Patrizzia

2.7 results

Kрила на птици 🇧🇬

Разплитам и доплитам, и преда,
объркани бълнувания разни,
но аз и ръкоделие? Греда!
Напразно са ме учили. Напразно!
И взирам се, през цветни очила, ...
562 7 11

Рогато 🇧🇬

И нямам градина – днес всичко е блато.
Дъжд зимен поляга – останал без сили.
Отново съм крива, и зла, и рогата –
напразно рисува ми вятър камили,
по дрипави облачни, сиви парцали, ...
575 6 17

Cветъл път – за връщане. 🇧🇬

Дали си спомням смътно младостта? Не знам.
Все тичаше – оскъдни мигове за чакане.
Днес всички коловози свършват рязко там –
без гари, сред сема̀фори – разплакани.
Изпращат ме без думи, тихо ден след ден, ...
420 6 14

Tиха песен 🇧🇬

И звъни, и звъни, и звъни,
тиха песен, на ангели – свята.
И надежда, за бъдните дни,
с бяла обич прегръща земята.
И искрят, и искрят, и искрят, ...
408 3 13

Затръшнато небе 🇧🇬

Ти тръгна си. Затръшнато небе.
Дърво в камината ми жално писна,
да беше сова, жалко, но не бе. –
Та липсата да скърпи живописно.
И плисва път. Рисува зли искри, ...
417 2 5

И може би... Така изглежда Раят. 🇧🇬

Прокъсани са топките – от ритане,
сълзѝте – от цицини по главите...
А външно – побелели и възпитани,
но с дяволчета триста сме в очите.
Сияят пак приканващо пързалките, ...
455 4 7

Cветове – от пламък 🇧🇬

От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...
2K 10 29

Простѝ ни! и Простѝх! 🇧🇬

Съвсем ни задушѝ ,
маскирани души.
И целият ни свят –
безумен маскарад.
По-здраво завържи, ...
576 3 7

Вземете си го – всяко зимно чудо 🇧🇬

Сънувах сън – лилави перуники,
в тревата, кадифена пак цъфтят,
извива трели славейче и вика,
душата да прегърне този свят.
А нотите, по цветовете ярки, ...
386 5 11

Камъче – в обувка крива 🇧🇬

Камъче – в обувка крива,
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.
Кратко бях в обувка бална, ...
952 10 17

И в небето цъфтят слънчогледи 🇧🇬

Колко приказки знае реката?
И разказва ги, с глас на момиче,
всяка думичка бързеи мятат,
босо ехо зад камък наднича.
В плен на своето тясно корито – ...
567 11 16

Знайте – има къщичка такава 🇧🇬

Като охлюв нося си къщурка –
само са рогцата ми навън.
Тясно е, но в нощите щрапурка,
от Луна роден магичен сън.
И меда, и жилото опитах – ...
360 10 18

Кърпен рай 🇧🇬

Толкова бях заорала из кривото –
трева под копитата тежките сгазена
Да, но инатът ми пръкна се в нивата –
тъй гола, без нищичко ценно за пазене.
И на коляно пречупвах си римите – ...
334 6 11

Без заглавие 🇧🇬

Навива вятърът мъглата пак на тънки клони,
от натъженото небе прокапва дъжд и жал за лято
Омазнен вестник пес покрай дувара гони,
поне мирише му на хапване – охолно и богато.
В градината ми сухи стръкове, по небесата драскат, ...
543 2 7

Птича душица 🇧🇬

Кърпи небето, с иглите си ледни,
мраз декемврийски – бродира шевица.
Спира за миг, та града да погледне,
с птичи, от студ замъглени зеници.
Бърза старица, с прегърбено тяло, ...
359 6 12

Я се смей! И да сме живи! 🇧🇬

А защо поне за миг,
Бягайки, подир химери,
Вгледал се в печален лик,
Грам, по грам душата мерил.
Дръпнал прашното перде ...
733 7 10

Ябълка златна – насън подарена 🇧🇬

Сънуваш ли, рошаво пиленце мое?
Звездите картини рисуват ти в мрака.
С ракета летиш, като стар звездоброец,
а малкият принц и овцата те чакат.
Небето в море, в океан се разтваря, ...
2.3K 9 42

Хвърчило, детско – на рогата си го нося 🇧🇬

Все още драпам, на живота по баира
и нося в джобчето щурец, а вън е зима.
Инатът ми, рога запънал – не умира,
ни студ усеща, ни заплаха невидѝма.
Привикнах вече май със стръмните наклони - ...
375 2 5

Като красив плакат – залепнал на контейнер 🇧🇬

Като красив плакат – залепнал на контейнер,
животът рай, но нарисуван обещава.
Подухне вятърът и разлепи го, зейне,
реалността ни. И каквато е – такава.
А времето - объркано и зло, и гадно, ...
649 2 6

Акростишна молитва 🇧🇬

Ако утре тихо не разсъмне,
Бог дали ще слезе? Може би.
Вярата - тя свети и на тъмно.
Гръб превиват хиляди съдби
Дуе се, че ходи по водата, ...
977 5 13

