Dark_Island (Таня Георгиева) - Works

… невъзможният квит между Разум и Сърце… 🇧🇬

… невъзможният квит между Разум и Сърце…
Разлюби ме. Преди да съм дошла.
От ябълки тръпчиви беше гризал.
Разми се моят образ на жена.
В сърцето ти набождаха филизи. ...

Dark_Island

Poetry

2011-05-31T14:50:58+03:00 1.2K 22

... доживотно съзерцание... 🇧🇬

... доживотно съзерцание...
Осъди ме! На доживотно съзерцание.
Зад дългите стени на сенки голи.
Неизведима нощ на Северно сияние.
Сред рифове и хлъзгави подмоли. ...

Dark_Island

Poetry » Love

2011-05-14T19:00:56+03:00 1.3K 24

... последната спирка на сламата... в лято... 🇧🇬

... последната спирка на сламата... в лято...
Любовта е от Господ.
Хайде, нека е Свише.
Все е мокра до кости.
Все по-често въздиша. ...

Dark_Island

Poetry

2011-05-08T22:35:33+03:00 1.1K 24

... дългото ехо на непредвидимостта... 🇧🇬

... дългото ехо на непредвидимостта...
А исках да съм детелина.
Да ме съзреш в полето островърхо.
В сълза новородена да ме има.
Навярно в друг Живот... ...

Dark_Island

Poetry

2011-05-05T23:01:47+03:00 958 10

… жаждата на несъвършената страна на Живота… 🇧🇬

… жаждата на несъвършената страна на Живота…
"Играта е по-съвършена от Живота."
(Г. Марков)
Изигра ме Животът. Несъвършено.
На квадрат. По дъската на шаха. ...

Dark_Island

Poetry

2011-04-29T19:53:26+03:00 1.3K 18

Слабосилие... Или: Писано ли е от Господ...?! 🇧🇬

Слабосилие... Или: Писано ли е от Господ...?!
(По К. Качев и Р. Рой...)
"Защо? Защото според правилото старо
добра за тях е тази проста цел:
Човек каквото може притежава. ...

Dark_Island

Poetry

2011-04-13T09:50:06+03:00 1.4K 24

... по жицата... (... не по Йовков... по Тесла...) 🇧🇬

... по жицата...
(... не по Йовков... по Тесла...)
Не съм Луна. И ти не си Армстронг.
И още нежността ти непознала,
усетих твоя огнен произход, ...

Dark_Island

Poetry

2011-02-22T12:57:51+02:00 2.6K 1 37

… пазителка на единадесетата Божия заповед… 🇧🇬

… пазителка на единадесетата Божия заповед…
"Единадесетата заповед:
Не умирай, моля те." – Михаел Крюгер
ВсеВишна съм. За Себе си.
Окапал цвят. Ръждя. По залез. ...

Dark_Island

Poetry

2011-02-11T21:33:42+02:00 1.6K 31

… отглеждане на снежен човек… 🇧🇬

… отглеждане на снежен човек…
Нали ти казах?! Грозна съм и лоша.
Търкалям тръни в ниви неорани.
Дяволът доброто ми изпощи.
И още със Душата си ме храни. ...

Dark_Island

Poetry

2011-01-27T12:01:31+02:00 1.5K 39

... от бялата страна на моя тореадорски плащ... 🇧🇬

... от бялата страна на моя тореадорски плащ...
Зачени ми стих. От една буква само.
Не го пиши до края на небето.
А някъде по голото ми рамо.
Да чувствам всеки трепет на ръцете ти. ...

Dark_Island

Poetry » Love

2011-01-15T22:03:51+02:00 1.2K 27

С форма на рана 🇧🇬

С форма на рана
"Ии-и, видя ли новата ми рана?
Не е от теб! От друг приятел!
Не се затваря. И така остана.
Да помня някога, че бях мечтател!" ...

Dark_Island

Poetry

2011-01-11T00:06:03+02:00 1.1K 30

(... една (не)сътворена риба в Мъртво море...) 🇧🇬

(... една (не)сътворена риба в Мъртво море...)
Бяло. Като бялото във болница,
която е изтърсила хлебарките
от октоподните си транквилантни сънища.
Траверси са. На безтраверсна гара. ...

