Patrizzia (Надежда Ангелова) - Works

Звучи ли глуповато и наивно? 🇧🇬

Жребец изнервен, с чаткащи копита,
е времето.Тълпата е пияна.
Какво от туй, че някого изрита?
Опиянява кървавата пяна,
от бърните раздрани тихо капе, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

2020-08-31T19:06:13+03:00 724 5 12

Пишман юнаци 🇧🇬

Ех, българи - сърцата ви юнашки,
ножовете ви - дървени, на дръжките.
И репей сте, на лъвските опашки,
проклинат тихо майките ви, мъжките.
Комити сте и егото безмерно, ...

Patrizzia

Poetry » Civic

2020-08-30T19:48:19+03:00 702 4 5

Дъските - бол, а само два пирона 🇧🇬

Очите ми примигват - късогледи
и ми харесва повече света.
Все още виждам рози, слънчогледи.
Не виждам алчността ви и калта.
И паметта ми винаги избира, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2020-08-29T17:19:06+03:00 1.2K 10 17

Cлед последната нота 🇧🇬

Трепкат пръсти по тънките черни клавиши,
песента ти се рони - изплакана мъка.
В задимената кръчма неволята тихо въздиша,
всяка счупена чаша е знак - за разлъка.
Кой ли сяда от радост да пие отрано? ...

Patrizzia

Poetry » Other

2020-08-28T20:09:18+03:00 957 9 14

Cмугла девойко 🇧🇬

Жънеш звездите потайно - кръстците от злато,
смугла девойко, в сърцето си носеща птица.
Плачеш без звук, след последното литващо ято,
плуваш в реката, сред есенна синя мъглица.
Дюлите страстно целуваш и в миг позлатяваш, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Other

2020-08-27T17:55:20+03:00 821 4 6

Есенни неволи 🇧🇬

С шарена пола и гащи,
есента прелита,
блед поет припряно дращи,
стихове, с възхита.
Ято литна отзарана, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2020-08-25T19:30:53+03:00 711 3 8

Секундичка, преди да я прокудите 🇧🇬

Контурите на тялото й сгушено,
размива здрач, на дървената пейка.
Небето е враждебно и опушено
и вятърът проплаква - на жалейка.
Студени, мокри пръсти по косите й ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic, Other

2020-08-24T18:33:46+03:00 1K 11 20

Междувременно 🇧🇬

Между два живота - дъхав цвят,
рони бели листчета, ухае.
До клошаря кротко спи богат,
път към Рая, ангел бял. Това е.
Между два живота - дървен кръст, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-08-23T20:32:43+03:00 1K 6 10

Kъсче от август 🇧🇬

Слънце препило с роса от тревата, на гладно,
слънчеви зайчета, като мъниста търкаля.
Вятърът тръпне в клонака и май му е хладно,
бърза по улици голи да погне Михаля.
Градски врабчета маршрути, за път каканижат, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Other

2020-08-23T09:42:15+03:00 923 7 10

Kакъв ли Муз, ме тъй подкокороса*? 🇧🇬

Блещукат пред очите ми звездички,
какъв ли Муз, ме тъй подкокороса*?
Та до зори играхме си - на жмичка,
а днес стихът съвсем се захароса.
Донесъл беше вино и китара, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2020-08-22T08:06:46+03:00 1.7K 9 15

Любов на сини капчици 🇧🇬

Морето е палитрата, а мачтите - стативи,
рисува залез ален по небето, със замах.
Рисува слънчогледите. А август си отива.
Тъга раздра на лентички, безгрижен детски смях.
И върза с тях кобилките, вълните, тъй игриви. ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Other

2020-08-20T19:50:48+03:00 981 6 8

Самотата обича добрите 🇧🇬

Самотата обича добрите -
да ги кърми на сухата пазва.
Денем тя из вертепите скита,
нощем спомени чужди разказва.
Денонощно държи ги на мушка, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-08-20T06:33:00+03:00 693 5 7

Господ дано я повика 🇧🇬

Котка, старица,гнездото - изстинало,
свещник - донесен от странство.
Снимките - късчета шарено минало.
Рожби - далеч в емигранство.
Кучето - само що не е продумало, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2020-08-19T13:06:18+03:00 718 8 9

