. И сънувам усмихнати хора. ...
  876 
Не ми купувай клетка! Аз съм птица.
И съм щастлива само в небесата.
В гнездо не мога да кълва трошици,
щом трябва да ги плащам със крилата...
Не ми купувай клетка! Че във нея ...
  833 
Септември мирише на дюли... Не плача за тебе!
Септември мирише така, сякаш още си тук.
Захвърлих компаса на дните! Не ми е потребен.
Стрелката е луда. И всяка посока е юг.
Не плача за тебе! Септември мирише на лято, ...
  2583  25 
Една жена копаеше пръстта
със някаква очукана мотика...
Приведена. Беззъба. И сама.
Направо по-очукана от дните.
Копаеше с набръчкани ръце... ...
  1875  11  21 
Намота се кълбото на живота ти, мамо!
Ето го края. Вече се вижда!
Върнеш ли лентата - нищичко няма!
Само усилия. И черни грижи.
Само мотика. Сушаво лято. ...
  733 
Дадох
само каквото ви трябваше...
Взех
само колкото
ми беше нужно! ...
  1357 
Кажи го пак! Кажи, че ме обичаш!
Със вятърна душа те чакам вън...
Аз вече зная как да заприличам
на най-красивия ти земен сън!
Кажи го пак! Не искам да те губя! ...
  1019 
Вече не знам коя съм...
Кога се изгубих? Вчера?
Кожата ми е тясна.
Не мога да се намеря...
Често за нищо плача. ...
  786 
Цветът на дните някак все се губи,
разплискан в черно-белите неща...
Очите на измамени съпруги
дълбаят нощем моята душа...
И някак прозаично се размива ...
  744  10 
На утрото сълзите ми горчат...
И слепи са на вечерта очите.
Ръцете ми са тъжни. И мълчат.
Ала нощта не знае. И не пита.
Погребала съм толкова звезди! ...
  2489  14  24 
А старата ми майка все по мрак
на своята тояжка се подпира...
Едва подвила крак на моя праг -
поседне. Помълчи. И се прибира.
За никъде не съм с едно крило! ...
  741  14 
Кога е любов? И кога е тъга...
Кога е въздишка на песен...
Ръце, без които не мога да спя,
прегърнаха моята есен...
Кога е любов? И кога е сълза, ...
  865 
Къде изчезна? Остани!
Без теб не мога да съм цяла.
Чуй, лудостта у мен звъни!
И в думи съм се разпиляла...
Но само с тебе съм Река! ...
  650 
Сега не искам друго нищо...
Освен едно - да съм ти бряг...
Морето в теб да ме разнищва...
До песъчинка! Пак! И пак!
Сега не искам друго нищо... ...
  603 
Остави да говоря сега!
Да разкажа какво ми се случи...
Аз живях като тъжна луна...
По-бездомна дори и от куче!
Аз живях като бледа дъга. ...
  1127  15 
Искам да си луд! Да ме ревнуваш!
И да ме събираш без остатък!
В ласкавото ми небе да плуваш.
Все нататък... Все нататък...
Да събудиш старите пътеки, ...
  756 
Летя като самотна птица.
Летя във черното на мрака.
Но свети в моите зеници
една звезда. Която чака.
Която чака да я види ...
  623 
Ела сега. Докато още имам
коси като нощта. И топла гръд.
Ще ни ограбят идните години
и ще е късно следващия път.
Ела сега. Сега съм още млада. ...
  776 
Дойде, възседнал белия си кон!
Но не разбра, че аз съм Пепеляшка.
За миг поспря край бедния ми дом.
И отлетя в галоп по пътя прашен...
А толкова го чаках! Нощ и ден... ...
  930  14 
Не ти е лесно, сине... Луда майка!
Баща - поет те хранеше с мечти.
Те гаснеха в житейската мозайка...
Но той не ги превърна във пари!
Така и твоите мечти ще зреят... ...
  640 
Когато дълго време бил си слаб
и тежък камък на врата си носил...
И са ти хвърляли корички хляб,
та после да те изгризат до кости.
И болката до дъно си изпил. ...
  1222  13 
Знам как да се спася от този свят.
Друг някой, по-човешки, ще намеря!
Където няма беден и богат.
Престъпни депутати. И мизерия.
Знам как да се спася от този свят. ...
  703 
Избутах си живота на майтап.
Направо го избутах на магия...
От месеци преглъщам само хляб.
Хем спечен. Та преглъщам го с ракия.
Ала нали съм на Земята гост - ...
  849  20 
Земя - замръзнала и вкочанена.
Прекършени надежди под снега.
И стават зимите все по-студени.
И все по-малко моите дърва.
И кошницата ми е все по-празна. ...
  668 
Силните, зная, не вярват във Бога.
Вярват му тия, които са в нужда...
Господи, господи,
колко тревога!
И колко мъка! ...
  1090 
Профуча през живота ми
влакът експресен на дните...
Прощалната свирка
в ушите ми още звучи.
Тичах ...
  685 
Random works
: ??:??