pastirkanaswetulki
899 results
Всички спят, но някой вдига врява вънка.
Бърди се протяга и с прозявка звънка
скача да отвори портата безшумно.
Тръгва сам към двора, но дали е умно?
Сврака заядлива с малък кърт се бори. ...
  504  10 
ОБИЧ КАТО ЛУНЕН РЕЗЕН
Мама ги нахрани както тя умее.
Трима калпазани вече ще посмеят
следващата плячка и сами да хванат.
Лов като играчка! А герой ще стане, ...
  556  18 
"Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана..."
Никола Вапцаров
Пролетта не дойде. ...
  2423  39 
ПЪРВИ УРОК ПО ЛОВУВАНЕ
Майката подуши - вкъщи са децата.
Джаки се промуши плахо през вратата
и подви опашка зад една саксия.
- Няма нищо страшно! Тука ще се скрия! - ...
  608  17 
НЕПОСЛУШНИЯТ ДЖАКОМО
Бухалът остави майката да спинка.
Беше я направил той като картинка,
но я съжали, че тъй е изтощена.
Трудно е с мъниче – все си уморена, ...
  679  17 
СУЗИ ОТИВА НА ФРИЗЬОР
В розовата къща с покривче лилаво,
днес като се връщах от гората, вляво
по пътечка стръмна и дръвче цъфтящо
на прозорец зърнах котета ревящи. ...
  479  21 
Влязох с бързи стъпки в двора.
Някой в храстите се скри.
Смел съм аз за много хора.
Умножиш ли ти по три
тази думичка за мене, ...
  828  33 
Грозен, счупен прозорец за мен е светът,
в тази режеща дупка се губя.
Търся нашия дом, но дори да летя,
закарфичва ме страх пеперуден.
Вехне стръкче усмивка. Изсъхва почти ...
  890  10  23 
Родена съм от воля за безбрежност,
на дъното ми скрита е скръбта,
но в бялата ми същност с детска нежност
вълните още търсят радостта.
И казват ми, че на море приличам, ...
  410  20 
Такава пързалка е този житейски наклон...
Шейната и ските са луксове за предпазливи.
С деца се пързалях понякога върху найлон.
Ехтят като спомен в ума ми гласчета щастливи.
Но днес е различно. В извитата ос на въпрос ...
  457  11  32 
Продавал шаяк и гайтани
търговецът от планината.
Но се оженил родопчанинът
и рожби седем от жената
той имал. Вълчо Казалията ...
  971  18 
Отрони ме тъгата натежала.
Съдбата много дълго бе въртяла
в пространството последните въздишки.
Омръзна ѝ да бъде котка. Мишката
съм аз. (В една метафора се крия.) ...
  412  18 
Ръката ти трепери ли, щом дава,
тя явно колебание издава,
сърцето ти е облачно небе.
Едно дете на щедрост ме научи,
ще ви разкажа как това се случи ...
  1345  11  33 
Небето кожата си сви. Змийчета пропълзяха.
Внезапно буря се изви, вълните полудяха
и врящото пред мен море заплахата издигна,
така че никой да не спре атаката. Изригна
с безумна, несломима мощ връхлитаща стихия. ...
  1180  23 
Когато постелята нощна
прибрали са сутрин звездите,
но спим до мечтите си още
и жадни за сън са очите,
денят любопитен се спуска ...
  914  17 
Тя роза бе. И нейното сърце
очакваше, че обич ще разлисти.
Дъхът ефирен – лек като перце –
се къпеше в надеждите ѝ чисти.
Когато буря крехкото стебло ...
  1341  16 
Бележките за парно и за ток
старицата забождаше на гвоздей.
Домът ѝ беше по-студен от смок,
а думите замръзваха на гроздове.
Заспиваше на стария дюшек, ...
  697  26 
Нейната шапка не е от небе,
на радостта е сираче.
Сивият лъч на очите боде
хищната сянка на здрача.
Смее се в сиво и капките смях ...
  418  17 
Вечно ги губеше. После ги търсеше с дни –
в двора, до помпата, в курника и под асмата.
Очният лекар диоптъра тя да смени
често предписваше. В нас очила се подмятат.
Впери ли поглед към мене, ги вдигаше там – ...
  425  18 
Бях малко момиче, дошло от града
при живия корен на село.
Там облаци пускаха млада брада
и свиреше вятър на чело.
Зад клоните вечер узряла луна ...
  432  13  24 
Открито му завиждаме, че той
в девета синя вис е на квартира.
Че знатен е родът му и от сой,
че път в калта не трябва да намира.
Че не познава слабост и сълзи ...