Dark_Island

Poetry

2011-01-10T10:37:06+02:00 1.1K 15

... зимна експресия... 🇧🇬

... зимна експресия...
Ще се връщаш…
Люшнат от пламъка
на сподавеното желание.
Стръкче съм. Посято на камък. ...

Dark_Island

Poetry

2011-01-06T19:48:15+02:00 996 20

Антагонистично 🇧🇬

Антагонистично
Бях агне.
Бях и звяр.
И виех.
По пълнолуние. ...

Dark_Island

Poetry

2011-01-03T20:27:16+02:00 963 18

... от една (не)Мария... 🇧🇬

... от една (не)Мария...
Не ти родих Христос
във сламената ясла на Живота -
но аз во веки вдигам тост
за любовта си и за тебе, Йосифе. ...

Dark_Island

Poetry » Love

2010-12-21T12:10:05+02:00 1.1K 20

"Коледно без(б)людие" 🇧🇬

"Коледно без(б)людие"
Снежиш във мен. До бяло. До безлюдно.
Две думи си на Коледа във блюдото.
Без скорост си. А като смерч премина.
Разпръсна ме. Посипа ме. Аз зима съм. ...

Dark_Island

Poetry

2010-12-01T23:52:34+02:00 1K 20

... на границата между Небето и земята... 🇧🇬

... на границата между Небето и земята...
По бялото на Душата пося ми мечти.
И закретах през чуждите ниви.
Закълваха зловещо и впиха пети -
Аз бях черна… а те бяха сиви... ...

Dark_Island

Poetry

2010-11-29T12:06:11+02:00 1.1K 16

... или вдишай ме... 🇧🇬

... или вдишай ме...
Аз съм Тъгата. И... съм себе си.
Огледало Душата ми - ако щеш - огледай се.
Аз съм пътят, посят със коприва
и бодилът сред всяка нива съм. ...

Dark_Island

Poetry

2010-11-27T16:43:27+02:00 1.1K 16

"Опасно" 🇧🇬

"Опасно"
Бягай, моля те…! Имаш най-силните доводи.
Аз съм слаба, ранима, дори безпризорна.
Вече Лунна ли, Слънчева, губя значение, бродница,
казват лудите нямат, но моята лудост е морна. ...

Dark_Island

Poetry

2010-11-25T00:01:59+02:00 981

Непокръстен стих... 🇧🇬

Непокръстен стих...
А пък аз искам малки частици живот,
които да ми инжектираш.
Искам някакви думички – от ония, най-простите.
И нека да бъда змия. Ти да ми свириш… ...

Dark_Island

Poetry

2010-11-16T11:49:28+02:00 1K 21

Не(отронен) стон... 🇧🇬

Не(отронен) стон...
Да беше премерил пулса ми –
трийсет удара във минута…
Най-дългата смърт.
А присъдата ми – нечута. ...

Dark_Island

Poetry

2010-11-05T21:09:39+02:00 957

... рикошет на смисъла... 🇧🇬

... рикошет на смисъла...
Навярно
си щастлив...
Без мен -
несъвършената. ...

Dark_Island

Poetry

2010-10-15T14:41:30+03:00 978

... от пати(л/н)ата на чувствостишията… 🇧🇬

... от пати(л/н)ата на чувствостишията…
Цяло житно поле имаш.
В моя празен хамбар вятър ме гони.
В душата ми - ту пек, ту киша...
Чакам един прабългарин. И коня му. ...

Dark_Island

Poetry

2010-09-27T16:18:39+03:00 1.1K 33

… по-близо до Бога… 🇧🇬

… по-близо до Бога…
Тази стълба си има етажи.
Не почивах на всеки от тях.
Пранищожно врабче. Някак важнича,
под крилете – дъжд, а на човката смях… ...

Dark_Island

Poetry

2010-09-21T18:08:55+03:00 1.2K 27

... отлистено... 🇧🇬

... отлистено...
Ще мина през града, посипан със листа червени.
Несвястна нощ… или пък слънчев ден е…?
Ще се проточи сянката ми – тиха и самотна.
Ще свие в уличката с гръб на дива котка. ...

Dark_Island

Poetry

2010-09-15T13:59:34+03:00 1.3K 28

Чух 🇧🇬

Чух
Чух! Гласа на своето сърце.
За него нямам заместител.
Праха от пеперудени криле -
да го сбера - дори не се опитах... ...

