pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - Works

Гладен като вълк 🇧🇬

Ванката изпъшка вчера,
че е гладен като вълк
и започна да трепери.
В мен приятелският дълг
моментално се задвижи – ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2025-05-31T22:03:56+03:00 422 1 11

Зазидана 🇧🇬

Седя до тишината си. Разбирам,
че тя се умори да бъде чута.
Сърцето ми разплакано разбрида,
подскачат с тъжен звън у мен капчуци.
Но пак е тихо. Само аз ги чувам. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2025-05-29T15:47:07+03:00 447 7 10

Дисекция на калта 🇧🇬

Падат въпросите в грешната кал
и не откриват Човеци.
Зная, че Господ от кал ни създал,
но ни отказал вечност.
Всеки се смята за умен и чист, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2025-05-27T10:57:33+03:00 673 4 31

Пари от Ангел 🇧🇬

По филма „Любов“
Къщата беше на хълма – стръмен, планински, висок.
Стигнах до нея по тъмно. И със: Помози Бог!
прага – задъхан – прекрачих. Баба му знаеше, че
внукът е мъртъв. – Не плача..! Да си мълчиш, момче! ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2025-05-24T15:00:09+03:00 434 1 6

Вулканът 🇧🇬

Лордът Живот е за толкова хорица скръндза.
Дава им – колко? – по шепичка празни мечти.
Стегнал е подигравателно черния възел,
гърчи се въздухът, в опита да отлети.
Някой отваря житейската бонбониера ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2025-05-22T19:08:21+03:00 491 4 13

Молитва през сълзи 🇧🇬

Защо ли светът на побъркан от ярост прилича
и сее не жито, а смърт, без да трепне окото?
Кръвта като лавата пари и грешна се стича,
а в нея загива, от Тебе посято, доброто.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2025-05-18T19:00:24+03:00 411 3 7

Летните мечти на едно пораснало момче 🇧🇬

Снощи пак морето аз сънувах.
Първи юни вече наближава!
Смело във съня си с кака плувах
и гмуркач да стана заслужавам!
Беше само сън, о да, така е, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2025-05-13T21:24:11+03:00 572 1 14

Излишен отговор на "Излишно писмо" 🇧🇬

Учудвам се и настойчиво търся
причината това писмо да пишеш
до този, сгъпкал теб с обувки мръсни,
отнел ти право изгрев нов да видиш.
Блатистата виновност на човека, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2025-05-09T12:20:24+03:00 1.2K 1 13

Небесния дом ще делим 🇧🇬

Минах през прага на много резета горчиви.
Знам, че залостен е някъде моят късмет.
Липсвам на себе си, даже когато съм жива,
но не продадох живота за купчина смет.
Спънах се в тежкия въздух, притиснал човека, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2025-05-08T12:42:25+03:00 531 5 22

Съкровище от дух и светлина 🇧🇬

Високо горе в гъстите гори
ечали манастирските камбани.
Света Гора наричали дори
това свещено място от Балкана.
Градът единствен кръстен на светец ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape, Civic

2025-05-06T22:47:05+03:00 401 1 5

Как се става мастър шеф 🇧🇬

Приказка ще ти разкажа – чудна е, с един герой.
Кандидат за слава важен, упорит и смел е той.
Припознах се аз в детето, същото ще стори друг.
После сладък сън заспете, като захарен памук.
Хайде, вперил ли си в мене две очички с интерес? ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2025-05-03T13:19:58+03:00 528 2 11

Приличам на водата 🇧🇬

Очите ми валсират с необята,
завихрили след себе си прахта.
Кръвта в неравноделен такт се мята,
когато нестинарка съм в жарта.
А после в укротените ми вени ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2025-04-30T12:39:49+03:00 562 8 35

Забрана за влюбване 🇧🇬

Позараснала тънка коричка на рана отново
аз разчоплям със пръстче-илюзия при ослепяване.
Имам белег от нея в душата си с цвят на олово,
причинен от ръжен, при дамгосване след нажежаване.
– Не разказвай! – крещи хроникьорът уплашен у мене, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2025-04-27T16:16:45+03:00 532 8 18

