radiola

176 results

Останаха ми някакви криле 🇧🇬

Останаха ми някакви криле
да полетя над себе си, над смога...
И уж летя, а дишам със хриле
и да позная този свят не мога!
Не съм уверена дали съм птица, ...
855 17

Всичко си отива 🇧🇬

Дали защото всичко си отива
са мислите ни странно боси?
Във кошницата на нощта изстиват
недоизречените ни въпроси...
И няма вече никакви гнезда, ...
877 15

Не е вярно, че има сбогуване 🇧🇬

Не е вярно, че има забрава.
Отпечатъци, сенки, следи –
в музея на душата ти остават
да напомнят за всяко "преди".
Не е вярно, че има сбогуване! ...
901 19

Страхове 🇧🇬

Страхувам се от тихия си страх...
От магистралите на мисълта,
от знаците, които не видях,
от вятъра, разяждан от солта.
От скоростта на листопада, ...
887 11

Закъснялата любов 🇧🇬

Тя е тази, която оплете
във съня ти въже до Луната...
Тя е лошото, есенно цвете,
оцеляло напук на сланата...
Тя е камъкът, който престава ...
972 24

На връщане 🇧🇬

На отиване всичко е хубаво
и пътеките светят в зелено,
и каквото е нощем сънувано,
е наяве съвсем позволено...
На отиване всичко е трепетно, ...
1.1K 28

Моята Венеция 🇧🇬

(Последното нещо, което виждали осъдените на смърт, екзекутирани на площад Сан Марко, е бил именно часовникът на Раниери)
Площадът Сан Марко. Тълпата,
която е някак безлика...
Търся знаците на съдбата –
точно днес, точно тук ме повика. ...
824 11

Просто пак заваля 🇧🇬

Просто пак заваля... Непременно
във дъжда ще се скрия до утре.
Аз сама се раних – преднамерено
и наказах най–бялото утро.
Просто пак заваля... И засвети ...
1K 17

Да дишат тревите няма да спрат 🇧🇬

Време за раждане... Време за смърт...
През дъха ни животът изтича,
но да дишат тревите няма да спрат,
само трябва някой да ги обича!
Време за обич – танцувам в полята ...
1K 20

Раздалечаване 🇧🇬

Ден трети. Тишината е остров,
сред море от неказани думи.
Без дъга, пролетта е въпросна
и безцветна, и просто безумна!
Някой всичкия цвят ми открадна, ...
952 2 18

Вчера и днес 🇧🇬

Вчера бях гладко, заоблено камъче
на брега на реката сънлива...
Вчера бях кротко, мъждукащо пламъче
със душа на светулка свенлива...
Бях във нивата зряла пшеница, ...
1.4K 26

На баща ми 🇧🇬

Всичко е минало. Какво ми остава?
Нежна пръст във парченце земя,
мимолетна любов и дълга забрава...
Цяла вечност ще бъда сама.
Погледни ме отгоре! Кажи, че ме чакаш ...
959 17

Защото 🇧🇬

Защото пясъците са засипали
тъгуващи за лято водорасли...
Защото гларуси, от студ пресипнали,
мълчат над дюни непораснали...
Защото във черупки са заключени ...
980 25

Завръщане 🇧🇬

Някой ден ще са пълни очите ми
с олеандри разцъфнали, с люляци...
И ще пеят небрежно в ушите ми
ветровете по старите улици...
Някой ден ще е време за връщане, ...
895 21

Нямам нужда да бъда светица 🇧🇬

Нямам нужда да бъда светица!
Не желая да бъда олтар,
за да палят пред мене свещици –
нямам нужда от този товар...
Аз съм грешна, но винаги исках ...
841 13

Разполовяване 🇧🇬

Полусенки, получувства в полунощ...
Една любов, разполовена с нож.
Полуизгрев, полуслънце в полуден –
едната част за теб, една за мен.
Полузалез, полумъка в полумрак, ...
998 23

Думите 🇧🇬

В тази нощ огледална, не говори!
Всички думи навярно са грешни.
Толкова много дотук преброих –
вчерашни, утрешни, днешни...
Разпъвах ги на кръст. И ги разстрелвах ...
887 10

Да се загубя остави ме 🇧🇬

Да се загубя остави ме...
По стъпките ми да натрупа сняг
и в тази моя невъзможна зима
да се кача на някой заминаващ влак.
Че ми омръзна да съм делва, ...
978 19

Безмълвие 🇧🇬

Наистина, какво безмълвие
настъпило би, ако можем
да облечем във думи онова –
неуловимото, незримо нещо,
с което лягаме в пръстта ...
818 11

Бягство 🇧🇬

Насрещни фарове. Мракът боли.
По шосето премазани спомени.
Километри тъга. Защо позволи
от Рая да бъдем прогонени?
Бягат тъмни дървета. Вали. ...
1K 12