Dark_Island

Poetry

2010-09-05T01:18:01+03:00 1.1K 22

Отрежи ме... колкото съм нужна... 🇧🇬

Отрежи ме... колкото съм нужна...
"… отрежи си колкото е нужно и… напиши стих…"
"Дръж ябълка до пръчката, за да я дадеш на детето,
когато се справя добре." – Мартин Лутер
Все още съм дете. За да ти вярвам. ...

Dark_Island

Poetry » Love

2010-08-27T13:00:44+03:00 1.3K 1 25

... порив... 🇧🇬

... порив...
Ако по пътя си към теб не стигна,
защото нещо неизбежно ме е спряло…
Вселената срещу ми е изригнала,
или следзалезно Слънца не са изгряли… ...

Dark_Island

Poetry

2010-08-20T01:25:15+03:00 1.2K 26

Незаучен усет 🇧🇬

Незаучен усет
Усета не се учи.
Всеки път е различен…
тъй както прохожда детето,
или първите думички срича, ...

Dark_Island

Poetry

2010-08-16T10:18:28+03:00 1.2K 23

... пее меса... 🇧🇬

... пее меса...
Ковеш ми чувства. Бясно-хаотични.
Във границите твои да се блъскам.
До синьо нажежена от "обичам",
а мислите ми – диво ято гъски. ...

Dark_Island

Poetry

2010-08-14T12:24:00+03:00 1.2K 20

Без теб 🇧🇬

Без теб
Без теб…
ще изфлиртувам всички изгреви.
И всички залези без теб ще изфлиртувам.
Ще стрелям във развените им гриви ...

Dark_Island

Poetry

2010-07-18T23:51:29+03:00 1.5K 29

... прах от светулки... 🇧🇬

... прах от светулки...
"… кротко, Караваджо…
стига си размесвал
сто цвята в палитрата…"
А платното със цвят на Вселена, ...

Dark_Island

Poetry

2010-07-12T01:53:17+03:00 1.1K 25

Реликта 🇧🇬

Реликта
Разпръсна ме. А всъщност ме събра.
Погълнах неутрони до припадък.
Тежи светът. В Адамови ребра
животът е вторичен. И некратък. ...

Dark_Island

Poetry

2010-07-09T13:39:53+03:00 1.1K 30

Отива ми 🇧🇬

Отива ми
Отива ми. Ах, колко ми отива
със сянката си мост да закрепя.
От прашните си чувства да се скрия.
Сама да взема да се отвлека…?! ...

Dark_Island

Poetry

2010-07-01T14:15:16+03:00 1.1K

Поискано 🇧🇬

Поискано
Разказвай как и с колко глътки вино
да стъкна празнотата на дома си.
На свещ да сгрея чувствата изстинали,
а ти сондирай вените... ума ми… ...

Dark_Island

Poetry » Love

2010-06-20T15:19:25+03:00 1.5K 34

(Не)отложено стихотворение 🇧🇬

(Не)отложено стихотворение
Не ги броя. По нощи и по дни.
Обърнатите смисли и вълшебства.
И падам… Остри нокти впих.
В земята ти. Сега съм малко бедствие. ...

Dark_Island

Poetry

2010-06-01T22:50:46+03:00 1.2K 43

... ще съм... 🇧🇬

... ще съм...
И съм котва. Във тази тъга.
Дето в сън я приспа самодива.
Между корабните платна
стенещ вятър съм. И не заспивам… ...

Dark_Island

Poetry

2010-05-28T10:10:55+03:00 1.1K 37

… не питам… 🇧🇬

… не питам…
"… посипал съм шепа зрънца очакване... и чакам…
да кацне едно "Здравей…", за да си клъвне..."
Едно "Здравей…" току се приземи.
Оттласнато от Своето очакване. ...

Dark_Island

Poetry

2010-05-17T17:41:39+03:00 1.4K 47

... ще прошепна... 🇧🇬

... ще прошепна...
Пропъждам ги, но бързо ме догонват
въпросите. И смисълът аморфен.
И пак несъществуващите слонове
опитват се да ме гасят. От огъня. ...

Dark_Island

Poetry » Love

2010-05-04T15:07:38+03:00 1.2K 33

Буквално 🇧🇬

Буквално
"… не дърпай завесите
на химерните прозорци…
поезията често
е изкуствено осветление…" ...

Dark_Island

Poetry

2010-04-17T22:31:43+03:00 1.3K 1 33