pastirkanaswetulki
907 results
ЕТЮД БЕЗ СЦЕНАРИСТ
Вятър събуди морето заспало,
то се разсърди, откърти вълна
и настървено, и побесняло
вдигна водите ù като стена. ...
  756  29 
ИСТОРИЯ ЗА ШАРАНИ
Шарани по петнайсет килограма
реката Скът не може да отгледа.
Опитват се отново чрез измама
да кажат, че народът кривоглед е. ...
  578  14 
ЧАША МОРЕ
Горещници. Но лятото -
със сенчест алаброс.
Вълните са разпяти
от вятър виртуоз. ...
  733  25 
МОРСКО АДАЖИО
По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
А слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист. ...
  858  23 
П Р И С Ъ Д А Т А
След Варна - мощен леден ураган
над моята България бушува.
И, с поглед от уплаха разоран,
си мисля за цената: Колко струва ...
  558  20 
СНИМКА НА КАЛТА БЕЗ РЕТУШ
Гърмеше юни! Хиляди ведра
изливаше разгърден в сляпа ярост!
И с мощ като от земните недра
се втурнаха вода и кал без жалост. ...
  615  14 
Черешова задушница... Споменът... Татко ме чака.
Аз му нося череши. Набрани за него. От мен.
На балкона облегнат, преди да потъне във мрака,
той ми маха за поздрав. Това е последният ден.
Тази ранни череши! Тези сладко-горчиви огньове! ...
  1165 
РАЗПЕТИ ПЕТЪК
* редактирано
Върху въздуха с гвоздеи мокри
дъжд студен приковава тъгата.
С разширени зеници са локвите, ...
  1306 
"ЗВЕЗДНИ" НОВИНИ ОТ СЪЩАТА ДАТА
"23-годишната Тереза Коцева бе лишена
от двете си деца, понеже нямала условия да ги гледа."
Из сутришен новинарски блок
"Рипни като млада невеста, Българийо мила! ...
  605 
БЕЗЛЮБОВНИ СЪНИЩА
Пропукана е къщата ни. Пада.
Разцепиха я центробежни сили.
Не плача. Не проклинам. И не страдам.
Погребахме ли всичко, Боже мили? ...
  759  18 
РАЗГОВОР СЪС СТРАХА
Страх ме бе от тебе, Страх,
страх ме бе до болка.
В клопката ти дълго бях -
дни, години... колко? ...
  775  24 
СЪН ПО ГОЯ
"Сънят на разума ражда чудовища" -
плакат на софийски студенти
Не усетихме как се родиха
тези тъмни чудовищни сили. ...
  768 
НА РАНОБУДНИТЕ
Будни сте.
Рано събудени.
Млади сте.
С младост погубена. ...
  774  14 
На 28 октомври високоценения и обичан от всички
нас поет Евтим Евтимов стана на 8О години!
Това стихотворение е поздрав към него:
Двайсет и осми - рождената дата!
Есен, родила те в багри и плод! ...
  940 
ТЕРМИНАЛ ЕДНО
Пием си хапчето.
Тази аритмия...
Само младежи ли днес ще летят?
Слънцето плаче, но ...
  1440  34 
УРОКЪТ НА БАЩИТЕ
Защо валиш?
Да угасиш
пожар ли, юнски дъжд?
Недей! Грешиш, ...
  772  23 
КАСТИНГ ЗА ПРИНЦЕСИ
Днес не търсим грахче под дюшека.
Смешен е сюжетът за принцеси.
Андерсен ли? Остаря човека.
Трудно е на журито. (Естествено.) ...
  933  26 
МАСТИЛЕН ЦВЯТ
Дървото е замислено и тъжно,
мастилен цвят през клоните протича.
Успя небето пак да го излъже,
че ще го топли и ще го обича. ...
  1045  14 
ЗА ХИТРЕЦИТЕ И ВИМЕТО
Мечтите ли загубихме по пътя,
препъна ли ни трудният живот
или в уплашен миг накриво стъпи
страхът ни пребледнял, потънал в пот? ...
  645  11 
ГЛАС ОТ ПЛОЩАДИТЕ
Не дойдохме от хубаво тук.
Нас ни води гладът и несретата.
