pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - Works

Двуглас по музика на Дон Кихот 🇧🇬

Разбра ли вече - мълнията пари,
ако я гушнеш кротко под юргана.
И виждат в звездобройците кравари,
не с жезъл, а със гега на мегдана.
А щом си друг, за тях е грях безбожен. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2019-01-20T19:47:39+02:00 1.2K 8 17

Мътни часове 🇧🇬

Самотно ми е! – каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина.
Душата ми застина и разплакана
аз съвестта пових във пелена.
Прегърнах чувството, новороденото, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2019-01-16T13:15:47+02:00 793 12 18

Опиянение 🇧🇬

Не се измерва с градуси това,
обагрило душите руйно вино.
Кипи от завис, мъти го мълва,
за нас залагат като във казино.
Разлей във чашите на две очи ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2019-01-03T20:43:25+02:00 715 7 15

Чувствени вселени 🇧🇬

Залезът повика вечерта
и се скри във нейните къдрици.
Своя влюбен принц прегърна тя,
засияха звездните зеници.
А луната нарисува пак ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2018-12-15T15:53:02+02:00 909 4 20

Монолог на пеперудата 🇧🇬

Не флиртувай със мен, слънчев лъч,
вплел в косите ми пръстче усмихнато.
Прекроиш ли живота веднъж,
той до края остава в аритмия.
Не догонвай мечтите ми, сън, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2018-12-08T18:53:57+02:00 1.6K 9 26

Снимка от сиромаховото лято 🇧🇬

Сиромахово лято брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от примереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак.
Нероденото утре смалява ръста си с минута, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2018-11-30T21:09:07+02:00 546 3

Притча за късмета 🇧🇬

Куцукал си късметът ми на равното,
не смеел някой друг да изпревари.
Страхувал се да наруши забраната
и стане пръв сред всички божи твари.
Но с радост ръкопляскал на смелчаците, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2018-11-03T20:19:36+02:00 1K 9 24

Орисия 🇧🇬

Орисията ни е такава -
сутрин ний замесваме деня,
като бабите си първи ставаме,
лепне по очите ни съня.
С боси стъпки в тъмното се лутаме, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2018-11-01T09:24:50+02:00 804 4 17

В плитчините 🇧🇬

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-10-20T18:39:26+03:00 1.7K 5 13

Далечното 🇧🇬

Далечното е чуждо разстояние,
което прави в Космоса пътека.
Сърцето го измерва с обещания,
а разумът – с мечтите на човека.

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-10-06T23:18:33+03:00 945 3 16

Капка 🇧🇬

Аз капка съм, но иска в капка кал
да ме превърне локвата човешка.
Душица беззащитна ми е дал
Всевишният. Това е божа грешка.
Не мога овълчена да ръмжа, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-10-03T00:08:52+03:00 875 6 22

Въже от страх 🇧🇬

Научих се да ходя по въже
във цирковата школа на живота.
Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,
възможно беше даже невъзможното.
Опъната над пропасти съдба ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-09-23T20:01:31+03:00 1.1K 12 23

Начало 🇧🇬

Тръгваме вече, беше ни истинско,
слънце пладнуваше в жадни очи.
Чувствата бликат, сълзи разплискали,
стръкче пелин във душата горчи.
Но ни повежда, светла, пътеката, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2018-09-09T22:00:22+03:00 564 3 9

Антоним 🇧🇬

Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А зад тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания.
Някой къса злорадо смисъла ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-09-06T14:45:30+03:00 858 2 5

Без 🇧🇬

Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух, полуживо.
Напуканите устни на обятия, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-08-22T21:03:58+03:00 775 5 14

Розово, синьо, зелено 🇧🇬

В целофана на улични локви
прошумяват на вятъра стъпките.
На екран от небесен цокъл
розовее негата на пъпките.
От ведрото на майското синьо ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2018-08-08T00:19:04+03:00 782 6 20

Из дневника на една Палечка 🇧🇬

Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота.
Притихнала в косите на нощта, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2018-08-03T10:59:31+03:00 1.9K 14 25

Балада, написана с дъх 🇧🇬

Несбъднат до писък,
нечакан до смърт,
животът е твоя награда.
Поемаш си риска
и тръгваш на път, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-08-01T10:06:40+03:00 960 8 20

Мисли от брега на тъгата 🇧🇬

> Предвечните води, всевечните води – кристални,
>
> бездънни и безбрежни, призивно прохладни.
>
> ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2018-07-28T01:33:51+03:00 3.2K 20 39

На ръба на съдбата 🇧🇬

На ръба на съдбата
всяка грешка е вече последна.
В непредсказана дата
и кръвта се превръща във ледник.
Над критичното остро ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2018-07-24T23:55:45+03:00 783 6 18

Ушиване на делник 🇧🇬

Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла, да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.
Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-07-20T03:11:07+03:00 919 7 21

