pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - Works

Капричиозо за черешов цвят 🇧🇬

През клепките прозира светлина.
Денят е тук. Решил да ме събуди,
отключва с птича песен тишина,
напъпила в тревичките учудени.
С по-дългия си рог като с черпак ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2017-07-19T19:05:29+03:00 1.8K 9 37

Старицата 🇧🇬

Прегърбена къща си скубе косите,
завинаги обезлюдяла.
Отдавна не плаче и нищо не пита,
от тонове скръб полудяла.
През покрива срутен надничат лъчите ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2017-07-12T16:24:02+03:00 1.4K 3 15

Разказано с мълчание 🇧🇬

Морето, ронещо въпроси,
отдавна стъпките ми чака.
Излиза на брега си босо,
затичва се към мен разплакано.
А после с устни ме рисува, ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2017-06-26T11:07:14+03:00 781 5 15

Счупено синьо 🇧🇬

Няма такава вълшебна боичка,
толкова живо променливо морска –
счупено връхче на молив от сричка;
детско хвърчило с криле от въпроси;
шалче, отвързало изгрев през юни; ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2017-06-20T19:27:18+03:00 5.7K 44 103

На недостижимата 🇧🇬

Спри, моя малка лудетино!
Чуваш ли ехо от болка?
Капещи мисли са вплетени
в теб като върбови клонки.
Спри, светлина недогонена, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2017-06-16T12:29:36+03:00 806 2 11

С море в сърцето 🇧🇬

Поднасям извинение на нашите медици.
Опитват се неравния ми пулс да усмирят.
В монитора се взират доцентите скептици,
решени на загадката ключа да разберат.
– Сърцето ви, госпожо, в аритмия попадна. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2017-06-09T00:04:27+03:00 1.3K 2 23

Притча за камък 🇧🇬

Това пред мен е дългият ми път,
до всеки камък спирам да почина.
Аз знам, че могат да не разберат
защо го правя. Имам три причини.
Под камък често крие се змия ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2017-05-30T09:04:59+03:00 1.1K 1 19

Смърт по принуда 🇧🇬

Някой се цели в Европа.
Стреля... и жертвата пада.
Кратки сърдечни синкопи...
Гледаме филм безпощаден.
Или сънуваме... Боже, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2017-05-25T11:22:51+03:00 1.2K 3 8

Гравитация на страха 🇧🇬

Стъпките застигат тишината,
спускат се и ръфат като кучета.
Стъпките на спомена. Миражът
е безплътен като дъх без случване.
Но във теб кънти звукът на страшното, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2017-05-18T16:46:14+03:00 607 1 8

Бяло предричане 🇧🇬

Вълшебството на бяла тишина
с ухание от устни на момиче
прогонва всяка нощна тъмнина
и те приканва смело да обичаш.
Протегнали към слънцето ръце, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2017-03-30T23:27:29+03:00 832 2 12

Смях на кокиче 🇧🇬

Под тънкия шлифер на пролетен сняг
бълбука смехът на кокиче.
Развързало кон от небесния впряг,
препуска сърце на момиче.
В паркура жокейката облачна днес ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2017-03-22T19:52:59+02:00 549 12

Чаша без дъно 🇧🇬

Аз съм чашата с вино – вълшебното твое пиянство.
От къде го разбрах ли? От погледа, с който ми пиеш.
Всяка нощ те омайва дъхът ми с надежда и тайнство,
тази чаша от други пиячи старателно криеш.
Не от страх, че ще вкусят искрящата огнена пищност, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2017-03-08T16:37:40+02:00 621 9

Закъсняла наздравица 🇧🇬

Замръкне ли късият ден във прегръдка на есен,
си спомням за баба – легенда от мен невидяна.
За нея разказваше татко. Гласът като песен
посял е в сърцето ми гордост със звън на камбана.
Запомнил я строга, но смела жена, куражлия, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2017-01-24T17:02:37+02:00 708 5 18

