pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - Works

Островръхчо и Заобленчо - 5 🇧🇬

– Очаквам ви отдавна, закъсняхте! –
ядосан Островръхчо им продума. –
На бал ли с други камъчета бяхте?
– Не сме, не сме... – Заобленчо издума. –
Забави ни една узряла круша, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2024-12-26T17:44:55+02:00 481 4 11

Островръхчо и Заобленчо - 4 🇧🇬

Аз пак съм тук, защото обещах ви.
Очички любопитни в мене гледат.
Те в пясъчника скочиха със щастие,
но накъде ли трябва да поемат!
– Заоблен си и лесно се търкаляш, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2024-12-22T16:58:58+02:00 495 4 10

Островръхчо и Заобленчо - 3 🇧🇬

А в пясъчника русичко момиче
със кофичката и с гребло червено
играеше си. Бързо то дотича
до тях и се провикна разгневено:
– На знаете ли, пясъчник е тука, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2024-12-19T18:30:20+02:00 543 4 9

Островръхчо и Заобленчо - 2 🇧🇬

Момчето се прибра и се съблече
а якето захвърли на дивана.
От джоба – уж голям! – за миг се свлече
и търколи Заобленчо. – Що стана? –
проплака той, а после се огледа. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2024-12-17T08:43:45+02:00 533 4 11

Островръхчо и Заобленчо 🇧🇬

Сами във джобче, камъчета две
стояха си, надвили страх по детски.
Реши тогава да се озове
Заобленчо при брат си по съседски.
Но в този миг сам джобчето проби ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2024-12-15T19:26:36+02:00 507 4 11

Когато Камъчко пише приказка 🇧🇬

Тъй както се търкалят заоблените думи
попаднах аз пред малките крачета.
Едно детенце взе ме, а после ме целуна
и ме прибра във джобче на райета.
Там имаше и други мъници най-различни. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2024-12-14T14:27:41+02:00 513 6 15

(Не)коледно 🇧🇬

Коледно ли? Мили Боже!
Как без пукната парà?
Със стотачка знам, че може
да са справя... Но с пера
върху шапката си стара, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous, Civic

2024-12-10T09:19:38+02:00 639 4 6

В отвеса на звездно въже 🇧🇬

И смъртта и животът поникват от същия корен.
Петя Цонева
Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го, после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата остана премъдрият зов ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2024-12-06T23:46:53+02:00 468 3 9

Черен гологан 🇧🇬

Вървиш ли със наведена глава,
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2024-12-03T14:01:54+02:00 515 6 9

Протуберансите на злото 🇧🇬

Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2024-11-30T19:19:46+02:00 640 8 15

Да вдигнем кръста твой 🇧🇬

Каква полза за човек, ако придобие цял свят,
а повреди душата си.
Евангелие от Матей 16:26:27
След Тебе, който тръгне, се отрича
от себе си, издигнал кръста Твой. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2024-11-14T10:26:39+02:00 510 3 13

За нея Господ точно в пет звъня 🇧🇬

Не навива будилник, но винаги става във пет.
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2024-11-05T18:11:26+02:00 647 8 19

Тесто за сбъдване 🇧🇬

В живота – изречението сложно –
под слепи думи скупчват се мечтите.
И сбъдването тяхно невъзможно
изглежда. Но примамват висините
крилата им и с дързост ги даряват. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2024-11-01T12:14:24+02:00 528 2 8

С куража на войвода и поет 🇧🇬

„И с поглед вечно устремен
напред към утрешния ден“
„Копнение“ – П. Яворов
Огромна сила Яворов е имал
и гледал с мъдрост винаги напред, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2024-10-23T18:49:16+03:00 610 4 5

Божи дар 🇧🇬

„И който приема едно такова дете
в Мое име, Мене приема“ (Мт. гл. 18)
В лошата приказка майка оставя
рожбата друг да я гледа – сама.
Скача сърцето ѝ или забавя ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2024-10-20T19:08:21+03:00 629 7 14

Балонът на живота 🇧🇬

Изкривеният бод на съдбата
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2024-10-15T15:01:44+03:00 580 2 6

Хляб наш насъщен 🇧🇬

Толкова хляб е заченат под женските пръсти,
че се научих любов как да вграждам в тестото.
Но пред икона на Девата първо се кръстя,
тихо наричам и после пресявам брашното.
Правя си кладенче винаги точно в средата, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2024-10-10T14:49:03+03:00 587 6 20

Метафора мъртва без теб е животът 🇧🇬

Раздяла разнищи в сърцето тъгата
И сянката плахата радост засенчи.
Прегърна ме в празния ден самотата.
Къде е на слънцето златното менче?
Зениците търсят искрящата нишка. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love, Philosophical

2024-10-08T10:10:57+03:00 568 8 14

Когато си закърмен с доброта 🇧🇬

Душата ѝ прилича на дъга,
над нас изгряла, добрини да прави.
Но често навестява я тъга,
че на земята Господ я забрави.
Прибра без време близките ѝ той, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2024-10-02T12:54:51+03:00 577 10 19

На поетите-пастири 🇧🇬

Честит празник на всички, изкушени да пишат
Поезия и успели да я превърнат в празник на живота!
Събираме всички картини и чувства в душата
и гейзер избликва, събужда ни той във зори.
Едно вдъхновение иска без час и без дата ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2024-10-01T19:21:58+03:00 438 7 18

Фар от чувства 🇧🇬

Със ситни песъчинки – златен прах –
прелитащото време вечност пише.
Така далеч от мен си. Не разбрах
по навик ли без теб все още дишам?
Поисках мисълта да съживи ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2024-09-27T13:25:34+03:00 582 5 21

