radiola
176 results
Аз някак си съм вече твърде чужда
на този град и улиците димни,
не зная на кого съм още нужна,
освен на тези мои две смокини.
Но знам, че докато го има хълма, ...
  1196 
Забравѝ този остров, защото умират
всички птици, които изпратил си там!
Всички нежни тайфуни сърцата си спират
и превръщат го в свой жертвен храм.
Не сънувай морета, които поглъщат ...
  869  15 
Със септември във вените, с есен в кръвта,
този град непрестанно сънува...
От някъде набъбва доброта
и в охрата на утрото изплува.
Не искам този свят да се изгуби ...
  897  10 
Пейките, край които минава животът,
не са непременно на главен път...
Те са в малките, в тихите улички,
дето котки на прозорците спят,
дето бавно се стичат минутите ...
  639  12 
Не е важно какво е трябвало...
Всички пътеки са затревени.
По дървото ни - гнили ябълки,
а пък здравите - някой взе ги...
Не е важно какво съм искала... ...
  870  10  12 
Не усещам крилете ви, ангели!
Стана трудно и сложно да вярвам...
Във тревата перата ви паднали
утешават душата на вятъра.
И не чувам небесните песни... ...
  720 
С теб можем да говорим много дълго,
жонглирайки с най-екзотични думи,
да ме плениш с лъстиви многоточия,
да те пленя с метафори изящни...
По каменните стъпала на замъка, ...
  917 
Простете ми, че се промъквам
в най-съкровените ви сънища!
Като клошар, в студеното замръкнал,
завивам се в продраните ви съвести...
Все някой ден ще ви се стори тясно ...
  818  12 
Ще завали в очите неочакван дъжд
и ще се скрием в ъгъла на самотата,
ти - не простил и тъжен мъж,
аз - сянката ти тъмна във краката.
Жълт вятър ще довее мъртва шума ...
  829  11 
Ленив следобед, от тъгата на юг -
няма нищо, нищо за правене...
Късна събота в дивия лук
си мърмореше нещо забравено.
Някой идва и някой си тръгва, ...
  842 
Толкова дълго,
толкова дълго
изкачвах чужди върхове...
Дълго дишах разредения въздух
и сънувах дъждовни озонови сънища, ...
  1711  12 
Всяка есен по малко умирам...
Аз самата превръщам се в есен
и душата си трудно побирам
във живота тъй тленен и тесен.
И ми трябват неистови сили ...
  1116  13 
Солена кожа, излишък на море,
и някакви непреведими думи...
Изплуват бледолики страхове
и късат всички тънки струни.
Изгубени русалки. Цветове, ...
  908  15 
Престоят ми в това пристанище завърши...
Ив. Пейчев
Аз си нямах море,
но си имах пристанище...
И измислени кораби ...
  931 
Безсмислено е всяко любопитство,
не ме препъва нищо ново...
Все същата житейска писта
притегля ме като магнит олово.
Все същите отъпкани пътеки, ...
  954 
Отиват си, отиват си без съпротива,
онези сини мигове - мъниста,
зеленото внезапно си отива,
а думите сами напускат листа.
И тръгват си любови в късна доба, ...
  819  11 
Сънувам къщата със лавандулите...
и кой ли вятър ми изпрати
издайнически капчици по скулите
и някакви внезапни аромати...
Ухае бялото пране на мама, ...
  2281  23  32 
Докато си представях
какво си представяш,
когато заспиваш,
малка сова обсеби нощта.
Тъжен прилеп разграфи тишината ...
  719 
Твоите очи, страннико, и моите
не виждат едно и също...
Твоите виждат пътя,
моите – камъните!
Твоите виждат огъня, ...
  1203 
Да разделим ли тази нощ на две?
Ти – в твоята, аз – в мойта половина...
Заключих всички лоши светове,
но болката не ме подмина.
Не спим. И като прилепи в стъкло ...