В звезди душите птичи се превръщат 🇧🇬

Отлита към зората буревестникът,
понесъл дни броени, сол и пяна.
Зове го зла сирена – неизвестното –
последен пристан, дето да остане.
И носят го крилата – неуморните, ...
982 6 11

Ти ще простиш ли? Дали ще простя? 🇧🇬

Помниш ли, помниш ли, сумракът тих,
пейката, тръпнеща в здрача?
Стих, тъй несръчен, на теб посветих,
сричах го – да не заплача.
Помниш ли топлата, милваща длан – ...
415 4 10

Дух ще съм, но непокорен 🇧🇬

Аз ли криво Ти се молих?
Ти ли недочу, не знам.
Влизам все в погрешни роли –
вечно съм за смях и срам.
Плача с глас, за псето старо, ...
659 8 8

Нощта върви към утро и залита 🇧🇬

С изрязани от вестник страшни мисли
клошар окъсан милостиня проси.
Градът след него става все по-чист и
преструвките ни се разхождат боси.
Измръзват ходилата им до синьо, ...
587 11 17

За какво ли си мислят лодките зиме 🇧🇬

За какво ли си мислят лодките зиме,
в прегръдките златно - зелени люляни?
Делфини и чайки в съня им ли има,
брадат ли рибар – златна рибка да хване.
Потрепват в просъница – сребърна мрежа, ...
1.4K 7 11

Ален белег, от копито 🇧🇬

Хей, чуй ме, драги! Ти – какъвто си и който си,
такива, като теб по двама - трима хрускам.
Сред зима дето обещават бели лотоси
и пикниици, на облаците – на закуска.
В душата моя, драги, седем са небетата - ...
305 3 6

В зелени зеници – любов. Непривично 🇧🇬

Две шепи присвити и мъничко лято,
от хапеща зима прикрито,
листата – в косите на есен богата,
звезди – пиленца под корито.
Върбовите клони - писукащи свирки, ...
419 6 13

За левче 🇧🇬

Светът изкриви се, съвсем май изкука,
за левче – надежда, за три лева – лука.
Духът ми по мъжки навярно държи се,
но мъж разлигавен, с перчем и изписан.
От днес обещава, че в чалга заслушан, ...
543 5 5

Самотно 🇧🇬

В мансардата тиха и скромна,
през малко прозорче брои,
звезди – имената им помни,
измисля им нови дори.
Далеч от тълпата и смога, ...
587 5 15

Hеделен стих 🇧🇬

Сияят локви, в тънки ледени премени,
звънчето вятърно трепти – премръзнало.
Прелита утро, май се е подхлъзнало,
къде ли бърза? Толкоз целеустремено.
Навързва вятърът мъглата на кордели, ...
546 4 6

Вълшебник бял, нощес е минал 🇧🇬

Ухае чаят, поизстинал,
припукват весело дървата.
Вълшебник бял, нощес е минал –
изписал с приказки стъклата.
Сребристи думи щедро пръснал, ...
472 3 10

Ангеле, с едно крило се литва... 🇧🇬

Станал си невидим, дъх прозрачен,
раменете – дозѐми превити.
Ангеле, крилете ти се влачат,
оглуша ли? Чуваш ли душите?
Беше на народа ни водител, ...
437 7 10

Tайни писъмца 🇧🇬

Прибоят зимен блъска бреговете ни,
далечен фарът свети упорито
път от лъчи чертае, по вълните
към хоризонта мами ни – за скитане.
Жени моряшки, плакнат самотата си ...
384 3 11

А зрелостта ни – Пирова победа 🇧🇬

Понякога небето ни проглежда
и детски са зениците му сини.
Едно хвърчило – кърпена надежда,
лети, та под дъгата в миг да мине
и пак, напук на зрелите години, ...
408 5 13

Mного далече от лесните 🇧🇬

Тежък характер, зарити в пръстта,
до дъно – балканските корени.
Макар ,че не вземам назаем уста,
убива ме празно дърдорене.
Кой бил почесан – на грешно место̀ ...
546 8 8

Пиянство 🇧🇬

Понякога осла̀нено съм цвете
и силно ме притегля земна гръд.
Но щом и плахо лъч в душата свети,
то зима взема въглен за по път,
водица жива – пукнато бърдуче ...
667 4 8

Kогато приласкае ни земята 🇧🇬

Каква главозамаяност и слава?
Oт думите се рони звезден прах
и смътното предчувствие за крах,
усмивката щастлива замъглява.
Върти се в орбиталната си крива, ...
368 5 4

Просто, ясно и честно 🇧🇬

Откъде си перце? Ангелско ли крило?
Ти изписа в душата магически руни –
от орисници три – светъл дар и тегло –
стигма – дето съдбата челото целуна.
Пърхаш тихо в съня и рисуваш ми план ...
423 6 6

Oт живота по-велики няма! 🇧🇬

Откъснал и последното перо̀,
от мършавата гъска полужива,
поет реши да бъде – зло, добро,
на лист многострадален заизлива.
А музата се гърчеше, от срам ...
399 6 8

Безсънните думи заспиват 🇧🇬

Изпредох от мрака конец кадифен,
та пътя дано не забравя.
Повтаря ми сова, среднощен рефрен –
зове оголяла дъбрава.
Сред спящи дървета аз виждам светлик, ...
363 4 6