Сън за сбъдване 🇧🇬

Нещастни сме и бедни до просия.
Изплакахме си черния сценарий.
България сънувах във носия –
мома в прегръдка със Балкана, стария.
През кръста я държеше юначагата, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2016-11-29T15:43:18+02:00 760 3 16

Хляб за новата ни къща 🇧🇬

Меся хляб за новата ни къща.
Ситото танцува ритуално
слънчев танц след сборище от пътища
и посоки стръмни, трудни, кални...
Меся хляб. По пръстите полепват ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2016-11-22T14:06:51+02:00 549 7

Следи от млечния път 🇧🇬

Вечерта се гримира,
сложи сенки в пастел
от седефа на улични лампи.
И тъгата прибра
в сериала, заснел ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2016-11-08T16:40:05+02:00 982 3 11

Анонимен конкурс 🇧🇬

Глътка въздух и стръкче надежда.
Ти се втурваш към светлото с писък.
Шансът равен за тебе изглежда.
Носиш номер пореден от списъка.
Изпитания спъват те. Светиш ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2016-10-12T11:05:22+03:00 760 1 11

Джулай морнинг 🇧🇬

Брегът е коленичил пред море,
невинно като поглед на момиче,
с очакването днес да разбере,
че му е вярно и че го обича.
С магично тайнство старият делфин ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2016-09-21T16:45:04+03:00 690 1 12

Като за тебе - бива 🇧🇬

Мантра ли, клетва ли бяха
думите - с тях ме ориса.
Цял живот те ме следяха
като прокоба неписана.
Тупвах със крак пощуряла, ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2016-09-16T15:19:28+03:00 584 1 11

Люти бонбонки 🇧🇬

ЛЮТИ БОНБОНКИ
Скъсано джобче,
парцалче от облак,
вкопчен в небето въпрос.
Люти бонбонки, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2016-09-07T16:52:59+03:00 648 1 5

Пет страници от един живот 🇧🇬

ПЕТ СТРАНИЦИ ОТ ЕДИН ЖИВОТ
Ще избягаме! Кървав камшик е войната!
Вече нямаме дом... и животът се срина.
Като валяк тя мина през нас безвъзвратно,
а смъртта е на всички семейства роднина. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2016-08-26T16:30:04+03:00 1K 4 11

Приказка за юнаци 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ЮНАЦИ
Отдавна бялото е черно.
То първо посивя.
Дали защото е модерно,
със злото заживя. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2016-07-15T13:34:06+03:00 715 17

Ноти за дъжд и сандали 🇧🇬

НОТИ ЗА ДЪЖД И САНДАЛИ
Въздухът съхне, кожа от тъпан е станал,
пламват небесни камшици със ярка следа.
Лятото тича през нивата с прашни сандали,
тъмно зелен е дъхът му, роден в резеда. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2016-07-08T16:37:32+03:00 938 21

Диагноза море 🇧🇬

ДИАГНОЗА МОРЕ
Тук е суша. Далеч е морето.
Капитан съм на книжната лодка.
Не очаквам да ме разберете.
Сомнамбулствам, личи по походката. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2016-06-29T16:28:38+03:00 2.2K 7 28

На Евтим Евтимов 🇧🇬

НА ЕВТИМ ЕВТИМОВ
Аз съм сигурна, че я получи,
любовта, дето толкова търсеше.
Бе орисана да ти се случи,
щом с крила във куплетите пърхаше. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2016-06-10T13:19:36+03:00 901 1 5

В дни, от скръб неоплевени 🇧🇬

В ДНИ, ОТ СКРЪБ НЕОПЛЕВЕНИ
Когато си захвърлен в буренака
на дните си, от скръб неоплевени,
когато никой в твоя дом не чака
да те прегърне с две ръце засмени; ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2015-11-12T21:25:11+02:00 721 16