  2754  20  31 
Не си мечтая за Парижка пролет,
тя – моята, провинциалната ми стига,
два щъркела ще съм доволна
в гнездото си ако пристигнат...
Два гълъба невинни да загукат ...
  2917  14  26 
Комините на щастието са бездимни,
прелитат гладни гларуси,
дори и пролетта бе зимна,
не помня пясъчните замъци.
Не помня никое пристанище, ...
  842  10 
Студени улици пресичат паметта,
кръстовищата светят във червено,
но спомените – призраци в нощта,
промъкват се дори на забранено.
И стари гласове нахлуват в мрака, ...
  865  11 
Посей я в пръстена саксия
и я отглеждай като чайна роза...
Поливай я, тори я, говори ѝ...
Обичай я понякога,
когато е дъждовно! ...
  940  12 
Понякога ме трогва този малък свят!
Комините със светлия им дим
и вятъра над сутрешния град -
приветлив, ласкав и неуловим.
И улиците с мирис на кафе, ...
  844  10 
И все по-продължителни са дъждовете,
и все по-кратки са сезоните на радостта,
блатясаха пътеките... и бреговете
потънаха в непредсказуема тъга...
Разляха се реките, няма лодки, ...
  704 
Защо ме караш да поглеждам
небето час по час?
Събирам облаците в мрежа,
измислям си компас...
На север вече е студено, ...
  1171  13 
Във залива на октоподите е тихо.
Две котки точат жално нокти,
а лунната пътека е гръбнак на риба...
Ще си говорим тихичко -
да не смутим морето! ...
  781 
Било ли е, ще бъде ли - не зная.
Разпитвам ветрове меланхолични,
отлъчени завинаги от Рая,
но отговорите са алогични.
Избягах аз, избяга ти... На колко ...
  770 
От толкова отдалеченост се смали
до малка точка крехкото доверие...
Изгубеното винаги боли,
започваме да вярваме в поверия.
От толкова отдалеченост посивяха ...
  990  16 
Нощта трепти във мъжките ти шепи...
Докосвам те и всичко свършва...
Или започва точно в този миг.
Наясно съм със тъжните светулки,
наясно съм със всичките неща... ...
  776 
Там, където ни няма,
сладкодумни морета
надлъгват се с пясъка,
риби ходят по сушата
и учудено мигат с очи... ...
  773 
До залеза е трудно време,
до залеза е труден път
и много грапави моменти,
раняващи душа и плът.
И ти е нужна тишината, ...
  3565  28 
Не вали...И не ми е любовно.
Меко слънце се крие зад хълма
и не ми е, даже никак виновно,
че очите ми с пролет са пълни.
Не сънувам, този път не сънувам, ...
  925  20 
По тази улица навярно си вървял
и совата навярно е една и съща...
Познах те – призракът ти бял
във петък вечер все се връща!
Все още ли жадуваш за смеха ми? ...
  2429  27 
Отвъд ласкателствата, суетата,
отвъд натрапености и съмнения,
в неразбираемия шепот на тревата
се крият повечето обяснения.
Но трябва да си малък, колкото джудже, ...
  1184  18 
Стареят залезите над Марица,
еднопосочно времето тече...
На юг, след есенните птици,
водите си реката все влече.
И южните момичета стареят... ...
  1090  34 
На Я , която ни напусна на 8ми март!
Беше рано за пролет, беше късно за сняг,
дъждовете бездомни се превръщат във враг...
През потайни пролуки трупат лепкава кал
и в калта се процеждат малки капчици жал. ...
  941  19 
Светло утро! В очите ти свети
късче синьо, прозрачно небе
и усмихва се твоето цвете
със усмивка на малко дете!
И ти идва да плачеш и пееш, ...
  1403  18 
Като пролет е. В мен и навън.
Вече никакъв сняг не ме плаши!
Да - сънувам един топъл сън
и го пълня във празните чаши!
Аз съм някаква сънна върба, ...
  879  16 
Random works
: ??:??