Благотворителен търг на картина 🇧🇬

Художник млад – брадясал, не прочут – рисуваше с дъха си мълчаливо
рибарски лодки, пълни с паламуд, жонглиращи с отблясъци игриви.
Големите смокинови очи на лятото изгряха над Ахтопол
с бродерия от утринни лъчи и със сърца, в атлазен рай закотвени.
Брегът – излегнат на рахат султан – журираше сам ка ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2024-09-24T16:43:09+03:00 539 1 1

Сън от летни безсъници 🇧🇬

Борислав се въртеше неспокойно в леглото. Подранилата горещина на юнската нощ му пречеше да заспи, но знаеше, че и това лято няма да успеят да си купят климатик. Издръжката на дъщеря му, приета да учи в Англия, се оказа по-голяма, отколкото очакваше. Вероника беше пълна отличничка и щеше да се бори ...

pastirkanaswetulki

Prose » Short stories

2024-09-20T14:27:54+03:00 634 3 19

Синият магнит 🇧🇬

Ти си магнит и отново събираш
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2024-09-14T13:07:31+03:00 826 12 36

В поезията диша доброта 🇧🇬

На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2024-09-08T13:51:38+03:00 588 1 10

На лъчезарния поет 🇧🇬

Лично не съм те познавала. Само от стих.
Ъгъл – отрязък от време – ни отдалечава.
Чар на усмивка в лице лъчезарно открих.
Етика фина, в синхрон със душа величава.
Знания трупа човекът, додето е жив. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic, Acrostics, Strict forms

2024-07-30T17:24:18+03:00 914 3 24

Не вдигай смъртна брадва 🇧🇬

Вечен закон е – не падат узрелите круши
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз от дете поговорки обичам да слушам.,
после да свивам във клони от мисли гнездо.
Хората дума за всичко си имат. Бащѝчко ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2024-06-11T09:02:22+03:00 606 5 13

Среща с хремавата луна 🇧🇬

Аз подпрях с носле стъклото,
за да видя как луната
ще изгрее над дървото
с роклята си от позлата.
Като приказна царица ...

pastirkanaswetulki

Poetry » For children

2024-05-31T11:26:10+03:00 669 6 19

С тебе положих начало 🇧🇬

Помня очите, ръката, която държеше
плахите пръстчета, гушнати с обич голяма.
Аз се вълнувах, страхувах се и ми личеше,
а зад гърба с благослов ме изпращаше мама.
Някак несръчно се качвах по стълбите бели, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2024-05-24T11:32:09+03:00 650 7 18

Алъш-вериш по български 🇧🇬

Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите алъш-вериш.
"Българско стихотворение" - Ивайло Балабанов
– Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2024-05-17T17:04:09+03:00 871 9 41

Дъга от любов 🇧🇬

Усетих я тази Любов, уважаема.
Седемцветнта е тя и е неподражаема!
Със шалче от ярка дъга над сърцето,
но не само, не само по това на мечето,
а и на моето. Разтуптях се, Павлина! ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2024-05-12T23:41:44+03:00 772 6 12

Петата питанка 🇧🇬

В красиво синьо огнено горят
като звезди над мен уханни люляци.
Разклащат клони те и ми шептят,
че още помнят ловчанските улици
онези стъпки, месили с копнеж ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2024-05-11T19:49:59+03:00 682 6 12

Словесен помен 🇧🇬

На Таньо Клисуров
Шепа чувства от душата
търсят в мен посока.
Теб погълна те земята.
След смъртта жестока ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2024-05-09T12:27:20+03:00 629 5 14

Когато мокри гвоздеи валят 🇧🇬

Дъжд студен приковава тъгата
върху въздуха с гвоздеи мокри.
Непрогледната скръб е в сърцата,
с насълзени зеници са локвите.
Вятър къса замлъкнали струни ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2024-05-03T15:30:04+03:00 573 2 8

Монолог на един повехнал "мъжага" - 2 🇧🇬

РАЗКАЗВАЧКАТА:
Разбрах, че профил искаш да откриеш
и нашия геройчец ти харесва!
Не се срамувай ти, недей да криеш,
"мъжагата" е доста интересен. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2024-04-06T18:01:10+03:00 760 2 11

Трифонка Зарезанка - 2 🇧🇬

Луканка му нарязах – тамазлък,
мъжът ми много уфатен излезе.
За мен – красива казват че съм пък.
Тя, хубостта ми вече позалезе,
но в празника на любовта един ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2024-04-03T13:35:29+03:00 617 1 4

Тефтерът 🇧🇬

Един тефтер ми купи моят син –
красив, шармантен, с кожена обвивка.
И химикалка с цвят лилаво-син.
Но време ми е нужно, за да свикна
със него. Че на стария си комп ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2024-03-31T08:11:01+03:00 949 6 17

Чаша за изгреви 🇧🇬

Не научих живота и моите плахи мечти
да отпиват от слънцето изгреви като приятели.
Не привикна да пиеш сълзите ми бликнали ти.
Но тогава защо от ребро ме извая Създателят?
Бе от Господ избран и от чистата обич призван, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2024-03-28T19:37:09+02:00 1K 10 11

Вретено от остри думи 🇧🇬

Всички принцеси от кули
в приказки тъжни живеят.
Те са измислени, чу ли?
В този живот не умеят
истини да различават, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2024-03-16T17:29:23+02:00 1K 5 20

Кашлящ случай 🇧🇬

Отново кашлям. Като на майтап
започва се, а после ме надуе.
И тръгва като бримка на чорап,
а погледи към мен веднага всуе
насочват се и пъпли страх във тях. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

2024-03-13T19:47:37+02:00 629 6 17