Животът има хиляди души 🇧🇬

Живот ли бе? Непрекипяло вино.
Въвеждане на нов световен ред.
И махмурлук, щом празникът отмина.
Мечтите му - останки от банкет.
И сдърляха се уличните псета, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-08-16T10:33:17+03:00 973 13 13

Тя се казва Мария 🇧🇬

Тя се казва Мария. Името според ръста.
Свято име за обич и женски тегла.
Колко пъти понесе и сина си, и кръста
и животa им тегли, и все на жегла.
Тя се казва Мария. И жена е, и слаба, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2020-08-15T15:20:25+03:00 1.5K 10 16

Дочух, че и не пускат голи 🇧🇬

Последната бедняшка риза,
по шевовете се разнищи.
И той библейски я хариза -
щом в Рая не му трябва нищо.
Според църковните повели, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

2020-08-14T07:15:00+03:00 1K 12 13

Eдно с незабравки окичено лято 🇧🇬

Живея в очите ти, в топлите ириси,
зеленото спомня ми смътно реката
и жаркото пладне, и летните мириси,
и тичащ жребец - господар на полята.
Запазени мигове - от избледняване, ...

Patrizzia

Poetry » Love, Other

2020-08-12T19:58:37+03:00 791 8 12

Я, кученце! 🇧🇬

Пред вашата врата, с така бодяща изтривалка,
душата ляга и съвсем по кучешки скимти.
Не се умилква за храна - без ласки тя е жалка
проскубаните свои болки - ще ви ги спести.
Излизате навън :Я, кученце, гадинка малка, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Other

2020-08-11T09:43:31+03:00 762 5 6

Уж се раждаме с вик 🇧🇬

Уж се раждаме с вик и с очи любопитно отворени
и това, че не виждаме, всъщност е бабешки блъф,
уж дълбоко в земята преплитат се спомени корени,
и кипи по рождение буйно ярка бунтовната кръв.
Там във родилното, всъщност и в гроба еднакво мерилото, ...

Patrizzia

Poetry

2020-08-10T21:18:56+03:00 1K 4 7

Жената в мен вали, по чужди ноти. 🇧🇬

Дъждовни, топли локви нежно ме прегръщат и
в тях плуват пъстри минали животи.
Припомнят ми момичето, то пак е същото,
жената в мен вали, по чужди ноти.
Привличам гръмотевици и мрак - неволите, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2020-08-10T12:01:00+03:00 702 6 6

Пепеляшка брои си джуджетата. 🇧🇬

Вехти дрипи,а в дрешника стари чудовища,
остри тръни прикрили са друмите,
по които пак фея ми носи съкровища,
заклинания - губещи думите.
Зад витрина проблясва пантофката стъклена ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Other

2020-08-09T07:54:10+03:00 781 9 9

Cевда 🇧🇬

Зрее грозде, дръзко лепне,
по момински устни.
Вятър сред лозите шепне:
Няма да те пусна!
Паяжинка невидима, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2020-08-08T17:51:03+03:00 792 8 7

Самодива се люби до края. 🇧🇬

Вълча стъпка, на горска поляна,
облак сив там душица оставя.
Заек - сянка, от страх разлюляна,
му е казал - магия ще правя.
Врабчов дъх, огледалце от врана. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2020-08-07T20:26:41+03:00 794 10 7

Смехът ми за сплетните ви е глух! 🇧🇬

Усмихвам се.С по зрънце се смалява,
животът ми,със всеки залез разжарен
Суетният ви глад и алчна врява,
отмерват миг,от вас накриво прекроен.
Усмихвам се. И с чудесата сини, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-08-07T09:52:17+03:00 732 6 9

Първолак 🇧🇬

Мъничката ми маймунка,
цял ден кара колело.
Паднал, тича да го цункам,
по издраното чело.
Казваш, капнала кръвчица? ...

