pastirkanaswetulki

964 results

Островръхчо и Заобленчо - 5 🇧🇬

– Очаквам ви отдавна, закъсняхте! –
ядосан Островръхчо им продума. –
На бал ли с други камъчета бяхте?
– Не сме, не сме... – Заобленчо издума. –
Забави ни една узряла круша, ...
481 4 11

Островръхчо и Заобленчо - 4 🇧🇬

Аз пак съм тук, защото обещах ви.
Очички любопитни в мене гледат.
Те в пясъчника скочиха със щастие,
но накъде ли трябва да поемат!
– Заоблен си и лесно се търкаляш, ...
495 4 10

Островръхчо и Заобленчо - 3 🇧🇬

А в пясъчника русичко момиче
със кофичката и с гребло червено
играеше си. Бързо то дотича
до тях и се провикна разгневено:
– На знаете ли, пясъчник е тука, ...
543 4 9

Островръхчо и Заобленчо - 2 🇧🇬

Момчето се прибра и се съблече
а якето захвърли на дивана.
От джоба – уж голям! – за миг се свлече
и търколи Заобленчо. – Що стана? –
проплака той, а после се огледа. ...
533 4 11

Островръхчо и Заобленчо 🇧🇬

Сами във джобче, камъчета две
стояха си, надвили страх по детски.
Реши тогава да се озове
Заобленчо при брат си по съседски.
Но в този миг сам джобчето проби ...
507 4 11

Когато Камъчко пише приказка 🇧🇬

Тъй както се търкалят заоблените думи
попаднах аз пред малките крачета.
Едно детенце взе ме, а после ме целуна
и ме прибра във джобче на райета.
Там имаше и други мъници най-различни. ...
513 6 15

(Не)коледно 🇧🇬

Коледно ли? Мили Боже!
Как без пукната парà?
Със стотачка знам, че може
да са справя... Но с пера
върху шапката си стара, ...
639 4 6

В отвеса на звездно въже 🇧🇬

И смъртта и животът поникват от същия корен.
Петя Цонева
Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го, после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата остана премъдрият зов ...
468 3 9

Черен гологан 🇧🇬

Вървиш ли със наведена глава,
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...
515 6 9

Протуберансите на злото 🇧🇬

Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...
640 8 15

Да вдигнем кръста твой 🇧🇬

Каква полза за човек, ако придобие цял свят,
а повреди душата си.
Евангелие от Матей 16:26:27
След Тебе, който тръгне, се отрича
от себе си, издигнал кръста Твой. ...
510 3 13

За нея Господ точно в пет звъня 🇧🇬

Не навива будилник, но винаги става във пет.
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...
647 8 19

Тесто за сбъдване 🇧🇬

В живота – изречението сложно –
под слепи думи скупчват се мечтите.
И сбъдването тяхно невъзможно
изглежда. Но примамват висините
крилата им и с дързост ги даряват. ...
528 2 8

С куража на войвода и поет 🇧🇬

„И с поглед вечно устремен
напред към утрешния ден“
„Копнение“ – П. Яворов
Огромна сила Яворов е имал
и гледал с мъдрост винаги напред, ...
610 4 5

Божи дар 🇧🇬

„И който приема едно такова дете
в Мое име, Мене приема“ (Мт. гл. 18)
В лошата приказка майка оставя
рожбата друг да я гледа – сама.
Скача сърцето ѝ или забавя ...
629 7 14

Балонът на живота 🇧🇬

Изкривеният бод на съдбата
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета. ...
580 2 6

Хляб наш насъщен 🇧🇬

Толкова хляб е заченат под женските пръсти,
че се научих любов как да вграждам в тестото.
Но пред икона на Девата първо се кръстя,
тихо наричам и после пресявам брашното.
Правя си кладенче винаги точно в средата, ...
587 6 20

Метафора мъртва без теб е животът 🇧🇬

Раздяла разнищи в сърцето тъгата
И сянката плахата радост засенчи.
Прегърна ме в празния ден самотата.
Къде е на слънцето златното менче?
Зениците търсят искрящата нишка. ...
568 8 14

Когато си закърмен с доброта 🇧🇬

Душата ѝ прилича на дъга,
над нас изгряла, добрини да прави.
Но често навестява я тъга,
че на земята Господ я забрави.
Прибра без време близките ѝ той, ...
577 10 19

На поетите-пастири 🇧🇬

Честит празник на всички, изкушени да пишат
Поезия и успели да я превърнат в празник на живота!
Събираме всички картини и чувства в душата
и гейзер избликва, събужда ни той във зори.
Едно вдъхновение иска без час и без дата ...
438 7 18

Фар от чувства 🇧🇬

Със ситни песъчинки – златен прах –
прелитащото време вечност пише.
Така далеч от мен си. Не разбрах
по навик ли без теб все още дишам?
Поисках мисълта да съживи ...
582 5 21

