pastirkanaswetulki
907 results
Преди да ме докоснеш ти, стената
събира двете сенки във една,
а твоят поглед търси топлината
на плахите ми голи рамена.
Уплашена от чаканата близост, ...
  620  12 
С това стихотворение подарявам по една
шепичка надежда на всички жени, които се борят с рака...
Рисуваше те. Думите ѝ бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха ...
  2520  27 
Земята ускорено се върти
от пулса на тревожните ми мисли.
Под бинта на ранените мечти
надежда нова как ще се разлисти?
Цигулчено проплаква в мене страх, ...
  670  16 
Така започват филмите, които
събират публиката и са касови.
Това не е сценарий. Щом ме питате,
ще ви разкажа. Не, не беше расово
горкото куче, проснато на пътя, ...
  926  22 
С развълнувана охра в златисто
и пресипнало тъжно зелено
някой шари по горските листи,
по ескизите есенни в мене.
Вятър хвърля със шепи пендари, ...
  691  16 
Тя се храни на вестник, а не на покривка.
В разлюления поглед е клеймото на лудия.
И звездите са нейната нощна завивка.
Не замеряйте с камъни – ще я събудите.
Стъпва винаги боса по дъха на земята. ...
  980  21 
/едноактна пиеса/
Действащи лице: тиква и будител
Забележка:
При липса на будител, ролята му се изземва от тиквата
Сценарист и режисьор: Лео Бедросян
  1075  14 
Реших да прескоча,
надвила с ръмжене
доброто, заселено в мен.
Зовът на кръвта ми
бе миг краткосрочен ...
  655 
Тишината – в легато.
Дъхът е почти в пианисимо.
Нежни връхчета вятър
безкрайност лирична описват.
Светлооки звезди ...
  850  16 
Зорницата в съня на Пепеляшка
дойде с покана за небесен бал.
Не знае ли, че дните и са прашни,
а изгревът в очите посивял?
Довечера, когато я повикат ...
  783  17 
Пред теб – човечето кибрит,
запалило чуплива клечка,
избухва като динамит
в устата на горяща печка.
Разгаря пламъчният ад ...
  712  14 
Драскащ небцето,
трудно смилаем,
с вкус на проклето,
неподражаем,
сух, пеперлив, ...
  692 
  1014  19 
В живота има тайнствен магазин.
Лукавият клиентите обслужва.
Продава кожи - драни от един,
а станала за друг по спешност нужни.
Родени лилипути, но с късмет, ...
  1108  13 
Дишаме и... въздухът умира.
Меги Гювенал
Глътката отровена тежи.
За листата иска да се хване.
Като наказание лежи ...
  613 
Обуло чужди облачета чехли,
детето на небето днес се спъна.
Започна да вали. Дъждецът рехав
премина във порой от облак тъмен.
Небесният баща се бе разсърдил ...
  1335  21 
Той ги хвърли към нас
и ни вписа в графата "щастливи" –
двете шепи небе
неоткърмило полет в очите ни.
И потекаха дните – ...
  611  19 
Самотни са чадърите на плажа,
останаха без цветните чалми.
А искаха на всеки да разкажат
как детски смях над този бряг ръми
и чайките с крилата си подписват ...
  1364  24 
Грешни сме.
Всички познават греха.
Но отричаме.
Страх ни е.
Бурени вместо трева. ...
  649  18 
Преболя ли? – ме питат светулките в мрака.
Търся отговор. Тъмното тихо пълзи.
Странен пътник съм. Чакам на гарата влака
минал вчера. А днес – коловоз от сълзи.
Неразумна си! – с упрек отронва душата ...
  1389  17 
Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух. Полуживо.
Напуканите устни на обятия, ...
  912 
Прибирам се на светло във душата си.
(Учтивост ли е да броят сълзите ти?)
Светулката след лятната си паша
във себе си поиска да е скрита.
Разбра, че Светлината е утопия, ...