Patrizzia

Poetry » For children

2020-08-06T20:23:43+03:00 1.4K 6 12

Мисли окъсели и опърпани 🇧🇬

Мисли окъсели и опърпани,
светофарът вяло ми намига.
Делникът - разтегнал се, от дърпане,
времето не стига и не стига.
Няколкото потни въжделения, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-08-05T09:53:11+03:00 723 4 8

Някога все с хвърчила ти пълнех къщата... 🇧🇬

И понеже все смелчаците са грешните,
и понеже не изпитвах страх, покорство,
ти отказа с лудостта ми да се срещнете
и затвори се в еснафското притворство.
И понеже постулатите, до втръсване, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2020-08-04T18:12:07+03:00 768 7 8

Да, знам, че ме обичат котараците 🇧🇬

Небивалици висват на улуците,
разказват разни врели - некипели.
Дали криви просъницата звуците?
В една от мойте котешки недели.
Разсъмва се и вятър, по калканите, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2020-08-02T10:11:54+03:00 839 5 7

Cълза, за свършващото лято 🇧🇬

Извива пенест нежен гръб,
съвсем по котешки вълната.
Във всяка песъчинка - скръб,
сълза, за свършващото лято.
Купът от водорасли - сив, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2020-08-01T09:40:32+03:00 856 6 8

И близва лъч - от слънчоглед 🇧🇬

Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.
Нахлупил облачен каскет, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Other

2020-07-31T13:16:24+03:00 786 6 12

Медалите най-често са от тиква 🇧🇬

Медалите най-често са от тиква,
живееш сякаш чуждия живот.
Но все не иска разумът да свиква,
че вечно ще те вземат за идиот.
Броиш си нощем раните, рогата, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2020-07-30T21:27:19+03:00 1.2K 14 15

Кой ти помни зов победен? 🇧🇬

Морно чело лято бърше
и присяда, под салкъм.
Може би светът ще свърши,
наживяла се не съм.
Селянинът, с груби длани, ...

Patrizzia

Poetry » Civic

2020-07-30T07:09:08+03:00 693 6 4

По погрешка 🇧🇬

Рубенсов е тип Луната,
като мене - орисия.
Виж, оправих ти кревата,
призори ще те завия.
Аз ще седна вън, на двора, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2020-07-29T19:27:29+03:00 1.4K 5 8

Такива сме плашилата - не мрем. 🇧🇬

И крачих по пътеки - тесни, криви,
обувки късах, вадих трън, след трън.
Минаваше животът, като в сън.
Все троскот бях, сред плодната ви нива.
И бях в Луната влюбено плашило ...

Patrizzia

Poetry

2020-07-29T07:39:21+03:00 897 3 6

Е, писал там...Ще пише, ми - поет 🇧🇬

В очите на врабче е отразен,
светът ни, като житно зрънце малък.
Изплакан от страхливците рефрен -
горчи, засяда - твърд, вчерашен залък.
И джойстик е в ръката на дете, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic, Other

2020-07-28T07:00:48+03:00 647 6 9

Зверчетата безсъници не хапят 🇧🇬

Безсъницата тихичко въздиша,
рисува златни руни, по тавана.
С носленце мокро бута ме - да пиша,
с перо от сън. Но как ли да го хвана?
Звездите вън са с облачни пижами, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2020-07-26T20:25:28+03:00 619 9 8

C различните чорапи газя лука 🇧🇬

Понеже все нанякъде забързана,
разбивах си носа и коленете,
със пъстра прежда, от години, вързани,
виж, зрелостта чорапи ми оплете.
Откъснати нехайно, от дъгата ми, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2020-07-26T07:50:34+03:00 1.1K 9 8

Спи, сънувай, обич ненагледна! 🇧🇬

Плъзгам се по ръбчето на устни,
котешки извива гръб Луната.
Светъл дъжд по покриви изкусно,
свири мокра, тръпнеща соната.
В две очи Вечерница лъчиста, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2020-07-25T08:11:26+03:00 917 6 10

Нищо лично 🇧🇬

Как искам, Боже мой, веднъж възкръснал,
да ни погледнеш някак безпристрастно.
Митът за Рая страшно ни е втръснал,
а в Ада сигурно е вече тясно.
И всеки грях, разбира се неволен, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-07-24T08:40:25+03:00 806 13 17

Рицарско (почти) 🇧🇬

Ръждясаха ти, рицарю, доспехите,
а верният ти спътник се пропи.
А крантата преживя пак утехата,
че сто години великанът спи.
Хей, воине, обувките ти, лачени, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2020-07-23T07:40:50+03:00 1.9K 12 9