С обич да платим 🇧🇬

Кръстът тежал е, а стъпките ставали трудни.
Капките кръв очертавали стръмна пътека.
А над земята ни, като жалейка събудена,
тъжният облак е ронел сълзици полека.
Носиш ли в себе си истинска обич сърдечна? ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2025-04-22T15:32:50+03:00 456 4 13

На моренце ще те заведа! 🇧🇬

Юли пак е близо и започнах
аз диети – крайно време бе.
Все отлагах, ала за отсрочка
няма време. Лятото дойде!
Няколко паласки баш в средата ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2025-04-15T20:21:55+03:00 784 4 32

Април 🇧🇬

Плисна в прозорците слънце април.
Грее дъгата в стъклата.
Вятър танцува моряшки кадрил,
пее реката в душата.
Полет на дух и на птичи крила ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2025-04-11T20:55:39+03:00 524 4 15

Корида 🇧🇬

Бикът е във мен и се цели с копито,
пречупил гръбнак, той е в яростен скок.
Бездомното слънце готов е да срита,
да стъпче надеждата, сякаш е смок.
Развързвам въжетата – слепи забрани – ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2025-04-08T19:50:29+03:00 440 1 7

Писмо до Мастър шеф 🇧🇬

Що така бре, шефче, сторват с мене всички?
Уж обогатявам своята култура!
Стига, рекох вече, бобец с наденѝчки,
що рецепти има, бабешка чутýро!
Щом часа удари, все съм пред екрана, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2025-03-27T16:18:33+02:00 494 1 15

Каручката на детството 🇧🇬

Помниш ли я? Аз още я помня, а понякога дори я сънувам. Онази пъстра и пълна с радостни викове каручка, на която бяха натоварени всичките ни невинно усмихнати и безгрижни детски мечти. Какво стана с нея? Кончето ли закъса в калта и не намери сили да я издърпа и продължи към бъдещето? Претоварихме ли ...

pastirkanaswetulki

Prose » Short stories

2025-03-18T09:05:54+02:00 545 1 17

Къртици побеснели 🇧🇬

Не зная утре мен какво ме чака,
че дните са къртици побеснели.
Подземия копаят те във мрака,
аз търся изход в мрачните тунели.
Не ми достигат въздух и опора, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2025-03-14T11:39:10+02:00 640 8 24

Свободата не е камуфлаж 🇧🇬

„Ашладисана свобода в раиран костюм.“
Ивайло Диманов
Свободата ми да ашладисаш
правиш опит, но несполучлив.
От забрани вече ми е писнало, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love, Philosophical

2025-03-12T06:28:15+02:00 454 2 6

Две за лев 🇧🇬

Из цикъла "Пиеса за четири ръце
и един български лев"
Стоим на опашка –
зареждали днес магазина.
На мен ми е страшно. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2025-03-04T12:50:36+02:00 507 3 7

Спомен от предишен живот 🇧🇬

Прашни, но весели
дни-циганета
тичат през угара точно към мен.
Смуглият вятър
свири с дайрета, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2025-02-27T11:49:06+02:00 449 1 18

По Антоан дьо Сент Екзюпери 🇧🇬

Стоя си вкъщи. Центърът – един,
но радиуса всеки ден скъсявам.
Съгласна съм с любезен господин,
когото, всъщност, лично не познавам.
Уверен е в теорията той, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2025-02-22T13:00:16+02:00 529 5 19

Бели циклони 🇧🇬

БЕЛИ ЦИКЛОНИ
На поетесата Мария Донева
и книгаа ѝ „Боядисвам в бяло лятото“
Вчера си купих една стихосбирка.
Вече чета я – отзад напред. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2025-02-18T21:59:39+02:00 421 2 2

Пиянството на една любов 🇧🇬

Чаша със обич е нашата среща!
Вярвай ми, виждам в очите ти страх.
Мисли и чувства във сплав са гореща,
камък да стисна – ще стане на прах.
Как екзалтират ме твоите устни! ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2025-02-13T19:04:58+02:00 457 4 12

Участ 🇧🇬

Дори, когато казват, че са хубави
очите ми, с едното примижавам.
Това е опит да не се изгубя
в ласкателствата. Да ги надживявам.
А сигурно е правилно да бъда ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous, Philosophical, Civic