Как не чухте гласа, оня звук
на последната дупка - деветата? ...
  1200  36 
ЛЮБОВ В ТРИ ЧЕТВЪРТИ
Валсираха в три четвърти сърцата
преди да ме поканиш ти на танц.
Докосна ме молитвено с ръката,
лицето бе притихнало до гланц, ...
  867  21 
Н А И В Н И Ц И
През
зъбите
на
времето ...
  656  13 
Б Е Л О Т
Днес животът играе белот
с поизмачкана цветна надежда.
Цепи картите този живот
и към старата дама поглежда. ...
  984  18 
КОГАТО СТРАХЪТ КОЛЕНИЧИ
Не беше орисан за чудо животът ни.
И приказност липсваше. В двете посоки.
А дните течаха безгласно, безропотно.
В душите ни драскаше ужасът с нокът. ...
  767  22 
К У Ф А Р
Във дървения куфар на живота
съдбата дните ми по цвят подрежда.
Аз белите и черните без ропот
обличам. Но покълне ли надежда, ...
  1273  14 
ТАМ, ЗАД ЪГЪЛА
Гласът ти натежава от сълзи.
Простенват недогонените стъпки.
След тебе само сянката пълзи.
Душата ти е осланена пъпка. ...
  1023  27 
НАДЕЖДАТА-СПАСИТЕЛ
Денят ни се изприщи от безмълвие,
приклекнал върху сянката на времето.
Като дете, наказано във ъгъла,
разбрало, че и детството му вземат. ...
  739  18 
БЯЛА МАГИЯ
Куршумена вода, мълчано биле,
пред изгрева - с усмихнати очи.
В ръцете восъчно крило от пиле.
Филиз маслинен, но да не горчи. ...
  926  18 
НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ
Пресипна ли гласът на времето,
или забравихме гласа си?
Защо, когато ни отнемат,
обезглавяваме въпроса? ...
  709  20 
В И С О Ч И Н И
"... свестните у нас считат за луди..."
Христо Ботев
Научени на ниското
да казваме високо, ...
  805  28 
САМА ДО НЕВЪЗМОЖНОСТ
Не заспивам. Броя тишина.
Тя се стича секундно край мене.
Черни капки самотност в една
незапълнена с нищо потребност. ...
  880  19 
МЛАДА ЛЮБОВ
Тя не познава във нивата с думите плевела.
Още не знае какво е пожар или сеч.
Морз от светулки изпраща по тъмно и ревностно
пази гърба си от стара любов и от меч. ...
  1057  24 
ТРЪНЧЕ В НАДЕЖДАТА
боса пета,
болка с пулсации в бяло.
Някой руши
всеки мит за света. ...
  723  22 
До отворен прозорец-надежда
зъзне моята вяра в доброто.
Може слънце в кръвта да отглеждаш,
без да стоплиш дъха на живота.
  2511  23 
ТРОХИ
Търся те - в тъмното път.
Гълъби храниш - с надежда.
Чувства камбанно звънят.
С птиците се нареждам. ...
  771  12 
И З Р У С Я В А Н Е Б Е
Стъпвам боса, без страх по росата на влюбени думи.
Утринта е разплела косите си сънна жена.
Изрусява небе, светлооки мечти ме целуват
и орисват челото на изгрев, повит с пелена. ...
  637  16 
КОМАНДНО ДИШАНЕ
Апаратът е включен. Последни секунди до края.
Диагнозата стряска. Под маска животът е заем.
Пропищява надежда - сирена от влака последен.
Огнестрелни куршуми от думи... Сърцето е ледено. ...
  889  12 
В Е Ч Е
Вече е трудно
аз примирена
пак да навеждам глава.
Той ме събуди ...
  613 
СЕИЗМИЧЕН ДОМ
От брега на сърцето си камъче хвърлям. Отново.
В сеизмичния кръг плува чувството с цвят на олово.
Неизказани думи зазиждат тунела на мрака
и оставам без слънце, без право да вярвам и чакам. ...
  765  10 
Д В У Б О Й
Ще го хвана за гушата аз този ден,
че от него ми идва до гуша!
С остарели забрани е пак применен.
Режисьори не иска да слуша. ...
  561 
Random works
: ??:??