Благотворителен търг на картина 🇧🇬

Художник млад – брадясал, не прочут – рисуваше с дъха си мълчаливо
рибарски лодки, пълни с паламуд, жонглиращи с отблясъци игриви.
Големите смокинови очи на лятото изгряха над Ахтопол
с бродерия от утринни лъчи и със сърца, в атлазен рай закотвени.
Брегът – излегнат на рахат султан – журираше сам ка ...
539 1 1

Сън от летни безсъници 🇧🇬

Борислав се въртеше неспокойно в леглото. Подранилата горещина на юнската нощ му пречеше да заспи, но знаеше, че и това лято няма да успеят да си купят климатик. Издръжката на дъщеря му, приета да учи в Англия, се оказа по-голяма, отколкото очакваше. Вероника беше пълна отличничка и щеше да се бори ...
634 3 19

Синият магнит 🇧🇬

Ти си магнит и отново събираш
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...
826 12 36

В поезията диша доброта 🇧🇬

На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...
588 1 10

На лъчезарния поет 🇧🇬

Лично не съм те познавала. Само от стих.
Ъгъл – отрязък от време – ни отдалечава.
Чар на усмивка в лице лъчезарно открих.
Етика фина, в синхрон със душа величава.
Знания трупа човекът, додето е жив. ...
914 3 24

Не вдигай смъртна брадва 🇧🇬

Вечен закон е – не падат узрелите круши
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз от дете поговорки обичам да слушам.,
после да свивам във клони от мисли гнездо.
Хората дума за всичко си имат. Бащѝчко ...
606 5 13

Среща с хремавата луна 🇧🇬

Аз подпрях с носле стъклото,
за да видя как луната
ще изгрее над дървото
с роклята си от позлата.
Като приказна царица ...
669 6 19

С тебе положих начало 🇧🇬

Помня очите, ръката, която държеше
плахите пръстчета, гушнати с обич голяма.
Аз се вълнувах, страхувах се и ми личеше,
а зад гърба с благослов ме изпращаше мама.
Някак несръчно се качвах по стълбите бели, ...
650 7 18

Алъш-вериш по български 🇧🇬

Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите алъш-вериш.
"Българско стихотворение" - Ивайло Балабанов
– Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът ...
871 9 41

Дъга от любов 🇧🇬

Усетих я тази Любов, уважаема.
Седемцветнта е тя и е неподражаема!
Със шалче от ярка дъга над сърцето,
но не само, не само по това на мечето,
а и на моето. Разтуптях се, Павлина! ...
772 6 12

Петата питанка 🇧🇬

В красиво синьо огнено горят
като звезди над мен уханни люляци.
Разклащат клони те и ми шептят,
че още помнят ловчанските улици
онези стъпки, месили с копнеж ...
682 6 12

Словесен помен 🇧🇬

На Таньо Клисуров
Шепа чувства от душата
търсят в мен посока.
Теб погълна те земята.
След смъртта жестока ...
629 5 14

Когато мокри гвоздеи валят 🇧🇬

Дъжд студен приковава тъгата
върху въздуха с гвоздеи мокри.
Непрогледната скръб е в сърцата,
с насълзени зеници са локвите.
Вятър къса замлъкнали струни ...
573 2 8

Монолог на един повехнал "мъжага" - 2 🇧🇬

РАЗКАЗВАЧКАТА:
Разбрах, че профил искаш да откриеш
и нашия геройчец ти харесва!
Не се срамувай ти, недей да криеш,
"мъжагата" е доста интересен. ...
760 2 11

Трифонка Зарезанка - 2 🇧🇬

Луканка му нарязах – тамазлък,
мъжът ми много уфатен излезе.
За мен – красива казват че съм пък.
Тя, хубостта ми вече позалезе,
но в празника на любовта един ...
617 1 4

Тефтерът 🇧🇬

Един тефтер ми купи моят син –
красив, шармантен, с кожена обвивка.
И химикалка с цвят лилаво-син.
Но време ми е нужно, за да свикна
със него. Че на стария си комп ...
949 6 17

Чаша за изгреви 🇧🇬

Не научих живота и моите плахи мечти
да отпиват от слънцето изгреви като приятели.
Не привикна да пиеш сълзите ми бликнали ти.
Но тогава защо от ребро ме извая Създателят?
Бе от Господ избран и от чистата обич призван, ...
1K 10 11

Вретено от остри думи 🇧🇬

Всички принцеси от кули
в приказки тъжни живеят.
Те са измислени, чу ли?
В този живот не умеят
истини да различават, ...
1K 5 20

Кашлящ случай 🇧🇬

Отново кашлям. Като на майтап
започва се, а после ме надуе.
И тръгва като бримка на чорап,
а погледи към мен веднага всуе
насочват се и пъпли страх във тях. ...
629 6 17