2025-02-09T19:40:41+02:00 470 1 6

Беззъбо разказче 🇧🇬

От дете обичам да се смея
с две редици зъбки най-отпред.
Но сега е друго и не смея
да ме снима някой на портрет.
Стискам здраво устни, да не види, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2025-02-04T15:05:54+02:00 613 3 14

Той капката не е принудил 🇧🇬

Когато съдбата ми морна отпие
горчивата глътка от излак житейски
и възнак се видя сред тучната райска градина,
елате до смъртното ложе и вие,
лелея за моите сторени грешки ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2025-02-01T14:29:06+02:00 572 2

Монолог на кроткия камък 🇧🇬

„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли
камъка върху нея“ – Евангелие на Йоан, гл. 8, ст. 7
Безгрешният (в себе си тъй се нарича)
ме хвърли към този, що сторил е грях.
Да съдя кой крив и кой прав – неприлично ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2025-01-28T19:09:49+02:00 511

Гласът на канарата 🇧🇬

Със сърце от камък – аз съм канара.
Вашето безвремие рони планините.
Кой ме хвърли тука, никой не разбра.
Пълно безхаберие! Как ще му простите?
Чух ви, че ще викнете оня богатир – ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2025-01-25T15:45:22+02:00 570 2 2

Настървено слънце 🇧🇬

Маранята се стелеше, лепнеха въздух и прах.
Настървеното слънце захапа деня като куче.
През гърба на вечерника минаха тръпки на страх.
Беше млад и неопитен той, на злина ненаучен.
От перчема на нивата с парещи хлебни зърна ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape, Civic

2025-01-21T19:27:52+02:00 651 5 27

Предложение за Червената книга 🇧🇬

Те знаят цената на хляба и как да изкачват живота.
И зърно откриват сред плява, и истина в куп от лъжи.
Живели и с две, но и с двеста, икона за тях е доброто
и старият свят им е лесен, но новият страшно тежи.
От нищо мечтите скроили, успешно деня пренареждат. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2025-01-17T19:10:12+02:00 619 6 16

Писмо от бъдещето 🇧🇬

Ще забрави небето с лъчи да ви гали и дъжд
да тъче между него и капките нова надежда.
Ще удари над всички не лятната ледена мъст,
а войната до пепел. И ужасът кръв ще изцежда.
Ще заплаче на глас съвестта като майка пред гроб, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2025-01-14T19:20:18+02:00 742 11 31

Островръхчо и Заобленчо – 11 🇧🇬

Отново дружно тръгнаха по пътя.
Мълчаха двамата като виновни.
Приятелството струва много скъпо,
това разбрали бяха. Не дословно,
но всеки бе почувствал колко важно ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2025-01-10T18:29:50+02:00 534 3 13

Островръхчо и Заобленчо – 10 🇧🇬

О, ти си тук отново? Браво, браво!
Обичам любопитните дечица.
Отличници в училище те стават,
за пример са сред всички ученици.
Днес с камъчетата какво се случи ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2025-01-08T17:09:17+02:00 555 3 8

Островръхчо и Заобленчо – 9 🇧🇬

Напъна се и връхчето прекърши,
а с другото успя да се промуши.
Историята тъй внезапно свърши,
но Островръхчо нова май надуши.
Наблизо фурна малка за закуски ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2025-01-05T13:32:03+02:00 496 4 10

Островръхчо и Заобленчо - 8 🇧🇬

Детето влезе в двор с цветя и къща
голяма и със слънчева веранда.
Развеселено бе, сияйно всъщност,
и каза, че за тортата е гладно.
– Почакай, не започвай ти от края! – ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2025-01-03T11:22:51+02:00 502 4 14

Островръхчо и Заобленчо – 7 🇧🇬

Замислен, Островръхчо се запъти
зад ъгъла към детската градина.
Заобленчо, тъй както много пъти,
след него се търкулна, че двамина
да бъдат – ще е весела играта. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2024-12-31T08:50:15+02:00 478 4 4

Островръхчо и Заобленчо – 6 🇧🇬

Събуди ли се? Плюшеното куче
разказа ли ти приказка красива?
От майка си то много е научило
и да говори иска, не заспива.
Но нека при кутрето се завърнем. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Author's song

2024-12-28T16:12:23+02:00 516 3 11