Болни от тишина 🇧🇬

Спите ли? Има ли будни?
Болни сме от тишина.
Тази, с която учудено
гледаме чужда вина,
но не проронваме дума, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-07-18T01:55:44+03:00 648 5 15

Соната за морски изгрев 🇧🇬

Брегът е коленичил
пред изгревна соната,
с очакване закичил
на утрото душата.
Облечен в риза тънка, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2018-07-05T22:35:55+03:00 846 3 18

Без френски абордаж 🇧🇬

Морето днес възкръсна в моя сън,
от мидена черупка се изхлузи.
Трамваят ли с металния си звън
погали на мечтата морска бузата?
И нарисува споменът за мен ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2018-07-04T01:32:21+03:00 918 4 14

Стъпки на кръст 🇧🇬

Нестинарският ритъм люлее полите на мрака,
обикаля кръга осветен Костадинска икона.
С непрехапан език любопитство събудено чака
да ожари пети простосмъртната бледа мадона.
И извива ручило на гайда, и следва го тъпан, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-06-28T13:54:46+03:00 650 5 22

Ден пеперуден 🇧🇬

Люляков шепот навън
ранното утро сънува.
В синьо-лилавия сън
звън на усмивки се чува.
Цветните росни треви ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2018-06-22T23:23:59+03:00 729 7 12

Репетиция за живот 🇧🇬

От пусто в празно! Ама че живот!
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.
Болеше ли венозноят ми смях? ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-06-19T20:15:42+03:00 650 6 8

Ръцете, оплевили всичко сиво 🇧🇬

Врата не е отключвал никой тук.
Звездите през прозорчето надничат.
Приклекнала, луна преде памук,
а в пазвата ѝ времето се стича.
И виждам баба – нейните ръце ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2018-06-15T09:21:35+03:00 688 7 7

Леден репортаж 🇧🇬

Днес ме инжектира новина
и попаднах в шоковата зала.
Тръпки ме побиха, хладина
за виновност, пипала подала.
От екрана, сдържайки сълзи, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2018-06-13T08:52:30+03:00 742 3 11

Страх до поискване 🇧🇬

Църквата светеше. Цялата.
Беше царица сред църквите -
в пролетно слънчево-бяло,
като крило на щъркел.
Иконостасът разделяше ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2018-06-08T15:33:31+03:00 1.2K 7 20

Да ги нахраним с обич 🇧🇬

Те за много от нас са измислена истина.
Но животът е сложен. До болка.
Малки пролетни пъпки, с любов неразлистени,
скрити в цифрите. Знаем ли колко са?
До кога с поглед плах ще претърсват пространството ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2018-06-02T18:36:07+03:00 728 7 9

Червени сълзи 🇧🇬

Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-05-30T23:23:40+03:00 4.4K 43 124

Черен смях 🇧🇬

Някой ми ритна менчето,
пълно с илюзии бляскави.
Каза ми: от човечност е!
Скърцаше тонът му рязък.
Страх се надвеси над нищото. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2018-05-25T22:39:11+03:00 665 12

Вълшебно огледало 🇧🇬

Съблекли тъгата, очите
се къпят в слънца-водопади.
- Здравей! На момиче приличаш! -
ухажва ме вятърът. - Млада?
Какво ти момиче! - смутено ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2018-05-16T22:39:22+03:00 731 4 12

Абстрактна пързалка 🇧🇬

Този страх е горчив. По-горчив от страха застрахован.
Даже младият мед не спасява вкуса от горчивото.
И тежи като орис, от черния маг коронована.
Не разваля магия пилене на орлови нокти.
Този плач безпощаден напада небето с юмруци ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-05-10T22:58:07+03:00 650 4 9

Тайно оброчище 🇧🇬

Като някакво копче във гърлото
невъзможни са за преглъщане
на живота мечтите опърлени,
от които сега се завръщам.
Оцеляла е само копривата, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-04-28T20:51:05+03:00 616 3 13

Горчива луна 🇧🇬

Аз не се усъмних, че луната е кръгла.
Сърповидно ме гледаха чужди очи.
Те с въпроси дълбаеха дупка към пъкъла.
В окосено небе и луната горчи.
Нащърбéна от нас, тя мечтите ни стряска ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2018-04-19T01:09:49+03:00 1.2K 10 28

Стръкче душа 🇧🇬

Снежното в нас се стопява,
бликват пречистени мислите.
Стръкче душа избуява,
нова надежда разлистило.
Слънчева брошка от спомен ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2018-04-10T19:24:19+03:00 1.1K 6 15

Петзвездна история 🇧🇬

В квартална баня (щерки три)
ни къпеха за здраве.
Сега съм дама и с мечти
експеримент си правя.
Избрах почивка – пет звезди – ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2018-04-01T21:30:56+03:00 984 3 22

На второ ми либе 🇧🇬

Чувствам се малка и слаба,
пясъчна и натрошена.
Горда си беше баба,
с друга не бе подменена.
Сякаш, настъпил фустана, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2018-03-25T19:40:05+03:00 917 5 14