  406  23 
Въздухът свърши, по пътя надеждата тича
към вълнолома, от удар сърдечен разбит.
В стъпка прощална – невярващо – залез изтича,
пламва мигът като тъничка клечка кибрит.
Трудно живот ненаучен до три отброява, ...
  1256  13  25 
В една и съща дата сме родени.
Тя чувствата ми галеше с крило.
Душата от Усмивка озарена
бе винаги... Кога ли е било?
Вървеше тя със слънчеви надежди ...
  1080  23 
Не упреквай Живота,
в пътя всичко се случва,
а и щом го разпитват, той е сфинкс мълчалив.
Нестабилната кота
на промени те учи – ...
  1490  47 
С надежда, че стопява и сланини,
потърсих аз инструктора прочут.
Когато ме погледна господинът,
прочетох присмех в погледа му луд.
Написа препоръките си смело, ...
  1192  29 
"Над Бъкингамския дворец и Уиндзорския
замък се появи двойна дъга, точно по времето,
когато беше съобщено за кончината на кралицата."
Коментар от британски медии
Нейно величество чакаше тази дъга. ...
  2438 
В ковчежето от звездни светове
заключи огърлицата си мракът.
Раздиплили червени платове,
минутите пред изгрева те чакат.
Зад облака, съблекли розов свян, ...
  542  33 
Пак при баба съм на село.
Тук израствам като ръж.
И за месец-два аз смело
от момче ще стана мъж.
Ходя с нея по полето ...
  1162  11  55 
Аз курса за шофьори наведнъж,
от първи път изкарах без проблеми.
Какво ще ми се перчи онзи мъж -
инструктор! Искал да ме скъса... Мене?
Облякох си безсрамната пола ...
  766  27 
Чакаше ги толкова отдавна – нейните дечица! Беше прехвърлила тридесет и петата си година и вече живееше в страх, че никога няма да има свои рожби. Обиколи професорските светила на няколко специализирани клиники. Подложи се на какви ли не изследвания. Мненията на известните медици се препокриваха – в ...
  1772  29 
Ти не можеш да кажеш и думичка вече. Мълчиш.
Колко пъти разплакаха твоята вяра в доброто,
затова, че опитваше алчния здрач да стопиш?
Не разбра ли, душице – напразно се бори, на йота.
Вкаменени се свличаха острите твои сълзѝ ...
  882  16  25 
С колата на детска градина
заведе ме татко веднъж.
Очите му също са сини,
а аз съм по-малкият мъж.
Там плачеше дребният Росен, ...
  621  20 
На какво ли иска да ни научи дивото, когато се срещнем с него? Аз попаднах в ужаса на тази истинска история, а чувствата ми заснеха случващото се така, както действителността реши да ми го поднесе. Може би вие ще откриете нещо друго в сърцевината на случката. За мен това е урок, след който трябва да ...
  638  25 
Чуден сън сънувах – можех да летя.
Бързах да разкажа аз на сутринта.
Баба сръчно в скрина бръкна и за миг
сякаш стори странен и вълшебен трик.
Старото хвърчило в моите ръце, ...
  2001  44 
Доброто ми братче проплака: - На Малкия Мук
вълшебните чехли крилати аз, бате, желая!
И тръгнах да търся, на никой не казах дотук,
през колко препятствия щях да премина не знаех.
Вървях цяла нощ и на камък от бяла скала ...
  1404  32 
Бълбука мъка... плаче ми се... питам
открито: днес къде ли са децата ни?
Защо е призрак българското село?
Велможи като гарванова свита
налитат над трохите от съдбата ни. ...
  406  10 
Замисляли ли сте се докъде се простира необяснимото, има ли граници, разпознаваме ли го, изненадва ли ни, плаши ли ни, как реагираме, когато почука неканено на вратата на нашия ден? Това са все въпроси, на които ще намерите трудно отговори, но може би моята история ще ви помогне да стигнете по-лесно ...
  1525  20 
"Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи."
Павлина Соколова
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок. ...
  1252  27 
Всички момиченца на шест годинки като мен искат непознатите хора да ги забелязват и да им се радват. Затова, когато с мама и татко пътуваме с влак и трябва да чакаме на някоя гара, аз заставам в средата на чакалнята. Покланям се, казвам на висок глас двете си имена, както прави оня чичко, който пред ...
  1031  19 
Магьосник ли си, мистър Бредбърѝ,
как Лятото в бутилка ще затвориш?
За твоя еликсир добри пари
се готвят да платят, дочух аз, хората.
Не зная от глухарчета ли е, ...
  1068  11  42 
Random works
: ??:??