  634 
Питаш ме какво е да обичаш.
Може би е танца на дервиши
или пък дъхът ти да се стича
в друг като римувано двустишие.
Може би е слънце имплантирано ...
  646  13 
Миражът сънува надежда.
Сънят е убийствено кратък.
На светеща точка изглежда,
изтрита от мрака със лакът.
Сънят е с крила на светулка, ...
  749  15 
Можеш ти дъжда да излекуваш
от едно студено безразличие,
ако сам тъгата ми преплуваш
и достигнеш бряг със име "ничия".
Този бряг е ронеща възможност ...
  786 
На Тони Нотева
Не си обличай нищо друго днес!
Подаръка ти в орехче съм скрила.
За тебе слънцето уши с финес
вълшебна рокля от лъчи и свила. ...
  676  10 
През клепките прозира светлина.
Денят е тук. Решил да ме събуди,
отключва с птича песен тишина,
напъпила в тревичките учудени.
С по-дългия си рог като с черпак ...
  1671  37 
Прегърбена къща си скубе косите,
завинаги обезлюдяла.
Отдавна не плаче и нищо не пита,
от тонове скръб полудяла.
През покрива срутен надничат лъчите ...
  1351  15 
Морето, ронещо въпроси,
отдавна стъпките ми чака.
Излиза на брега си босо,
затичва се към мен разплакано.
А после с устни ме рисува, ...
  715  15 
Няма такава вълшебна боичка,
толкова живо променливо морска –
счупено връхче на молив от сричка;
детско хвърчило с криле от въпроси;
шалче, отвързало изгрев през юни; ...
  5249  43  102 
Спри, моя малка лудетино!
Чуваш ли ехо от болка?
Капещи мисли са вплетени
в теб като върбови клонки.
Спри, светлина недогонена, ...
  725  11 
Поднасям извинение на нашите медици.
Опитват се неравния ми пулс да усмирят.
В монитора се взират доцентите скептици,
решени на загадката ключа да разберат.
– Сърцето ви, госпожо, в аритмия попадна. ...
  1199  23 
Това пред мен е дългият ми път,
до всеки камък спирам да почина.
Аз знам, че могат да не разберат
защо го правя. Имам три причини.
Под камък често крие се змия ...
  945  19 
Някой се цели в Европа.
Стреля... и жертвата пада.
Кратки сърдечни синкопи...
Гледаме филм безпощаден.
Или сънуваме... Боже, ...
  1025 
Стъпките застигат тишината,
спускат се и ръфат като кучета.
Стъпките на спомена. Миражът
е безплътен като дъх без случване.
Но във теб кънти звукът на страшното, ...
  528 
Вълшебството на бяла тишина
с ухание от устни на момиче
прогонва всяка нощна тъмнина
и те приканва смело да обичаш.
Протегнали към слънцето ръце, ...
  731  12 
Под тънкия шлифер на пролетен сняг
бълбука смехът на кокиче.
Развързало кон от небесния впряг,
препуска сърце на момиче.
В паркура жокейката облачна днес ...
  465  12 
Аз съм чашата с вино – вълшебното твое пиянство.
От къде го разбрах ли? От погледа, с който ми пиеш.
Всяка нощ те омайва дъхът ми с надежда и тайнство,
тази чаша от други пиячи старателно криеш.
Не от страх, че ще вкусят искрящата огнена пищност, ...
  527 
Замръкне ли късият ден във прегръдка на есен,
си спомням за баба – легенда от мен невидяна.
За нея разказваше татко. Гласът като песен
посял е в сърцето ми гордост със звън на камбана.
Запомнил я строга, но смела жена, куражлия, ...
  637  18 
Нещастни сме и бедни до просия.
Изплакахме си черния сценарий.
България сънувах във носия –
мома в прегръдка със Балкана, стария.
През кръста я държеше юначагата, ...
  659  16 
Random works
: ??:??