Сладко от костилки 🇧🇬

СЛАДКО ОТ КОСТИЛКИ
Диагноза: Жив, но в недоимък.
Самотата - с форма на вретено.
Джоба - празен. А живота - в примка
от десетки сметки неплатени. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2015-10-26T22:34:59+02:00 737 2 20

Да посееш изгрев 🇧🇬

ДА ПОСЕЕШ ИЗГРЕВ
Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А над тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2015-10-15T21:50:04+03:00 825 15

Шахматна приказка за цар и пъдар 🇧🇬

ШАХМАТНА ПРИКАЗКА ЗА ЦАР И ПЪДАР
Животът ни живее някак грешно
или пък ние ходовете бъркаме.
Признаваме, че сме безгласни пешки,
уплашени до ужас, до побъркване. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2015-10-10T20:07:16+03:00 742 7

Безспорно 🇧🇬

Б Е З С П О Р Н О
"Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие."
Добромир Тонев
Ръцете ли? Къде са ни ръцете? ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2015-09-30T22:05:32+03:00 706 10

На превала 🇧🇬

НА ПРЕВАЛА
Черните ревери на нощта
днес са пак без звездната си брошка.
Тъмното зазижда радостта
безвъзвратно. И дори без прошка. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2015-09-24T17:32:09+03:00 488 5

Хлапакът с празния корем 🇧🇬

ХЛАПАКЪТ С ПРАЗНИЯ КОРЕМ
Посвещавам на всички негови събратя
с цялата си Вяра, Надежда и Любов!
Висок до лакътя ми само,
с тревичка в рижия перчем, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2015-09-17T22:44:57+03:00 781 20

Спомен за бонбоненото детство 🇧🇬

СПОМЕН ЗА БОНБОНЕНОТО ДЕТСТВО
Този ден е толкова различен.
Даже ветровете го разбраха.
Укротиха порива камшичен,
но сълзи в душата ми посяха. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2015-08-25T23:10:06+03:00 647 15

Линейка за облаково болни 🇧🇬

ЛИНЕЙКА ЗА ОБЛАКОВО БОЛНИ
Линейката на слънцето пристига,
с лъчите си разбутва всеки облак,
но глътка слънчев въздух не достига
за лек на перманентната ти болка. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2015-07-16T18:25:26+03:00 624 13

Един напълно непознат 🇧🇬

ЕДИН НАПЪЛНО НЕПОЗНАТ
Запомних го. Остана в мене.
Един напълно непознат.
Безмълвно паднал на колене
с молитва в чуждия му свят. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2015-05-22T07:44:10+03:00 667 1 16

Налей ми вяра 🇧🇬

НАЛЕЙ МИ ВЯРА
На Цвети
Честит да е рожденият ти ден!
Усмихваш ни се като нежно цвете.
Светът се смее пролетно зелен, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2015-04-22T16:30:34+03:00 612 7

На децата индиго 🇧🇬

НА ДЕЦАТА ИНДИГО
Наричат ви индигови деца
и знам, че сте любимците на Бога.
От обич светят малките сърца,
а вашият девиз е: всичко мога! ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2015-04-15T21:37:08+03:00 753 11

Метафора 🇧🇬

М Е Т А Ф О Р А
Щастливи ли сте? Точно в този ден
ви питам. За щастлив е обявен.
И пролетта довечера сме чакали...
Не гледайте към слънцето разплакано. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2015-03-21T08:24:41+02:00 622 6

Леден колаж 🇧🇬

ЛЕДЕН КОЛАЖ
Пролетта не дойде.
Ние чакахме дълго, поете.
И тъгата боде,
като шип от нецъфнало цвете. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2015-03-14T19:35:36+02:00 1.5K 16

Предпролет 🇧🇬

ПРЕДПРОЛЕТ
Един избързал ден от Пролетта
през февруари на прозорците почука.
Съблече кожените ни палта,
за да повярваме, че Тя е тука. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2015-02-26T12:38:36+02:00 719 14