Dark_Island
389 results
995
29
… все по-рядко знам къде съм…
Не се родих с хриле, за да те дишам,
в най-синьото мастило на стиха си.
Оставих те – ти сам да се напишеш,
по пясъка… скалите… по смеха ми... ...
Не се родих с хриле, за да те дишам,
в най-синьото мастило на стиха си.
Оставих те – ти сам да се напишеш,
по пясъка… скалите… по смеха ми... ...
1177
34
... наситено с озон...
(... или завръщане...)
(tania & pureblack)
Когато на планетата се приземят,
повече от сто метеорита, ...
(... или завръщане...)
(tania & pureblack)
Когато на планетата се приземят,
повече от сто метеорита, ...
827
15
... глуха съм за всичките: „Ела”...
"О, Вий, прекрачващи тоз праг,
надежда всяка тука оставете." - Алигиери.
Във тая тъмнина се преродих.
Отсреща е ...
"О, Вий, прекрачващи тоз праг,
надежда всяка тука оставете." - Алигиери.
Във тая тъмнина се преродих.
Отсреща е ...
807
19
Когато си намериш Ланселот...
Времето изцвилило нощта,
разпусна гриви – хергелета.
Кънти с копита, рие над съня
и все пó ранобудните петлета… ...
Времето изцвилило нощта,
разпусна гриви – хергелета.
Кънти с копита, рие над съня
и все пó ранобудните петлета… ...
989
32
Със „Мечо Пух”...
Остра като жило. Вездесъща.
Косите ти – от лятото – осили.
Пропъждам те, но връщаш се могъща.
Прегръщаш зима. В зноя все се криеш. ...
Остра като жило. Вездесъща.
Косите ти – от лятото – осили.
Пропъждам те, но връщаш се могъща.
Прегръщаш зима. В зноя все се криеш. ...
1664
36
Пейка за неминувачи
"Утринна мъгла рисува
мечти
на минувачи" - Бусон
От разпъпило цвете бои ...
"Утринна мъгла рисува
мечти
на минувачи" - Бусон
От разпъпило цвете бои ...
1482
51
… светло е…
Не те разбирам. Чуваш ли…? – Не те!
Сърцето в мене спря. И не говори.
Небето ми подпираше с криле.
И късно е (не мислиш ли?) за спорове. ...
Не те разбирам. Чуваш ли…? – Не те!
Сърцето в мене спря. И не говори.
Небето ми подпираше с криле.
И късно е (не мислиш ли?) за спорове. ...
1096
34
... нощ безтебна...
Тази нощ съм сред звездите.
В своята къща от думи.
Над Земята със мисъл политай.
И ела... Искам те безумен... ...
Тази нощ съм сред звездите.
В своята къща от думи.
Над Земята със мисъл политай.
И ела... Искам те безумен... ...
1311
43
1014
30
... безостатъчни мисли...
Мислите си мумифицирам.
Които за теб съм написала.
Така е абсолютно сигурно,
че няма да дадат фира. ...
Мислите си мумифицирам.
Които за теб съм написала.
Така е абсолютно сигурно,
че няма да дадат фира. ...
797
24
... превод...
... думи, думи... листа от вятъра...
От думите ти шия лист по лист,
на вятъра вечерната одежда.
Завръщат се. Извикани на бис. ...
... думи, думи... листа от вятъра...
От думите ти шия лист по лист,
на вятъра вечерната одежда.
Завръщат се. Извикани на бис. ...
751
... бяла приказка...
Някъде вае Духът на снега,
с тънко длето стъклописи,
уж се усмихвам, а бяла тъга
снежно на точица сви се... ...
Някъде вае Духът на снега,
с тънко длето стъклописи,
уж се усмихвам, а бяла тъга
снежно на точица сви се... ...
873
31
... три листа...
Искам три листа Любов:
Бял - да те нахвърля по него, дори и с черни контури.
Черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло.
Сив - да ми напомня какво ще бъде... след теб. ...
Искам три листа Любов:
Бял - да те нахвърля по него, дори и с черни контури.
Черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло.
Сив - да ми напомня какво ще бъде... след теб. ...
988
25
Охлювът...
„Човек не е хубав нито паднал,
нито гордо възправен.