Проклетите ми обеци 🇧🇬

Ти казваш, Времето не е виновно...
Аз казвам – да, виновно е и още как!
Защо мълча, когато правех мойте грешки?
И тичах като луда през лозята
да стигна нечий хоризонт... не моя... ...
799 7

Трябва само време 🇧🇬

Аз зная, има дни, в които
се чувствам сива, необичана
и болката, зад смях прикрита
е тиха, само нощем сричана...
Но трябва леко да докосна ...
921 12

Мъж под чехъл 🇧🇬

Д–р Иванов изтръска чадъра си, сви го внимателно в калъфчето и се запъти към вътрешността на ресторанта.Седна на любимата си маса до прозореца и поръча както обикновено 100 г водка "Смирноф" с доматен сок. Това овехтяло питие пиеше от тридесет години и може да се каже,ч е само заради него зареждаха ...
1.2K 13

Понякога, когато те обичам 🇧🇬

Понякога, когато те обичам,
реката в мене помътнява
и виждам как дълбокото пресича
една жена... и нежно полудява...
Върви в дълбокото и не поглежда ...
884 10

Бродим с теб 🇧🇬

Бродим с тебе по тъмни пътеки
и неистово търсим пролуки!
И прегърнал е изгрева всеки,
но все още сме много неуки...
Думи, думи отронени в шепоти, ...
827 10

Пак се връщам 🇧🇬

Пак се връщам,
връщам се там,
откъдето съм тръгнала...
Беше трудно да тръгна –
сто години живях в самота... ...
645 4

Хризантеми 🇧🇬

В очите ми разцъфват хризантеми,
напук на всичките мъгли –
те пишат собствените си поеми,
а мене странно ме боли...
Че вече е сезон, от който няма ...
1.1K 24

По стъпките ми никнат сини минзухари 🇧🇬

Аз чаках тези неминуеми мъгли
да изпълзят от облачните си постели
и да се кротнат в тъмните ъгли
на мислите ми – тягостни недели...
И те дойдоха, вмъкнаха се тихо, ...
1K 16

Назаем 🇧🇬

Ще ти дам този залез назаем,
(аз имам залези в излишък)
да го носиш дълбоко в очите си,
та когато се влюбиш в безкрая,
да си знаеш, че има и край... ...
905 14

Банално (или анатомия на една раздяла) 🇧🇬

На една приятелка
Пепел след огън – угаснала страст,
колко банално – стени между нас!
Камък до камък – стих неразбран,
или' откровено – розов роман... ...
1K 20

Ментов чай 🇧🇬

Отпивам чашата си ментов чай,
а слънцето на хълма ляга,
потапям се във моя собствен рай,
умората ми някъде избяга...
... където времето в един сезон е спряло – ...
846 7

Есен 🇧🇬

Да чакам ли на онзи кръстопът,
където се събира ятото?
Да тръгна ли със птиците на път
подир смеха и мириса на лятото?
Или да спра на моя кръстопът, ...
991 21

Думи за обич 🇧🇬

Постелих на любимия легло,
макар девойка да не съм отдавна...
Престорих се на птица и с крило
усмивката ти галих бавно...
И въпреки че вятърът обрули ...
1.3K 17

Мечтая за несбъднатите мигове 🇧🇬

Мечтая за несбъднатите мигове –
несрещнати, разминати, неслучени
и никога неразпечатаните пликове –
изпратени, но неполучени...
Миг от танго – неизтанцувано ...
1K 13

Изоставените селски къщи 🇧🇬

От мъртвите, от празните очи
на изоставените селски къщи
ме сграбчи нещо и ме разболя...
Неназовима, тъмна мъка
прокрадна се от сухото дере ...
952 11

Многоцветно 🇧🇬

Световете ми бавно се сриваха –
до основи, до очертания...
Снегове милостиво зариваха
многоцветните мои желания.
Презимувай при мен, моя бяла, ...
868 15

На хълма под стария орех 🇧🇬

На хълма, под стария орех седим.
Като някакви весели свраки
задъхано бъбрим и смеем се...
Чупим орехи с кафяви пръсти,
а устните набъбват до тръпчивост... ...
918 10

Хляб за нафора 🇧🇬

Запретнах ръкави по първи петли,
меся хляб в тази утрин прозрачна...
Любовта ми се стича по пръстите...
И тестото пораства – добро и голямо...
То е меко и топло – ...
762 17

Лилаво 🇧🇬

Следобедът нарами си въздишките
и бавно по пътеката на мравките
към хоризонта тръгна...
Превърна се в лилава точка...
И след като пчелите се прибраха в кошерите ...
1.1K 21

Спомен 🇧🇬

Старите улици в стария град
спят прималели от жаркия ден,
в сенките броди спомен познат
и до дома ми спира смутен...
Тук, под прозореца имаше пейка ...
974 24