Dark_Island
389 results
… невъзможният квит между Разум и Сърце…
Разлюби ме. Преди да съм дошла.
От ябълки тръпчиви беше гризал.
Разми се моят образ на жена.
В сърцето ти набождаха филизи. ...
  1026  22 
... доживотно съзерцание...
Осъди ме! На доживотно съзерцание.
Зад дългите стени на сенки голи.
Неизведима нощ на Северно сияние.
Сред рифове и хлъзгави подмоли. ...
  1120  25 
... последната спирка на сламата... в лято...
Любовта е от Господ.
Хайде, нека е Свише.
Все е мокра до кости.
Все по-често въздиша. ...
  872  24 
... дългото ехо на непредвидимостта...
А исках да съм детелина.
Да ме съзреш в полето островърхо.
В сълза новородена да ме има.
Навярно в друг Живот... ...
  786  10 
… жаждата на несъвършената страна на Живота…
"Играта е по-съвършена от Живота."
(Г. Марков)
Изигра ме Животът. Несъвършено.
На квадрат. По дъската на шаха. ...
  1071  18 
Слабосилие... Или: Писано ли е от Господ...?!
(По К. Качев и Р. Рой...)
"Защо? Защото според правилото старо
добра за тях е тази проста цел:
Човек каквото може притежава. ...
  1188  25 
... по жицата...
(... не по Йовков... по Тесла...)
Не съм Луна. И ти не си Армстронг.
И още нежността ти непознала,
усетих твоя огнен произход, ...
  2048  38 
… пазителка на единадесетата Божия заповед…
"Единадесетата заповед:
Не умирай, моля те." – Михаел Крюгер
ВсеВишна съм. За Себе си.
Окапал цвят. Ръждя. По залез. ...
  1359  32 
… отглеждане на снежен човек…
Нали ти казах?! Грозна съм и лоша.
Търкалям тръни в ниви неорани.
Дяволът доброто ми изпощи.
И още със Душата си ме храни. ...
  1326  39 
... от бялата страна на моя тореадорски плащ...
Зачени ми стих. От една буква само.
Не го пиши до края на небето.
А някъде по голото ми рамо.
Да чувствам всеки трепет на ръцете ти. ...
  988  27 
С форма на рана
"Ии-и, видя ли новата ми рана?
Не е от теб! От друг приятел!
Не се затваря. И така остана.
Да помня някога, че бях мечтател!" ...
  984  31 
(... една (не)сътворена риба в Мъртво море...)
Бяло. Като бялото във болница,
която е изтърсила хлебарките
от октоподните си транквилантни сънища.
Траверси са. На безтраверсна гара. ...
  889  15 
... зимна експресия...
Ще се връщаш…
Люшнат от пламъка
на сподавеното желание.
Стръкче съм. Посято на камък. ...
  810  20 
Антагонистично
Бях агне.
Бях и звяр.
И виех.
По пълнолуние. ...
  791  18 
... от една (не)Мария...
Не ти родих Христос
във сламената ясла на Живота -
но аз во веки вдигам тост
за любовта си и за тебе, Йосифе. ...
  924  20 
"Коледно без(б)людие"
Снежиш във мен. До бяло. До безлюдно.
Две думи си на Коледа във блюдото.
Без скорост си. А като смерч премина.
Разпръсна ме. Посипа ме. Аз зима съм. ...
  867  20 
... на границата между Небето и земята...
По бялото на Душата пося ми мечти.
И закретах през чуждите ниви.
Закълваха зловещо и впиха пети -
Аз бях черна… а те бяха сиви... ...
  932  16 
... или вдишай ме...
Аз съм Тъгата. И... съм себе си.
Огледало Душата ми - ако щеш - огледай се.
Аз съм пътят, посят със коприва
и бодилът сред всяка нива съм. ...
  870  16 
"Опасно"
Бягай, моля те…! Имаш най-силните доводи.
Аз съм слаба, ранима, дори безпризорна.
Вече Лунна ли, Слънчева, губя значение, бродница,
казват лудите нямат, но моята лудост е морна. ...
  777 
Непокръстен стих...