Хубав е, когато се възправя.” – Н. Райнов
Почиваше си тази вечер… ...
„Човек не е хубав нито паднал,
нито гордо възправен.
Хубав е, когато се възправя.” – Н. Райнов
Почиваше си тази вечер… ...
870
26
Намирам те…
Намирам те на своя кръстен път,
на кладата на чувствената нива,
синкопни многоточия искрят,
ехтят, разпалват, бавно ме опиват… ...
Намирам те на своя кръстен път,
на кладата на чувствената нива,
синкопни многоточия искрят,
ехтят, разпалват, бавно ме опиват… ...
1140
41
… платното на съня ми…
В платното на съня ми се яви,
подпряно на едно дърво самотно,
Превер рисуваше от вятъра превит,
не Птицата – Луната... Неохотно… ...
В платното на съня ми се яви,
подпряно на едно дърво самотно,
Превер рисуваше от вятъра превит,
не Птицата – Луната... Неохотно… ...
969
38
... как...?
Рисувай ми, зографе, пиктограма.
В иконата ми нарисувай знак.
Със мисълта за друг, ако пристъпя в храма,
при теб да ме завръща пак. ...
Рисувай ми, зографе, пиктограма.
В иконата ми нарисувай знак.
Със мисълта за друг, ако пристъпя в храма,
при теб да ме завръща пак. ...
978
34
Ти!
Една чаша. Беше достатъчна.
Не беше вино. Амоняк.
Събрах се. С всичките остатъци.
Обичам те...! Напук. И пак. ...
Една чаша. Беше достатъчна.
Не беше вино. Амоняк.
Събрах се. С всичките остатъци.
Обичам те...! Напук. И пак. ...
1480
38
... след буря...
„Първо дойде предчувствието,
изпреварило сетивата,
а после усещането, че нещо ще се случи,
направи въздуха на вятър.” – Коста Качев ...
„Първо дойде предчувствието,
изпреварило сетивата,
а после усещането, че нещо ще се случи,
направи въздуха на вятър.” – Коста Качев ...
955
28
Есенна милувка
Последен лъч. По клоните се скита.
Реката се жълтее. От листа.
Една трева, изсъхнала, опита
милувка да открадне от деня. ...
Последен лъч. По клоните се скита.
Реката се жълтее. От листа.
Една трева, изсъхнала, опита
милувка да открадне от деня. ...
871
33
От излишност
Изпратù ме с ветрове в косите.
С ония изпокапали звезди.
Събирах дълго. Вече ще съм сита.
И болката със мене изпратù ...
Изпратù ме с ветрове в косите.
С ония изпокапали звезди.
Събирах дълго. Вече ще съм сита.
И болката със мене изпратù ...
972
29
Самота
Стоим. Със Самотата сме на лакти.
В прозореца се взираме. Мълчим.
Във незамръзналите локви се поклащат
една Луна. И облаци... И дим... ...
Стоим. Със Самотата сме на лакти.
В прозореца се взираме. Мълчим.
Във незамръзналите локви се поклащат
една Луна. И облаци... И дим... ...
1085
32
Знак
Отиде ли си лятото от мен
или духът му ниже през комина
самотен вик, на две преполовен...?
И ти със тоя вик ли си замина...? ...
Отиде ли си лятото от мен
или духът му ниже през комина
самотен вик, на две преполовен...?
И ти със тоя вик ли си замина...? ...
757
30
... избързал епилог...?
Аз ще дойда. Някъде в нощта.
На някакъв измислен остров.
Ти събирай съчки. За пещта.
Перата да горим. Тъй просто е... ...
Аз ще дойда. Някъде в нощта.
На някакъв измислен остров.
Ти събирай съчки. За пещта.
Перата да горим. Тъй просто е... ...
855
29
Котва
И сякаш бях находище. На руда.
Копаех в себе си. До грапавост браздих.
(От нежността – криле на пеперуди,
не пиха много. Аз дори не пих.) ...
И сякаш бях находище. На руда.
Копаех в себе си. До грапавост браздих.
(От нежността – криле на пеперуди,
не пиха много. Аз дори не пих.) ...
833
25
Лека нощ...
Лека нощ, Повит със тишина...
А в моята звънят звънчета...
Цената на страха е самота...
Защо ли ми звънят проклетите...? ...
Лека нощ, Повит със тишина...
А в моята звънят звънчета...
Цената на страха е самота...
Защо ли ми звънят проклетите...? ...
815
1
... повод за оставане...
Студена съм... от тиха дъждопадност.
Поисках дъжд и просто заваля.
И прежда съм червена. Ариадна
покри със мен дървета. И земя... ...
Студена съм... от тиха дъждопадност.
Поисках дъжд и просто заваля.
И прежда съм червена. Ариадна
покри със мен дървета. И земя... ...
907
37
(... препълнена е с камъни...)
Не иска много тази есен...
Един да се усмихне,
друг да се разплаче,
а дървото в двора ...
Не иска много тази есен...
Един да се усмихне,
друг да се разплаче,
а дървото в двора ...
727
20
Re(гресия)
Препълнена е мисълта ми.
Съвестта ми –
с дълги пръсти все барабани.
Дали да те залея с някой спомен ...
Препълнена е мисълта ми.
Съвестта ми –
с дълги пръсти все барабани.
Дали да те залея с някой спомен ...
772
28
… още миг...
Тази есен ще се уча да танцувам
с вятъра, преобърнал облачния си трон,
докато едно листо трепти флажолетно,
с обертона на есенните ни души... ...
Тази есен ще се уча да танцувам
с вятъра, преобърнал облачния си трон,
докато едно листо трепти флажолетно,
с обертона на есенните ни души... ...
900
21
... есенно подражание...
Клоните са голите нозе,
на слънцето, линеещо по склона,
отне ми, есен и последното листо,
в сърцето ми най-светлата икона... ...
Клоните са голите нозе,
на слънцето, линеещо по склона,
отне ми, есен и последното листо,
в сърцето ми най-светлата икона... ...
657
23
... ще напиша песен...
На кръгъл глупак ми приличаш, Любов,
все пазиш предадени кули,
сама се измисляш, рисуваш и - хоп -
мишена пред пушечно дуло... ...
На кръгъл глупак ми приличаш, Любов,
все пазиш предадени кули,
сама се измисляш, рисуваш и - хоп -
мишена пред пушечно дуло... ...
742
26
... абстиненцията на Любовта...
На тих запой прилича изначално.
После в Душата ти се препича.
Изпояжда ти мислите най-нахално.
Като свещена крава иска да я обичаш... ...
На тих запой прилича изначално.
После в Душата ти се препича.
Изпояжда ти мислите най-нахално.
Като свещена крава иска да я обичаш... ...
943
23
... приказка за една сянка...
"… слънчевото зайче сви уши и избяга -
сянката на облака приличаше на гладен вълк…"
Сега какво? От сянка да се плаша?
На гладен вълк приличала...? Добре. ...
"… слънчевото зайче сви уши и избяга -
сянката на облака приличаше на гладен вълк…"
Сега какво? От сянка да се плаша?
На гладен вълк приличала...? Добре. ...
1038
29
... две утехи...
Несмирена съм.
Немирна и некротка.
Забравям, че съм цялата от кал
щом с ярост в мене мартенските котки ...
Несмирена съм.
Немирна и некротка.
Забравям, че съм цялата от кал
щом с ярост в мене мартенските котки ...
733
32
На чаша чай...
На бал са били всичките листа.
И жълтите, и най-червените.
От шарените - шал ще изплета,
(меланжът е на мода зимно време), ...
На бал са били всичките листа.
И жълтите, и най-червените.
От шарените - шал ще изплета,
(меланжът е на мода зимно време), ...
1300
27
972
38
... аз от днес съм порочна...
Какво пък - ще си измислям...
Но нямам въображение.
Всяка мисъл е рискова,
всеки миг е сражение... ...
Какво пък - ще си измислям...
Но нямам въображение.
Всяка мисъл е рискова,
всеки миг е сражение... ...
860
28
... ще изпратя...
И съм нова, и винаги същата -
разпиляна, узряла, нетрайна,
да съм отнесена ми е присъщо -
не съм мъж, не съм брат, не съм Каин... ...
И съм нова, и винаги същата -
разпиляна, узряла, нетрайна,
да съм отнесена ми е присъщо -
не съм мъж, не съм брат, не съм Каин... ...
727
14
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