А пък аз искам малки частици живот,
които да ми инжектираш.
Искам някакви думички – от ония, най-простите.
И нека да бъда змия. Ти да ми свириш… ...
  841  21 
Не(отронен) стон...
Да беше премерил пулса ми –
трийсет удара във минута…
Най-дългата смърт.
А присъдата ми – нечута. ...
  781 
... рикошет на смисъла...
Навярно
си щастлив...
Без мен -
несъвършената. ...
  810 
... от пати(л/н)ата на чувствостишията…
Цяло житно поле имаш.
В моя празен хамбар вятър ме гони.
В душата ми - ту пек, ту киша...
Чакам един прабългарин. И коня му. ...
  911  33 
… по-близо до Бога…
Тази стълба си има етажи.
Не почивах на всеки от тях.
Пранищожно врабче. Някак важнича,
под крилете – дъжд, а на човката смях… ...
  1024  27 
... отлистено...
Ще мина през града, посипан със листа червени.
Несвястна нощ… или пък слънчев ден е…?
Ще се проточи сянката ми – тиха и самотна.
Ще свие в уличката с гръб на дива котка. ...
  1097  28 
Чух
Чух! Гласа на своето сърце.
За него нямам заместител.
Праха от пеперудени криле -
да го сбера - дори не се опитах... ...
  914  22 
Отрежи ме... колкото съм нужна...
"… отрежи си колкото е нужно и… напиши стих…"
"Дръж ябълка до пръчката, за да я дадеш на детето,
когато се справя добре." – Мартин Лутер
Все още съм дете. За да ти вярвам. ...
  1123  26 
... порив...
Ако по пътя си към теб не стигна,
защото нещо неизбежно ме е спряло…
Вселената срещу ми е изригнала,
или следзалезно Слънца не са изгряли… ...
  1006  26 
Незаучен усет
Усета не се учи.
Всеки път е различен…
тъй както прохожда детето,
или първите думички срича, ...
  982  23 
... пее меса...
Ковеш ми чувства. Бясно-хаотични.
Във границите твои да се блъскам.
До синьо нажежена от "обичам",
а мислите ми – диво ято гъски. ...
  1016  20 
Без теб
Без теб…
ще изфлиртувам всички изгреви.
И всички залези без теб ще изфлиртувам.
Ще стрелям във развените им гриви ...
  1279  30 
... прах от светулки...
"… кротко, Караваджо…
стига си размесвал
сто цвята в палитрата…"
А платното със цвят на Вселена, ...
  924  25 
Реликта
Разпръсна ме. А всъщност ме събра.
Погълнах неутрони до припадък.
Тежи светът. В Адамови ребра
животът е вторичен. И некратък. ...
  888  30 
Отива ми
Отива ми. Ах, колко ми отива
със сянката си мост да закрепя.
От прашните си чувства да се скрия.
Сама да взема да се отвлека…?! ...
  929 
Поискано
Разказвай как и с колко глътки вино
да стъкна празнотата на дома си.
На свещ да сгрея чувствата изстинали,
а ти сондирай вените... ума ми… ...
  1287  35 
(Не)отложено стихотворение
Не ги броя. По нощи и по дни.
Обърнатите смисли и вълшебства.
И падам… Остри нокти впих.
В земята ти. Сега съм малко бедствие. ...
  1037  43 
... ще съм...
И съм котва. Във тази тъга.
Дето в сън я приспа самодива.
Между корабните платна
стенещ вятър съм. И не заспивам… ...
  949  37 
… не питам…
"… посипал съм шепа зрънца очакване... и чакам…
да кацне едно "Здравей…", за да си клъвне..."
Едно "Здравей…" току се приземи.
Оттласнато от Своето очакване. ...
  1227  48 
... ще прошепна...
Пропъждам ги, но бързо ме догонват
въпросите. И смисълът аморфен.
И пак несъществуващите слонове
опитват се да ме гасят. От огъня. ...
  999  33 
Буквално
"… не дърпай завесите
на химерните прозорци…
поезията често
е изкуствено осветление…" ...
  1125  33 
Random works
: ??:??